ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Арх. Цвети Русинов: Русе е един прекрасен и уникален град, който има бъдеще

Интервю
04.01.2015  |  10:12
4 394

 

Архитект Цвети Русинов е завършил  архитектурния факултет към ВИАС през 1976. Работил е в Проектантска организация Русе. През 1990 г. оглавява русенския филиал на Научноизследователския архитектурен институт към Международната академия на архитектурата, с шест български и шест задгранични архитектурни центъра. След разформироването на академията е главен архитект на Община Русе. През 1995 г. създава русенската фирма „Норд план”, в която инвестира усилията и опита си. Заедно с арх. Мартин Димитров проектира емблематичната сграда „Канев център” на РУ, която през 2014 г. спечели две престижни отличия: за Русенския университет - „Специална награда за развитие на Академичен научноизследователски център с цел интеграция на образование, икономика, бизнес и култура“ - като инвеститор на „Канев Център”, и статуетка „Сграда на годината България 2014“. На церемония в София ректорът на университета проф. д.т.н. Христо Белоев получи и присъдената на Игнат Канев „Почетна грамота за дарителство“.

За престижното отличие и отминаващата 2014 г. с архитект Цвети Русинов разговаря Пламен КАЛИНОВ

 

- Арх. Русинов, 2014-а е една „пълна” с добри събития година както зафирмата Ви, така и за Вас лично. Когато планирахте сградатана Канев Център, или когато я завършихтебеше най-вълнуващият момент за Вас?

- Проектирането на тази сграда беше един интересен момент. Като идеен проект (като обща постановка) сътворихме това малко архитектурно украшение за една седмица. Техническият проект беше готов за 30 дни, самата сграда беше построена за 5 месеца, като целият проектантски колектив извърши и т.нар. авторски строителен надзор. Важно условие за развитието на университета беше цялостният му градоустройствен план, чийто автор съм аз, вписването му в градоустройственатаконцепция на Русе, което се случи през 1996 г. Ние използвахме част от фундаментите на започналото през 1989 г. строителство на електрофакултета, върху тях всъщност създадохме сегашната сграда. А самият „Канев център” ще бъде разширен с още два блока- единият с хотелско предназначение (за пътуващи преподаватели, докторанти, лектори), а другият ще бъде като бизнесблок, в който ще се помещават офиси на фирми и научноизследователски колективи. Затова съм в едно ново очакване, радвам се, но искам да видя всичко завършено докрай. Т.е.вълнението е перманентно, то не спира и до днес.

- Докато работите върху целия архитектурен план на университетското градче, съобразявахте ли се с модерните европейски тенденции? Лично аз, когато гледам  "Канев център", имам чувството, че тази сграда никога няма да остарее…

- Всяка сграда е носител на белезите на съответното време, в което е построена. И това е коректният подход изобщо към архитектурата като вид изкуство, по-точно- монументално изкуство. През 1952 г.,в стил неокласицизъм построяват сегашната сграда на Ректората. Източната сградадо Ректоратаноси стилистиката на 80-те години, а сегашният стремеж беше новата сграда на „Канев център” да се впише в екстериора на всичко това, което имахме като архитектурни дадености в университетския комплекс. Затова използвахме изчистени архитектурни форми в „Канев център”, който се вписва в ансамбъла от сгради, а несе конкурирас тях.

- Изненада ли Ви с нещо при първата среща големият строителен предприемач и филантроп Игнат Канев? Какво си спомняте за началото на Вашето професионално общуване с именития низемляк?

- Аз не познавах лично Игнат Канев. Бях слушал много за него. Нещата се развиха светкавично,благодарение на активната позиция на ректора на РУ проф. Христо Белоев. Той поиска от "Норд план"да направим идеен проект, за който вече споменах. Това задание се съревноваваше с още един български проект и с еднопредложение на германски архитекти. Нашият вариант беше личен избор на Игнат Канев. Филантропът Игнат Канев ни „зарази” със своята всеотдайност и ние работихме почти на възрожденскипринцип. Дето се казва,за едно такова "народно предприятие"  факторът  "нулева печалба"изобщо нямаше значение.

- Вие сте известен архитект в Русе, в Българияевропейски почерк и развитие през годините. Имате ли представа досега колко точно неща сте проектирали, всъщност обозрима ли е следата (архитектурната), която оставяте след Вас?

- Когато напуснах Проектантска организация през 1990 г., си направих една равносметка какво съм проектирал и какво се е построило на база на моите проекти. Беше катастрофална рекапитулация. Оказа се, че имам 17процента реализация на всичко, което съм проектирал(над 1000 проекта). Тъжна картина. (смее се) Какво да се прави- това беше недостатък на социалистическата система за инвестиране. След 1990 г. стана обратното-започнаха да строят преди да са получили окончателнияпроект. И това е недостатък.Но в Русе, с общите усилия на архитектите, инвеститорите, Общинатауспяваме да противостоим пред тази лавина от еклектизъм.

- Възможно ли е беззаконие в един такъв процес, в едно гигантско усилие на толкова много хора, каквото е строителството? Тези неща се виждат от всички, те преминават през много ръце, през много глави и много отговорности?

- Строителството енаистина отговорен процес. Сериозното строителствосе прави от сериозни архитекти, от сериозни строители, от сериозни инвеститори, от сериозни надзорници. Всъщност,това е белег за културата и напредъка на една нация, на една епоха. Всичко останало е кокошкарска работа, колкото и некрасиво да звучи този жаргон. Аз мисля, че в Русе такъв проблем не съществува, това лично мен много ме радва.

- Ние имаме щастието и привилегията да живеем в един особен архитектурен ритъм, да се чувстваме част от него. Струва ли си обаче да дискутираме нещо, което вече е безвъзвратно загубено? Оптимист ли сте занапред, защото връщане назад е невъзможно.

- Наистина връщане назад няма и не може да има. Това е част от генетикатана построеното и разрушеното от човешката ръка. Но това, което все още съществува и е пощадено, трябва да го пазим. Това е наш дълг, историческа, гражданска отговорност. За тази кауза трябва да работим, не само да приказваме. Когато бях главен архитект, успях да създам (като единствена практика в България) комисия, която одобряваше проектитена място– следяхме всичко, свързано с реконструкция, промяна, т.нар. строителство в "контактни зони"със сгради и паметници на архитектурата и културата.След 1996 година това беше занемарено от общинската управа и тогава бяха нанесени сериозни поражения върху това, което Вие нарекохте"архитектурен ритъм". Дадох си дума още в началото на 2015 г. да поискам среща с кмета на Русе г-н Пламен Стоилов. Като представител на управляващатачаст от обществото, с много добри контакти навсякъде, г-н Стоилов можеда помогне да възстановим практикатана контрол върху архитектурния облик на стария Русе.

- Колко са според Вас архитектурните паметници в Русе?Какво сме запазили

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
Иван Томов е загинал в Хималаите
Общество
17.05.2019  |  16:05
Почина Хилда Агоп Шишманян
Общество
22.05.2019  |  15:02
Внимавайте, тръгва нов сценарий за ало-измама!
България
12.05.2019  |  13:38
Русенецът Иван Томов покори осемхилядника Лхотце в Хималаите
Общество
16.05.2019  |  18:10
Русе: Теодор Цветков ще преплува 30 български езера благотворително
Общество
17.05.2019  |  15:02
Русе: Градушка колкото лешник помля слънчогледа и царевицата в Долна Студена и Ценово /Снимки/
Общество
17.05.2019  |  12:44
Русе: 19-годишен с 1,48 промила катастрофира на площад „9 септември“ в Полско Косово
Крими
20.05.2019  |  13:31
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design