ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Диагноза: (между)Народен човек?

Коментар
30.06.2017  |  12:12
1 518

Президент-генерал Рум. Рад. неотдавна беше   в странджанско село, за да се порадва на   нестинарски ритуал. Там имаше непринудена среща с туристка, дошла чак от Бразилия да види танца на нестинарите. Бразилката си направи снимка за спомен с Рум. Рад. и съвсем нормално го попита "Кой сте Вие? Защо сте толкова важен?", след като е наобиколен от костюмирани гавази със слушалки в ушите. „Важен съм колкото всички останали българи тук” - каза българският президент, а  журналистите се опитаха да превърнат случката от сладникаво-приповдигната новина във важно обществено и международно приключение на президентската особа и неговата половинка. Затрогващо махленски и много неглиже скалъпен PR, но пък вече сме и в снимка с обикновено бразилско момиче, а това няма как да (не) повлияе върху въртенето на земята около магнетизма на българската президентска институция.

 

В ескалиращата жега на първото му лято на „Дондуков”-2, на Президент-генерал Рум.Рад. се падна да играе нестинарско хоро върху добре опалена и старателно разстлана политическа жарава, която е несравнимо по-сензационна и не чак толкова благодатна като новина - в бегла съпоставка с нестинарската му снимка от село Българи, община Царево.

 

Тези нелицеприятни, непонятни и невнятни „удари под кръста” между властите в BG-президентство-мин.съвет-силови структури-съдебна и законодателна власт, не са от вчера. Младото поколение не знае, но и по времето на социализма имаше лупинги в управлението. И тогава биеха много здраво през ръцете и уволняваха, когато някой се опиташе да се самозабрави и така „опасно” да забрави, че ръководната роля на партията (БКП) е записана в чл. 1-ви на конституцията, а над основния закон единствено стоеше думата закон на Тодор Христов Живков (Бай Тошо) - международен човек от народа.

 

Но да не ви занимавам с ала-бала истории, а да се съсредоточим върху гледката от тези дни. Не е никак обнадеждаващо хорото на първенците, подкарали разнебитената държавна каруца на принципа  „Изтъка си платното, ритна кросното”.  

 

Българската демократическа действителност от последните години наподобява полет до Луната с изстрелян от гигантско оръдие на популизма снаряд. Т.е. не се знае КОГА, КАК и ДАЛИ изобщо ще се „прилуним” в опит да открием истината за европейската цивилизованост във всичките й измерения: народ-политици-разделение на властите- работещи закони-произтичащи отговорности-справедливи възмездия-просперитет на нацията.

Напоследък имам усещането, че българите вкупом сънуваме релефно как бягаме от угрозата да не бъдем смачкани от огромната скала на собствения ни избор. И се сещам за стихотворението „Каменарче”:

 

-Хей, другарю, ти какво решил си с чука!

С тоя трясък и искри?

-Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,

нов път в тези канари!

 

За домашно, КОЙ е авторът на стиховете? Джокер: в Google се намира бързо и лесно по заглавието.

До утре в „От бряг до бряг”

Ваш: St. Ar.

Пишете ми на: stoitza@abv.bg  

 

  

   

 

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design