ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Йордан КАМДЖАЛОВ: На Мартенските музикални дни ще изляза с 1000% от себе си

Култура
12.03.2019  |  15:46
410
В свят на подмяна на ценности, нямаме право да заблуждаваме зрителите с неистински неща, казва световно известният диригент
Снимки: Личен архив

 

 

Международният фестивал "Мартенски музикални дни" тази година започва на 15 март от 19 часа в Доходно здание. На откриването ще прозвучи Симфония №5 на Густав Малер в изпълнение на Русенската филхармония. Диригент ще е световно известният творец Йордан Камджалов, който е е дирижирал водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др., съосновател е и член на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти на Германия.  При пристигането си за репетициите за Мартенските, Йордан Камджалов е дал интервю на журналистката Пламенка АНГЕЛОВА за читателите на русенския вестник "Бряг", което днес публикуваме.

 

Кой е Йордан Камджалов

 

Световно известният диригент Йордан Камджалов е учил дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" при проф. Васил Казанджиев и в Музикалната академия "Ханс Айслер" – Берлин. Усъвършенства се в международни майсторски класове и академии в цяла Европа при диригенти като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм. Той е първият българин, чужденец, избран единодушно едва на 30-годишна възраст за Генерален музикален директор и Главен диригент на град Хайделберг.

 

Реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града и до момента е единственият чужденец, заемал този пост. От 2018 година е Музикален директор и главен диригент на Хърватската национална опера и филхармония в Риека – Европейска столица на културата 2020. Българският диригент има зашеметяваща кариера. Дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др. Той е съосновател и член на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти на Германия. Избран от Deutschland Radio за един от тримата най-добри диригенти на Германия за 2011 година.

 

Определен е от Лондонска Филхармония за един от тримата най-добри диригенти на своята генерация, а в България е избран за Музикант на годината в класацията на Българското национално радио. Има над 10 престижни международни отличия. През 2017 година Йордан Камджалов е удостоен с най-престижната награда за класическа музика в Германия  Echo Klassik заедно с клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров в категория “Запис на концерти от 20/21 век”.

 

На 29-годишна възраст Йордан Камджалов създава фондация за подпомагане на млади български творци. Посланик е на българската култура по света – Superbrands International, а авторитетното издателство „Kubon & Sagner” отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” на немски език с резюме на 7 езика, представяща уникалните му търсения на единение между музика, философия и наука.

 

През 2014 година Йордан Камджалов  създава Нова концептуална платформа в лицето на  GENESIS ORCHESTRA, Музикална лаборатория за човека (хор и ансамбъл) и България пее. През изминалия творчески сезон Русенската филхармония започна сътрудничеството си и с маестро Йордан Камджалов, когото прие за свой почетен гост-диригент.

Йордан Камжалов е роден в Търговище, на 37 години е и има пет деца.

 

 

В редакцията на „Бряг“ се срещам с уникалния диригент Маестро Йордан Камджалов. Красив, естествен, усмихнат, но и леко притеснен. Сподели, че за пръв път му се е наложило да дирижира репетицията с палто, защото грипът го е „нападнал“. Не съблече палтото си и при нас, макар навън да бе 23 градуса. Така не можахме да направим планираните снимки. Все пак звездите са суетни. Но му прощаваме, защото е толкова чаровен и подкупващ, харизматичен, колкото и гениален.

 

- Г-н Камджалов, не сте за първи път сте  в Русе, но за пръв път ще дирижирате на "Мартенски музикални дни". Тази година фестивалът ще започне с концерта на Русенска филхармония. Вие ли избрахте творбата (Симфония №5)  на Густав Малер? С какво ще изненадате почитателите на Малер?

- Да, така е, за първи път съм на фестивалната сцена.  Самият избор на Симфония №5  е огромен подвиг за всяка филхармония. Това са титанични усилия за всеки участник.  С какво ще изненадам? Да споделя - с много мисъл, много сърце  и много всеотдайност от страна на целия оркестър.

- През 2010 г.  печелите  трета награда на Третия международен конкурс за диригенти "Gustav Mahler" в Бамберг, Германия. Което говори, че за Вас тази програма съвсем не е случайна.

- Аз винаги, когато мога предлагам Брукнер, Малер, Вагнер - това са автори, с които съм дълбоко свързан.

И се радвам, че от моя страна, така и от страна на организаторите, има тази свръхвзискателност.  Симфонията беше избрана, защото това е музикално- психологически и физически маратон, който ни докарва отвъд  границите. Ние се готвим за един подвиг. Вярвам, че ще се справим.

Малер е толкова свързан на някакво особено ниво с българската психика. Музика на огромни преживявания, на драматично напрежение, на контрасти, а българинът знае какво е трудност и подвиг. Ние от хиляди години живеем при тези условия.

- Кои са любимите Ви композитори?

- Вагнер, Брукнер, Малер, но освен тях Шостакович, Скрябин, Лист. От бароковите  - Бах, Вивалди, а преди тях - Палестрина. Предкласиците са нещо недостижимо, върховно, те не се дирижират. Както знаете, тогава е нямало диригенти.

-  А трудна ли е съвременната музикална интерпретация на класическите произведения? Къде  и какво търсите в това?

- Когато човек има вътрешна концепция за нещата, тогава е въпрос на професионализъм и  на страст тази интериоризация да се екстериоризира и да се сподели с хората. Творецът, диригентът  без концепция, е безпомощен.

Вие сте почетен гост-диригент на Русенската филхармония. Как създавате атмосфера в оркестъра, като не сте всеки ден тук?

-  Отговорност, професионализъм, човечност, отдаденост и уважение към всеки един по отделно. Но същевременно не се примирявам с огромните обективни противоречия, които има нашата съвременна културна реалност. Диригентът трябва да не се изкушава да прави компромиси, заради много тежката за България музикална среда.

Как успявате да намирате баланса между диригент, музика и оркестър от една страна и от друга - с публиката, с хората?

-  Към публиката - на първо място трябва  честност  спрямо самите хора. Те са дошли в залата да чуят нещо ново, красиво, истинско, което да промени живота им поне в една микроскопична степен.

Кога сте удовлетворени, че контактът с тях се е получил?

-  Аз никога не съм докрай доволен от себе си, но това, което най-много ме радва и удовлетворява  е, когато виждам да се случва истинска пълноценна комуникация.

- Имали ли сте някога усещането, че говорите на различни езици с музикантите? Случвало ли се е вие да имате предвид едно, а те да разбират съвсем друго?

-  Разбира се. Във всеки едни колектив обикновено има едни, които разбират веднага, други - разбират бавно, трети - никога. Приел съм го. Стремежът е да извадя максимума при наличните условия.  Не може да очакваме една череша да даде плод през февруари. Трябва да се знае колко може всеки.

-  Диригентът трябва да успее да задейства всички сетива на своите музиканти, да ги провокира, да ги уважава. Вашата рецепта за това, за да се получи симбиозата?

-  На първо място ключът е към огромната лична подготовка. Първо изисквам от себе си. Ако човек не иска 1000 % от себе си, няма право да иска 100 % от другите.  На 15 март на откриването на ММД аз излизам с моите хиляда процента.

- От къде извира тази Ваша пословична енергия и мощ?

- От любовта към хората. Те заслужават най-доброто, истинското. И в свят на подмяна на ценности, нямаме право да ги заблуждаваме с неистински неща.

- Как се зареждате, когато усетите, че силите ви се изчерпват?

- Винаги имам усещането, че съм в началото и още е прекалено рано да бъда изморен.  Това е една увертюра. Моето усещане за начало ме кара да имам силата -  (както аз, така  и другите), че можем още и още.

Кой е любимият Ви диригент?

-  Сър Саймън Ратъл приживе, а иначе огромно вдъхновение е Валери Георгиев.

Ако музиката не беше станала ваша съдба, с какво щяхте да се занимавате?

- С всичко друго, което е хуманно. С астрономия, астрофизика, с космос, с безкрайността. Идеята за безкрайността ме занимава, както и човека - той също е космос, една безкрайност.

Как виждате себе си след 10 години?

-  След десет години - на първо място да стана по-добър човек, да продължавам да творя. Искам да напиша нещо. (Питам: Музика ли?)  И букви, и ноти - отговаря.

Приемате ли, че на земята имате специална мисия? И каква?

-  От 13-годишен усещам, че животът ми  трябва да е нещо повече от това. Това усещане  е било горивото за всичко което ми се е случило в живота и продължава да се случва. Ако това е усещане за мисия - значи че имам. Ако не - значи нямам.

- Някъде прочетох, че харесвате една сентенция - „в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В този смисъл коя е силата на Вашата душа?

(„Интересен въпрос?“ - замисля се, но категорично отговаря..)

- Не във вярата, а в твърдото убеждение, че има бог.

Какво Ви даде учението на Учителя Дънов? (Камджалов е  сред най-ярките му последователи)

-  Мисля, че го имах в себе си преди да чуя за първи път това невероятно учение, което  е свързано с нашите земи. А  в повече, какво?  - кураж и разбиране, че всичко е за добро.

На къде върви светът?

-  Светът върви към пълен залез в тази си форма, което създава предпоставки за нов изгрев. Няма нищо трагично в това. Приливът и отливът са неразривно свързани. Тъмната нощ ще бъде едно красиво зазоряване. Но ще има големи промени.

Доколко е длъжна държавата на българските творци?

-  Не доколко. Тя е длъжна да застане изцяло зад българската култура и образование. Докато всички не застанем зад това, няма да се променят нещата. С грешни приоритети не може да очакваме нищо добро. Трябва още няколко процента да се слезе и да се удари абсолютното дъно  и след това ще се тръгне нагоре. Ние сме малко преди дъното.

-   Жената до Вас - познава ли Ви изцяло, откривате ли се докрай, доколко сте истински?

-  Стремя се все повече да съм истински. Но разбирам, че не може да опознаем докрай човека до нас. Той е прекалено голям и безкраен и води до това, че по някакъв начин сме обречени да останем в известни аспекти самотни на тази земя. Това е част от цената на безкрайността.

Раним ли сте?

-  Като творец съм свръхчувствителен и ранимостта е пропорционална  на близостта. В този смисъл - да, мога да бъда раним.

- Децата Ви музикални ли са и полагате ли усилия да се образоват в музиката, в изкуствата изобщо?

- Да, музикални са. Полагам усилия, доколкото мога,  да имат красиво отношение към хората, към живота, към природата и да могат да се радват. Останалото са подробности.

Повече в България или повече в света? Накъде поемате след Хайделберг?

-  Мисълта ми е почти постоянно е в България, но следвам моите ангажименти към Европейската столица на културата 2020. Направихме много добра програма - хем славянска страст, хем добре подредена от запад мисъл.

- Кое е произведението, което най-точно се вписва  или отразява Вашата същност, вашата любов, Вашия живот?

- „Тристан и Изолда“. Това е и моята мечта в сценичен план.

 

В края на разговора Маестро Камджалов споделя, че през есента ще се видим отново, защото ще дирижира „Травиата“ в операта. А два дни след откриването ще гостуват заедно с Русенска филхармония в София в зала "България".

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design