ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Иван ГРАНИТСКИ: Отечеството е над партиите, Отечеството е над всичко

Интервю
21.11.2016  |  18:27
1 224
С Иван Гранитски се познаваме още от времето, когато беше зам.-главен редактор на вестник „Пулс”
Иван Гранитски беше в Русе за представянето на новата повест на Светослав Мичев „Не тъгувай!”, издадена от „Захарий Стоянов”.

 

Пламен КАЛИНОВ

 

 

С Иван Гранитски се познаваме още от времето, когато беше зам.-главен редактор на вестник „Пулс” - национален седмичник за литература, изкуство и култура, с особена „отвореност” към младите автори. Тогава, във времето на презрелия социализъм, когато във въздуха витаеха особените светлосенки на промяната, Иван беше в стихията си да подкрепя „бунтарите”. Всъщност, той беше един от апологетите на младите таланти, негови връстници, дръзнали да прекрачат извън матрицата на клишираното общество. Не всички бяхме опаковани в шинела на униформеното мислене. И тогавашната младост на България, както и сегашната, търсеше свои пролуки към свободния полет на мисълта. Искаше да мечтае и го правеше неподражаемо в стиховете и разказите си. Това беше неудържимо време, предвестник на последвалите сериозни социални и обществено-политически трусове, прекроили матрицата до неузнаваемост дори и за самите нас.

 

Носех стихове във в. „Пулс”, вълнувах се. В кабинета на главния редактор Борислав Геронтиев се запознахме с Иван Гранитски. „Това е най-гранитният човек в триадата Вартоломеев-Боздуганов (Н.Боздуганов от Русе!) - Гранитски, да не попадаш в критическия обстрел на тези тримата, обречен си” - пошегува се Геронтиев и така се запознахме. След това на етажа на младежките вестници - „Народна младеж” и „Пулс”, се виждахме, докато ни върти мелницата на ежедневието в Полиграфическия комбинат, където се пишеше и се печаташе официалната българска периодика. Гранитен и последователен в обичта си, и верен на призванието да бъде един от преданите воини на словото, Иван Гранитски и до днес продължава да отстоява своите български истини за същността и стойността на думите, като холограма на духа, които ги превръщат чрез литературата в планетарно богатство, и в част от културната дифузия на човечеството. Преминал през сериозните професионални тестове на своя творчески универсализъм, Иван Гранитски успя да намери време да напише и невероятни стихове, да бъде успешен директор на БНТ, да възкреси образа на българския книгоиздател - родолюбец, да живее с възрожденския ритъм на импулсивно-интуитивната си отвореност към модерните хора и модерното мислене. Исках да го питам за много неща, но с него разговорът може да бъде от + до минус безкрайност, дълъг и интересен. А иначе, поемам цялата felix culpa  (лат. щастлива вина) за пропуснатите въпроси. И съм му благодарен, че отдели време и внимание на читателите на Флагмана на свободната преса в Града на свободния дух.

 

 

- Настъпи ли краят на Историята за българския интелектуалец, просто перифразирам Франсис Фукуяма, една негова теория, от която самият той се отказа. И все пак, на мен ми се струва, че днес интелектуалецът не прави История, а предпочита да я наблюдава от дъното на коридора?

- Да, за съжаление, точно ти е наблюдението. Българският интелектуалец - по разни причини - стои безучастен, изплашен в ъгъла, или направо е омерзен/отвратен от случващото се. Но така или иначе, той (интелектуалецът) не се включва в обществения дебат, както подобава на онази неподатлива на влияния и въздействия прослойка от хора, които във важни времена, особено времена на сътресения, на конфликти, на тежки преходи и социални трансформации, винаги са били активни.

 

- Загубихме ли облика си на мислеща нация, след като интелигенцията е обезвредена?

- А нали знаем, и то прекрасно, че интелектуалците понякога, дори сами се определят като глас и съвест на нацията. Те са не само съвестта, но и моделът на мислене на един народ. Те задават темпото на израстването му в духовен план. Според мен българските интелектуалци трябва да са по-активни. И по-скоро намирам, че това мълчание, апатията, тази уплаха и нерешителност, не са добри за обществото, и също допринасят за продължаването на агонията, за задълбочаването на кризата в социалния и нравствено-психологическия разрез на нацията.

 

- Интелектуалецът човек на революционните идеи ли е? Или е призван/призован да революционизира идеите на собствената си партия? В коя от двете роли е интелигенцията днес?

- Това, второто - за революционизирането и критикуването на собствената партия - е най-доброто, но и най-трудното. Има такива хора, но за жалост те са единици. Смятам, или по-скоро - убеден съм, че точно тези хора движат историята. Защото истинският интелектуалец трябва да стои над партиите, независимо от личните си политически пристрастия. Все пак, Отечеството е над партиите, нали така. Всъщност, Отечеството е над всичко.

 

- Е, как тогава да бъдем и национални, и космополитни едновременно?

 - Интелектуалецът винаги трябва да бъде дълбоко национален. Несъмнено. Тъкмо там, според мен, е големият конфликт на нашето време. Години наред се обясняваше, че интелектуалците и българите трябва да се откажем от националната си идентичност и да приемем безпрекословно глобализма на Европа. Но няма как да бъдеш член на европейското семейство или на човечеството, ако преди това не си българин, французин, сърбин и т.н. Тоест, отказът от национална идентичност автоматично те прави без род и без родина, а българската дума е „безродник”. Ето, това е противоречието, което ни люлее и в момента, което беше налагано усилено от либералите и от уж модерната неолиберална философия. Виждаме, че в последните години теорията на безродния глобализъм търпи съкрушителен крах.

 

- Това е много общо, конкретно можеш ли да назовеш проблемните точки на катастрофиращия глобализъм?

- Разбира се............................................

 

Цялото интервю четете в утрешния брой на вестник Бряг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design