ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Иван Хаджииванов: Хората и поколенията се сменят, Русе остава с неговия летопис

Култура
28.12.2014  |  10:13
3 868
За да не повтаряме стари грешки, трябва да познаваме миналото, коментира известният юрист, който е спонсорирал над 25 исторически изследвания за града, както и спортисти, и обществени организации

 

Интервю на Пламен Калинов

 

Иван Хаджииванов е роден през 1957г., основно и средно образование получава в Русе. Завършва Корабостроене през 1983 г. в Рощок, Германия. Работил е като сътрудник в ИКХ-БАН Варна, ръководител направление в НИИ-Русе, докторант в поделение 22810 на Българската Армия, между 1991 до 2000 г. е бил и съдебен заседател в РРС. От 1993 г. до 1999 г. завършва Право. От 2002 г. до 2006 г. е главен юрист на Община-Русе. Преди това е бил общински съветник в русенския Общински съвет, член на комисията по право и зам.-председател на ОбС. От 2006 г. до сега е частен съдебен изпълнител, втори мандат член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители. До момента с 37-годишен трудов стаж.

За себе си казва, че е горд представител на старата русенска фамилия Хаджииванови, внук на известния в близкото минало русенски адвокат Иван Петров Хаджииванов.

Ръкостискането му е като менгеме. В него има боксьорска сила и усещаш как сърцето ти започва да пружинира, докато трае тази мъжка съпричастност на истинския и неподправен поздрав. Гледа спокойно и излъчва доверие. Говори доста прибрано, но не подбира думите, когато трябва да изрази емоция. Личи си, че у него се борят двама души - технократът и юристът. Кабинетът е аскетичен, нищо особено, работна стая с разхвърляни по бюрото съдебни решения, актове, казуси и... колкото и странно да звучи, овехтели, пожълтели снимки на царски офицери, на стари автомобили. Тук съжителстват много епохи, плюс нервността на съвремието - през кабинета на съдия-изпълнителя преминават решения за възбрани на параходи, на имущество на големи и малки длъжници... И дарителството - за научни трудове, спорт, обществена дейност. Разговорът потръгва, защото, когато става дума за история, този човек се преобразява, всъщност - май че се озарява от някаква особена вътрешна светлина, вероятно някаква искрица от духа на старите поборници в Русе и възрожденците, които са давали мило и драго за родината си и за своя Русчук. Този разговор беше едно от най-интересните ми преживявания през отминаващата 2014 г., отдавна го кроих и преосмислях и съм благодарен на Иван Хаджииванов, че ме допусна в неговата светая-светих. Останалото ще прочетете по-надолу....

 

-Г-н Хаджииванов, на кого е нужно меценатството - на тези, които искат да успеят, но се нуждаят от подкрепа, или на самите меценати - като един вид "индулгенция" и признание за това, че са успели?

-  Ние живеем в нашия общ град, това е Русе - една взаимосвързана общност, колкото и индивидуални да са отделните съдби и отделните хора - като характери, като професионална реализация, като мечти и реализация на всичко това. Нормално е, когато човек има възможност да помогне на някой друг, да помогне на града си. В моя конкретен случай, фамилно за този град са работили 6 поколения русенци. От прадядо ми Петър Хаджииванов /внук на Вълчан войвода/ имам свидетелство за дарение за направата на покрива на Доходното здание и дарение за Статуята на свободата, направена специално за Русе и за русенци от италианския монументалист Арнолдо Цоки. Дядо ми Иван Петров Хаджииванов е правил дарения на Русенския театър и за много народополезни дела в града, в годините, когато е бил общински съветник и се е занимавал с политика. Аз помня, че баща ми, също Иван Хаджииванов, дари на Русенския музей стотици плаки на Михаил Силаги от Първата световна война, от фронтовете на Балканската и Междусъюзническата война, знамето на ВДРО и много други предмети. След като моите предци си заминаха от този свят, лично аз дарих на Русенския музей над 400 предмета от аптека „Силаги”. Направих дарения и на Варненския военноморски музей. На Националния военноисторически музей дарих компютърна техника, защото ме свързваше лично познанство с тогавашния директор на музея Петко Йотов, Бог да го прости.

- Вие сте наследник на една стародавна дарителска традиция, това е било нещо като част от духовния завет на фамилията. И все пак, кой е вътрешният подтик да правите всичко това, освен традицията, разбира се?

-  Моят прадядо Петър Винаров е бил три мандата кмет на нашия град, от 1884 до 1895 г. Тогава общинският съвет е избирал кмета, а не както сега - пряко, на кметски избори. По-интересното в случая е, че той за първи път в историята на Русе успява да управлява три мандата и то успешно. По негово време се създава една своеобразна стабилност на русенската община, като институция и представителност на местната власт. Тогава започва павирането на русенските улици с т.нар. „Санрафаeлски павета” (тази пътна настилка-паветата, се е произвеждала в Сан Рафаел край Марсилия, Франция. В Русе те се появяват за първи път през 1889 г., б.а.)Тогава Петър Винаров прави едно своеобразно разделяне на общината на няколко „отделения”, като всъщност поставя началото на русенската администрация. Макар че и тогава управлението на този град е било точно толкова сложно, колкото е и сега. В този смисъл патриотизмът и отношението, ангажираността към просперитета на нашия град, са дълбоко вкоренени в моето възпитание, те всъщност са част от възпитанието и на много други русенци, което е прекрасно.

- Меценатството може ли да бъде индулгенция, да се използва като „трамплин” за бъдещи планове, например за влизане в политиката?

-  О, не... аз отдавна съм далеч от политиката. Бях в политиката преди години, сега съм много далеч от нея. Нямам абсолютно никаква представа дали наистина има такива хора. Има обаче силни и по-слаби години в живота на всеки човек. Има просто години, в които и да искаш, няма как да помогнеш. Но, когато си добре и си в т.нар. „силни години”, е прекрасно да се обърнеш с лице към онези, които имат нужда от твоята помощ - спортисти, издатели, обществени организации. Всичко това е част от нашия общ живот, от пулсирането на нашия град. Добре е, когато си успял и когато работиш добре, да бъдеш съпричастен към нуждите на своите съграждани в областта на културата, в областта на спорта и там, където можеш, да помогнеш. Защото - нека да бъдем реалисти, не е възможно да се помогне навсякъде. Дарителството е вътрешен подтик и жест, който можеш да направиш, това е отвътре, необходимост е някаква, но нали Ви казвам, аз съм възпитаван в това, това съм виждал, това съм чувал, това е примерът на моите предци.

-   Вие сте вложил лични пари в литературната непреходност и в писмовната традиция на Русе - с Ваша помощ досега са излезли над 20 книги? Това само полезен жест ли е, смятате ли, че така оставяте диря, която и други след Вас ше следват?

-   Русе има извънредно богата история. Ние сме длъжници на тази история. Тя просто не е достатъчно пълноценно и достатъчно добре отразена, осмислена и интерпретирана за бъдещите поколения. В много книги е представена конюнктурно, става дума за епохата на социалистическия реализъм в историческите и художествените четива. Не може обаче така да се преиначават нещата. Затова съм пристрастен към историческите четива и съм склонен да ги подкрепям. Тук, в Русе, работят много сериозни научни работници и изследователи на местната история, която е фундамент и на националната ни история. В този смисъл винаги съм казвал, че за да не повтаряме стари грешки, е полезно - не, ами е задължително да си познаваме и да си четем историята. Това е може би причината да спонсорирам над 25 исторически издания през последните десетина години. Не знам дали е впечатляваща цифра, пък и тя не е толкова важна, но все пак издадохме много полезни книги за Русе и българската история. Такива книги са необходими на бъдещите поколения, те са мост през времето, по който преминаваме и ние напред тогава, когато вече няма да ни има. Понякога мисля за тези дълбоки неща и винаги се сещам за корените си. Дължим всичко това на онези русенци, които направиха нашия град европейски, модерен и напредничав, красив и интересен.

-   Да, обаче Вие давате пари и за спорт. Литература и спорт, на пръв поглед звучи в контраст?

-   Напротив, в реда на нещата е, защото спортът е също поле за изява, също територия, където винаги има нужда от много средства. Спортът е територия на младостта, там се каляват характерите, формира се състезателният дух на нацията. Аз лично съм пристрастен към бокса. Този спорт вече близо 100 години има традиции в Русе. Освен традицията, има, разбира се, и успехи. Затова на бокса помагам не само аз, но и други спонсори. Според възможностите и силите, правим го, но по-важното е, че има резултати, това е мерило все пак на 21-и век - успехите на момчетата ме радват и ми дават самочувствие.

-   Искам да Ви попитам, трудно ли се разделяте с фамилните спомени, когато ги дарявате?

-   В Русе има много фамилии, които даряват на музея различни неща, свързани с историята, битността, навиците и културата на града. Дарил съм почти всичко от аптека „Силаги”, макар че тук нямаме музей по история на... медицината, да речем. Но пък има експозиции, които използват тези предмети при гостуването си на много места в България. Спомням си, че ходихме във Варна да представяме легендарната русенска аптека „Силаги” - направихме експозицията в морската столица, където имат музей на медицината, но пък нямат аптека от онова време, а унгарецът Георг Силаги и синът му Михаил Силаги са основатели на аптекарското дело в България. Всъщност, животът е едно невероятно преплитане на съдби и индивидуалности, защото фамилията Силаги спасява рода Хаджииванови след погромите през 1944 г., едно време, което не бива да се забравя, но и не бива да се коментира с ожесточение. Дарявам и го възприемам като нещо нормално, разбира се, влагам сантименталност, но само в символиката на дарителския жест. Иначе тези предмети, затворени в една къща, в рамките на една фамилия, не са особено ценни, те трябва да бъдат споделени с нашите съграждани. Така усетът за историчност става мащабен, така това нещо възпитава в родолюбие и приемственост.

- Доволен ли сте от живота си, можете ли да кажете, че сте един успял човек и "светът е ваш", като на успелите? Как Ви изглежда всичко това от Вашия житейски боксов ринг?

-   Не, светът не е мой. Светът е на всички. Светът е на всички русенци, на цялата мислеща и движеща се част от планетата, която наричаме хомо сапиенс. Професията ми на съдия-изпълнител не ме помирява с много хора, но пък всяка професия трябва да се работи със сърце. Човек трябва да бъде скромен, отзивчив, учтив и много отворен към своите съграждани. Аз не мога да си направя оценка, тя е винаги външна. За всичко това можете да питате моите съграждани, оценката е и от моите наследници. Това е нещо подобно, което аз правя като оценка за моите предци. Аз се гордея с тях. Моите предци - дядовците ми, са били велики българи, големи общественици, но след 9 септември 1944 г., вместо признание, получават куршум. Семейството е било лишено от всичко материално. Тези неща трябва да се преживеят, всички заедно трябва да вървим напред. И в това отношение на България е необходимо управление, което ще ръководи, без да ни дели. България търси все още този свой държавник. Тогава ще бъдем велика нация. И Русе ще бъде велик град. Политиците се опитват да ни разделят, което никак не е далновидно. И ако някога Русе, през 20-те години на 20-и век, е бил врата към Европа, за съжаление сега изоставаме. Изпреварват ни Варна, Бургас. А можем да преодолеем изоставането, ако заедно вървим напред - всички русенци, независимо от партийните обвързаности, симпатии и пристрастия. Просто Русе е над всичко това.

-     Вашето Новогодишно послание към нашите съграждани?

-   В аванс им честитя Нова година, да са живи и здрави, това е най-важното. От нас зависи в какви години ще живеем занапред. С тази нагласа трябва да прекрачим в 2015 г. Русе е наш, този град заслужава още по-добра историческа съдба и нека младите му хора да се връщат, а не да си тръгват от него.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design