ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Красимир Бошев от Бяла крачи в бъдещето между Париж, Лондон, Ибиса, Москва, Дубай... /Снимки/

Интервю
12.02.2018  |  08:47
5 711
В живота всичко е уроци, казва успелият индустриален дизайнер за перипетиите по невероятния му път от Спортното училище с баскетбол в Русе, до водещите международни изложения в света на дизайна
Красимир Бошев Бяла
Снимки:Личен архив

 

Той е висок и атлетичен млад мъж. 35-годишен е, роден в Бяла, Русенско. Симпатичен. Можело е да стане добър баскетболист, преуспяващ модел и художник, но избрал трудния път на индустриален дизайнер. Защото изискванията му какъв да бъде в този живот, са по-високи и от ръста му. Изискванията са на духа на момчето от Бяла, в което е бил вграден талантът и неспокойствието на целия му род! Всъщност творческата работа е немалък процент в маршрутите му през Париж, Лондон и Ибиса, в които талантът и усетът са задължителна предпоставка. Още: учене, търпение, организираност, координация. И много любов! Неугасваща към едно от най-красивите момичета на острова Rissikat Bade, Мис Лондон 2011, перфектен фотомодел. След запознанството им на фешън шоу в Хайд парк преди 8 години, чаровната  Rissi става неизменна подкрепа и свежо дихание за търсещия пътя си бъдещ дизайнер. Говорейки  за нея сега, очите му преливат от обич и пускат благодарствени струйки: „Тя е била винаги моята муза и всичко, което съм постигнал, е вдъхновено от нея!”

А вдъхновено постигнатото е смайващо! Такава е оценката не само на преподавателите му от Лондонския университет, а и на водещи специалисти в бранша: различен, креативен и многообещаващ дизайнер, смайващ с оригиналността на проектите и изтънчената си визия за пространството. С една много голяма мечта: да проектира българския павилион за Световното изложение!

Наскоро той долетя от Ибиса, за да се види с близките си в Бяла, а преди да поеме обратно, отдели от малкото си време  за читателите на "Бряг медиа груп".

 

 

- Здравей, Краси! За нас е чест! Представи се с няколко изречения.

 

- Казвам се Красимир Бошев. Роден съм на 2 август 1982 година в Бяла в семейството на Росица Гаджева и Кръстьо Бошев (баба ми и дядо ми) и техния син Евгени. Майка ми Йорданка е от съседното село Долна Студена. Пораснах в много интересна среда. Единият ми дядо бе художник и графичен дизайнер, другият - дърводелец.

Дядо Кръстьо бе интересна личност, имаше студио на пазара в Бяла. Много го харесвах, изглеждаше много добре - винаги ходеше с костюм и вратовръзка! В ателието му идваше един гълъб, който стоеше  на рамото му, докато работи. Дядо го пускаше да лети, но след известно време гълъбът се връщаше пак при него. Кръстьо Бошев правеше витрини на „Наркооп”, постери рисуваше за киното… Проявяваше се и като изобретател - правеше печки, тренажор си направи. Имаше бои, четки и всякакви инструменти. Аз киснех там и все нещо човърках. След като се пенсионира, всичко това се пренесе вкъщи! Всъщност, при другия ми дядо Петко и баба Мария в Долна Студена, прекарвах по-голямата част от живота си. Те ме научиха никога да не се отказвам от започнатото. Дядо Петко бе добър строител и дърводелец, в работилницата му имаше банциг и други машини. Първите неща, които аз измайсторих, бяха дървени играчки, каквито в ония бедни времена нямаше. Помня, че като се съберяхме всички, се получаваше възхитителна комбинация - дядо от Бяла, барабанист  в Градския оркестър, хващаше китара, другият разгъваше акордеона! Беше много весело! Бяха щедри и магнетични хора!

 

- Може ли да се приеме, че дарбите ти са наследствени?

 

- Генетиката ти дава само физически данни, но важен е начинът, по който растеш и наблюдаваш действителността - оттам идва талантът, ако ти е  зададен. Аз имах невероятно детство! Винаги съм си бил мечтател, майка често ми го е казвала! Вечно търсещ!

До седми клас учих в Бяла, после постъпих в  Спортното училище "Майор Атанас Узунов" в Русе, исках да играя баскетбол, тогава бях висок, колкото и сега - 188 см, живеех в пансион. Бяха трудни години, но спор нямаше: исках да играя баскетбол! При 188 см ръст, бях един от най-ниските баскетболисти, обаче имах много добри атлетични данни. Веднъж в залата дойде един човек, който ме покани на проби при тренера на шампиона на „троен скок” Ростислав Димитров, но аз не отидох. Бях обсебен от баскетбола!

Истината е обаче, че в осми и девети клас почти спрях да ходя на училище, ходех само на тренировки и после - бурни тийнейджърски години - по улиците с приятели! И училището ми тръгна много надолу. Не виждах никаква перспектива, завършвайки Спортното.  Спрях да уча, да ходя на училище, но пък пишех стихотворения! На една олимпиада по литература написах нещо оригинално и ме оцениха на второ място. И понеже не могла да ме открие в училище, учителката дойде в спортната зала да ми каже, че съм спечелил - Вие публикувахте навремето това!

 

- Мисля, че си романтичен, искрен и състрадателен (според коментарите ти в социалните мрежи). Това не те ли държи малко „над земята” в изкуството? Не губиш ли връзката с реалността?

 

- То винаги е така! Аз си живея в моя си свят, който си изграждам! Със сигурност трябва много да учиш и да тръгнеш от познанието, за да предвидиш бъдещето, да го създадеш и то да се превърне в реалност.

 

- Как стана продуктов дизайнер?

 

- Като учех! След Спортното минах през казармата и  работех като докер няколко месеца по морето, после се върнах и една-две години се занимавах с други неща. Веднъж обаче минах покрай Русенския университет пеш, имаше дипломиране на студентите от специалност „Индустриален дизайн” и от любопитство влязох да видя презентациите им. Гледах ги и направо се възхитих, казах си - „Ще уча това”! До момента нямах никаква идея, защото още диплома от Спортно не бях взел - повтарях 11 клас и чак две години след като връстниците ми завършиха, отидох на изпити, за да завърша. Твърдо реших да уча „Индустриален дизайн”, ходих на летен курс, беше много приятно, учеха ни на моделиране, на уроци по рисуване ходех отделно. От 280 кандидати бяха приети 6 момичета и 6 момчета, аз - на второ място, въпреки че имах тройки по езика и математиката. Харесваше ми това, което учех, но не знаех какво ще стане след като завърша, а и бяха такива години – не виждах перспектива. Баща ми живееше в Париж и ми се обади веднъж: „Ела да видиш как е тук”. Имах възможност и отидох, постоях при него няколко месеца, впечатли ме културата на Франция, обикалях всички места на изкуство и артистизъм, и реших че трябва да продължа онова, което съм започнал там. Върнах се за месец в България да оправя нещата си, заминах за Париж и останах. Започнах да работя на черно, знаех, че трябва да започна да уча, но френският ми не бе толкова добър и се хванах с английския, което предопредели пътя ми към Англия.

Спрях в Лондон и почнах да работя като модел, кандидатствах архитектура в Лондонския университет. На изпита показах свое портфолио с рисунки. Разглеждайки ги, изпитващият каза, че съм на доста високо  ниво, отколкото курса, който  ми предлагаха. В същото време ми се обади проф. Робин Джоунс,  който след като се запознал с личното ми резюме, каза „Ти си за нас!” И ми предложи директно да почна да уча „Продуктов дизайн”. Получих и финансиране, въпреки че от три месеца бях в държавата. Трябваше да се издържам и да печеля пари и да уча, затова избрах да работя като нощна охрана! Нощем работех, а през деня бях на училище! Запознах се с много хора и всичко бе невероятно, но много трудно! Имаше един период от 20 месеца, през които почти не бях спал. Бях спечелил една награда от университета, имах офис в учебното заведение и след като приключех работа в 7, отивах в университета и от 7 до 9 спях в офиса. В 9 тръгвах на лекции, излизах от лекциите и отивах пак да спя преди работа. 

Изключително тежък период, след който си казах, че вече ще работя само онова, за което се обучавам. Едно невероятно лято бях дизайнер на градини! Едногодишния си стаж изкарах в университета като асистент на проф. Глен Томпсън. С него работихме по проект за дизайн на аеродинамично тяло, задвижвано от човешка сила, подобно на велосипед, но за съжаление не получихме финансиране и не можахме да го внедрим. Смятахме да отидем в Невада на състезание за най-бързо придвижване. Наскоро ходих при професора и установих, че той и до ден днешен  работи по него.

Последната ми година в университета беше много добра. Дипломната ми работа бе проект за префабрикирана модулна къща. Дотогава бях направил някои мебели и бях спечелил няколко награди, от университета ми дадоха награда за „перспективен студент”, спечелих наградата „Александър Роуз” и още няколко други. Бях направил няколко пейки, мебели, интересни столчета, показваха работите ми различни телевизии… Изработих стола SATURN с чист робот! Рисувах го първо с компютър триизмерно, после програмирах робота с фреза отпред, беше невероятен. Бяха ми останали само 1000 паунда от стипендията, с  тях дойдох в Шумен и го направих с помощта на Величко Великов от Cherga и на Цецо Димитров от  Quis Nostrum.

А столът “Алоyнджъp” - скулптурен шезлонг, бе част от най-популярното тв шоу на Острова - „Гранд дизайн”. Ергономичен, удобен, функционален и много лек, бе представен миналата година на най-голямото събитие в света на дизайна - Salone Internazionale del Mobile в Милано наред с проектите на много талантливи дизайнери. През 2016-а от Националната платформа за интериорен и продуктов дизайн Dibla бях номиниран за Дизайнер на годината, но друг спечели.

 

 - Къде си сега?

 

- Имах оферта за работа в една от най-големите фирми за архитектура Norman Foster and Partners. Но избрах собствен път на кариерата си като архитектурен дизайнер и project manager с личен проект в Ибиса, Испания, който ще бъде завършен през юни 2018 година. В момента уча две магистратури - „Дигитална архитектура и роботно строителство” в Лондон, и „Възобновяеми източници и енергетика” в Мадрид. А съкровеното ми желание е следващата година да преподавам „Дизайн и архитектура” в Лондон.

Страхотно удовлетворение ми дава сближаването с много хора, които срещнах по пътя си и с които останахме приятели и си помагаме! Някои от тях са малко обезверени, но в живота всичко е уроци! Понякога трябва да докоснеш дъното, за да разбереш, че парите не са най-важните, макар че не всеки може да живее без тях. Когато работя, ми се случват доста хубави неща - попадам в друг свят, забравям за всичко около себе си. Проектът за най-лекия стол, който ще представя пред Гинес, дойде в съня ми. Потърсих информация за признат за най-лек стол в света на Максимилиано дела Монака, който е 617 грама, направен от карбон. Реших да направя нещо много по-различно! Скицирах много дни, после правих компютърното му изражение и проектиране в реален размер. Ще използвам карбон само за рамката, седалката и облегалката ще направя от корда. И ще бъде по-лек от записания в Гинес рекорд. На 16 март 2018 е предвидено представянето му.

 

- Какъв кръг хора се интересуват от твоите продукти и от услугите, които предлага консултантската ти фирма за дизайн Kras Bosh Studio?

 

- Самите продукти са за хора с повече пари! В момента искам да работя не толкова скъпи продукти, а да имам собствена линия, собствена марка, за да достигнат и до по-обикновените хора. Виждам, че смисълът в изкуството е в неговото непрестанно споделяне.

Затова заедно с приятелите от бългаpcкaта гpyпа за дизайн „Chergа” се стремим да промотираме България като място на високоинтелигентни и креативни хора,  да предизвикаме интереса и на български компании за разработването на български продукти. Такава бе и целта на груповото ни участие - първото участие на българи в шоуто Salone Internazionale del Mobile в Милано. Получихме възторжени поздравления за успешното си представяне, както и покана да участваме в изложението и тази година. Дойдоха покани и за „Седмицата на дизайна” в Москва и Дубай. Искаме арт инсталациите и проектите ни да са по-надалече от реалността, защото само непризнаващото граници изкуство, като стига до по-широк кръг хора, пребъдва във времето!

 

Йорданка ЗАБУНОВА

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design