ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

   

Крум ГЕРГИЦОВ: Все още съм в плен на магията на театъра

Интервю
10.05.2019  |  16:53
721
Известният театровед на 70 години

 

Театърът е моят най-любим свят. Киното, изобразителното изкуство, литературата   - са другите ми пристрастия. И дори съм писал рецензии за филми, изложби. Но за музика – никога. В този дял познанията ми са в рамките на общата култура и затова не съм си позволявал да бъда критик. Това коментира в навечерието на 70-годишнината си известният русенски театровед Крум Гергицов в интервю, публикувано днес в русенския вестник "Бряг". "Брягнюз" публикува материала:

 

Крум Гергицов е роден на 12 май 1949 г. Израства и получава средно образование в Плевен. През 1976 г. завършва НАТФИЗ ”Кр.Сарафов“-София, специалност „Театрознание“, в класа на проф. Любомир Тенев. От 1976 до 1980 г. и от 1988 до  2016 г. е драматург на Русенския драматичен театър. В периода 1998-2000 г. е негов директор, а през 2006-2011г. заместник-директор. В периода 1980-1988 г. е директор на Държавен куклен театър – Русе.

Активно се изявява в областта на театралната критика. Има многобройни публикации по проблемите на българския театър в столични и местни издания за култура и изкуство. Бил е член на жури на национални фестивали и форуми на театъра.

 През 2009 г. издава книгата „Русе – преживени театрални мигове“, а през 2014 г. „Летопис на Русенския драматичен театър -1907-2014 г.“ Има изяви и като литературен критик. От 2002 г. е ръководител на литературен клуб “Л.Каравелов“ към Възрожденско читалище „Зора“-Русе. През 2009 г. става носител на наградата „Русе“ за постижения в областта на театралното изкуство.

 

 

- Уважаеми господин Гергицов, нека да започнем с началото, детството - първите книги, първото театрално представление. Въобще - какво е за вас Плевен и театърът в него?

- Влечението ми към театъра идва от факта, че много обичах да гледам кино покрай работата на майка ми, която дълги години работеше като разпоредителка в плевенските кина. Много  филми съм гледал по няколко пъти.  Въздействаше ми играта на артистите, силата на техните образи. Във филма „Ново кино “Парадизо“ видях собствената си съдба в детството – увлечението ми по киното. От малък участвах и в състав за художествено слово към тогавашното читалище „Г.Димитров“ /сега „Съединение“/. Като ученик бях и член на Детска театрална студия към Плевенския драматичен театър. Така че магията на театъра открих в спектаклите и изкуството на творците от театъра в Плевен.   

- Започнали сте да учите първо “Българска филология“ в Софийския университет, но прекъсвате и  постъпвате във ВИТИЗ “Кр.Сарафов“, при това в класа по театрознание на прочутия проф. Любомир Тенев. Знам, че го боготворите? Защо?  На какво ви научи той?

            

- Да, в периода 1969-1971 г. бях две години студент в Софийския Университет, специалност „Българска филология“. Но в есента на 1971 г. кандидатствах и бях приет във ВИТИЗ “Кр.Сарафов„  в специалността  „Театрознание“, която тогава беше възобновена след петгодишно прекъсване. И понеже имах нагласата за хуманитарни занимания от филологията, категорично реших да се оттам на теоретичните занимания с театър. За това ми решение помогна въздействието на личността на проф. Любомир Тенев, който ни внуши че можеш да „играеш“ и като аналитично се вглеждаш в един спектакъл или изследваш процесите на едно изкуство. Той ни доказа, че можеш да  изявяваш обичта си към театъра и като пишеш за него, като вникваш в актьорската игра, в атмосферата на едно представление. Това, че бях приет да следвам в неговия клас, е едно от щастливите събития в моя живот

 

-За кои други преподаватели от Театралната академия си спомняте сега?

 

- За всички мои преподаватели си спомням. Всичките те бяха много добри специалисти в своята област – проф. Боян Дановски  - актьорско майсторство и режисура, проф. Любомир Тенев – театрална критика, проф. Людмила Атанасова- западно-европейски театър, проф. Виолета Райнова –руски театър, проф. Надежда Андреева –западно-европейска литература, проф. Пеньо Русев –българска литература, проф. Снежина Панова – теория на драмата, проф. Вера Динова-Русева –изобразително изкуство, проф.Стефан Лазаров –музика и т.н. Но  искам да отбележа специално един преподавател, който  много обичах и с който останахме до края на земните й дни много добри приятели – проф. Надежда Тихова. Тя ми предаде голямата си любов към  историята на нашия национален театър. Една любов, която и до днешен съществува в мен и се изразява в моите публикации.

 

- Как попаднахте в Русенския театър? Първите ви впечатления, вълнения и чувства? През 70-те и 80-те години Русенският театър беше сред водещите драматични театри у нас.

   

- Бях в трети курс /1974 г./, когато се оженихме с моята съпруга. А тя е от Русе. И като завърших, решихме да отидем в Русе да живеем. Решението ми беше продиктувано и от факта, че Русенският театър беше в голям възход. Тогава -1976 г. – директор беше В. Попилиев, драматург В. Васев, режисьори Сл. Шкаров, П. Александров, сценографи - Ц. Войнов и В.Радкова. В трупата се бяха събрали блестящи актьори – К. Димчев, Ел. Стефанова, В. Данченко,  Кл. Михайлов, М. Минков, Ел. Морфова, М. Прашанова и още много други. Така че попаднах в голям театър. И никога след това не съм съжалявал за това си решение. Тези   личности, а и още други творци, ме обградиха с много обич, внимание. Те са тези,  които ми помогнаха да навляза в тънкостите на професията – драматург на един театър.

 

- Вие написахте книга с чудесни портрети за артисти от три поколения. споменете някои от тях.

   

- Да, книгата „Русе-преживени театрални мигове“ написах през 2009. Тъкмо в годината на моята 60-годишнина. Самото заглавие подсказва какво съдържа тя – преживяното в Русенския театър през периода 1976 – 2009 г. – като спектакли, като среща с талантливи хора, като художествени процеси на театъра в Русе. Стремях се да обхвана по-голям кръг от личности и затова книгата съдържа доста портрети. Освен тези артисти, които споменах по-горе, в нея има и портрети на други известни личности - Г. Георгиев,  Цв. Николова, Ева и Симеон Ганеви, Б. Манев, Н. Ангелов, М. Петрова, Ц.. Беева, А. Медникаров, .Г. Стефанов,  Ц. Дачев, Л. Дековски, на дейците от Кукления театър Н. Кръстев, Цв. Цветков, Ем. Топалова, М. Матеева, както и на много известни сегашни творци– общо 40   портрета. Книгата съдържа и специален дял с по-общи теоретични размишления. Смятам, че се получи една богата панорама на театъра в Русе в посочения период.

 

- Съставихте и ценна летописна книга, базирана върху архива на този стар театър –        имащ  една вече 110-годишна история....

   

- Да, това беше едно страхотно преживяване. Когато Орлин Дяков през януари 2012 г. стана директор на театъра,  още през първите дни ме извика и ми възложи  тази задача. И близо две години аз бях сред  програми, афиши, други печатни материали, намирани в архива на театъра, на „Държавния архив“-Русе, на Регионалната библиотека „Л.Каравелов“ , на Народната библиотека “Св.Св.Кирил и Методий“, както и сред други източници. Много ценна помощ като методология в изработването на този летопис получих от колегата – театровед Никола Вандов. А той в момента е един от големите майстори в създаването на такъв тип театрални издания. Беше ми много интересно, защото чрез това “ровене“ в архивите попаднах в атмосферата на миналото на Русенския театър. Накратко, чрез този летопис аз предоставих  на читателите или на бъдещите изследователи „една история на длан“.

 

-   Като запознат основно с историята на театъра в Русе, кои периоди и кои личности определяте като най- интересни и най- успешни?

 

-   В историята на българския театър Русенският притежава една от  най-достолепните и  дълги  истории. На неговата сцена са творили велики творци на българския театър. Ще отбележа, че директори са били също видни, големи личности.  Били са създавани легендарни спектакли, които са оставали ярка диря в националното ни театрално изкуство.

     И все пак няколко са върховете в историята на този театър, в които той се е издигал до големи висоти. Първия връх това е периодът 1922-1925 г., когато директор е руският режисьор Борис Еспе; вторият период  е  по време на директорството на големия български режисьор и актьор Владимир Тенев –1914-1922 г. ; третият период е по време на директорството на също големия актьор и режисьор Тачо Танев – 1937-1943 г.; и четвъртият е от най-близката история –директорството на актьора Васил Попилиев – 1970-1982 г. Това са години, в които театърът е създавал знаменити спектакли, трупата е била съставена от ярки, актьорски дарования. Не казвам, че през останалите периоди театърът не е  бил на ниво, но тези периоди просто се открояват.

 

- След промените Русенският театър  преживя доста метаморфози: смени на директори,  разнообразна художествена политика. На  какво се дължеше тази динамика: на реформите ли само , на безпаричието, или просто на дейността на някои личности?

 

-След 1989 г. в българския театър се извършиха кардинални промени. И досега продължават споровете за качеството на прословутата театрална реформа. Това естествено не можеше да не се отрази  и на битието на Русенския театър. Той не прави никакво изключение от случващото се във всички български театри.  Два са основните проблеми, които вълнуват театралите: първият е превръщането на театрите във формирования, където днес повече се следи изпълнението на финансовия план и посещаемостта на зрители. И вторият е, как мениджмънтът да съчетае икономическата политика с високо-художествената. И вече ръководството на един театър  трябва два бъде умел балансьор в  създаването на такъв тип комедийно-развлекателни представления, от една страна, и от друга такива, които са вече сериозен, дълбок, философско-извисен театър. Оттук се получи, според мен, и някакъв разрив между столичния и провинциалния театър. В София публиката е твърде многобройна и разнообразна, затова там има възможност да се създава разнообразен като жанр и търсения театър. В провинцията проблемът е по-тежък, защото   задълбоченият спектакъл не винаги има успех: той обикновено издържа няколко представления. А да не говорим за по-авангардни постановки. Всичко това изправя театралните ръководства пред ежедневни изпитания да намират истинския път за хармония в тези две направления на правене на театър. И да се удържа линията за създаване на истински висок театър.

   

    - Имате ли любим тип театър? И какъв е той?

    - Нямам пристрастие към определен тип театър: например само театъра на психологическия реализъм, театъра на Брехт или например театъра на абсурда. А и не смятам, че един театровед трябва да има силно изразено пристрастие.          Като съдник, той трябва да има проникновено чувство за същността на различните типове театър и как те най-талантливо и най- ярко се проявяват в  интерпретацията им в даден спектакъл. Още повече, че в изкуството те се и смесват. И все пак повече ми допадат тези спектакли, в които има наситеност  на атмосферата им със силна емоционалност, с полифония на чувства, мисли; обичам театъра, който разтърсва, който ти вдъхва някаква вяра в живота, който те кара дори да станеш за мигове и сантиментален.  Оставам по-хладен към постановки, в които виждам  студена дисекция на живота от страна на режисурата, изразена в натрапчиви метафори и показно, суетно формотворчество. На сцената трябва да се гради пълнокръвен живот. Така че  оставам зрител, който все още е  плен на магията на театъра  и продължавам да разгадавам нейните тайни.   

 

- Извън театъра, който без съмнение  е вашият свят, какво друго обичате?

 

-Да, наистина, театърът е моят най-любим свят. Киното, изобразителното изкуство, литературата   - са другите ми пристрастия. И дори съм писал рецензии за филми, изложби. Но за музика – никога. В този дял познанията ми са в рамките на общата култура и затова не съм си позволявал да бъда критик. Заедно с моята съпруга и моя син водим един нормален  семеен живот. Обичаме да бъдем сред природата, да пътуваме. По-важното е, че те са споделяли моите вълнения за театъра и са били винаги  зад мене в дългогодишната ми работа на драматург или в критическите ми изяви. За което съм им безкрайно благодарен!

 

Разговора води Огнян СТАМБОЛИЕВ

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design