ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Марчел Ямелиев: Най-добре ми е, когато рисувам, това е моя карма

Култура
11.01.2015  |  11:17
3 479
Всичко е плод на една обща енергия, пречупена през индивидуалността, коментира художникът

Пламен Калинов, вестник "Бряг"

 

 

Жаклин(а)и Марчел Ямелиеви са интересен творчески и житейски тандем. Една дузина години (12 поред) те пристигат винаги през януари от Велико Търново в Русе (родния град на Марчелподреждат своята също винаги нова изложба. Тази година експозицията имще остане на "Борисова" 6 до 26 януари. За тях казват, че са безкрайнопродуктивно и неуморимо семейство-художници. Някои приемат творчеството им като „машина за правене на картини"но в интерес на истината трябва да кажем, че и двамата са прекрасно потвърждение на правилото за успеха, който винаги идва с много талант и с много труд. Исках да направя едно паралелно интервю, но не успяхда ги събера и двамата заедно.Жаклин(а)замина по неотложни ангажименти за Велико Търново веднага след откриването на поредната изложба. Така останахме двамата с Марчел и се опитахме да „преборим” думите, които никога не достигат в хода на един откровен мъжки разговор за изкуството и живота,отвъд чертата на успеха. И много-много преди усещането, че нещо истинско ти се случва в търсенето на истината за самия себе си и за другите по избрания житейски и професионален път. Ето какво всъщност се получи.

 

 

-Защо точно рисуването е Вашиятжитейски и професионален избор,и как стана това, коя е причината - артистичниятдух на Русе, някаква наследствена линия, или просто избор?

- Може би (прави малка пауза)… просто избор. Когато отидох да уча в техникума по дървообработване и вътрешна архитектура, имах нагласата, че ще се занимавам с дърворезба. Но вече знаех, че заслужилият художник Кирил Станчев, един много голям русенец,дава уроци по рисуване и бях много любопитен на какво точно учи питомците си. Така, воден от любопитството и някаква вътрешна моя потребност,се престраших и, нали знаете, винаги има първи път-просто отидох и преминах през прага на ателието му. И тогава, без особени колебания, реших, че това е моето място, че това е моят избор, че така ще бъде през целия ми живот, който ми предстои да изживея.

- И какво стана с дърворезбата, просто се разделихтес една младежка мечта, или разбрахте, че живописването повече Видопада?

- Аз дотолкова бях увлечен с онова, което правехме в техникума, че се опитвах да съчетавам двете неща. Но рисуването определено надделя над дърворезбата. Безболезнено стана това преориентиране. А ние бяхме просто ентусиазирани момчета, самата атмосфера в града предразполагаше да имаме още от ранните си художнически години усещането за една съдбовност, за интересните контури и очертания, които този град предлага. Това трябвашеда се нарисува, да се интерпретира, да остане запечатано върху платната ни. Така се случваха тогава нещата с моето творческо съзряване и подготовката ми за голямото изкуство.

- Вечеказахте, че Кирил Станчев Вие учил на първите стъпки в занаята. Всъщност той ли е човекът, който и до днес помните като свой апологет, поддръжник и насърчител да се занимаватес изобразително изкуство?

- Това е човекът, не случайно го споменах още в самото начало. Този художник има несъмнено най-яркото присъствие в моя ранен период на творческите търсения, това беше времето, в което откривах себе си-къде и в какво съм най-добър, какво трябва да усъвършенствам, каква техника да избера в рисуването. Всичко е специфика, в която наистина трябва да има до теб човек с опит, да те насърчава и да те подкрепя, и да те поправя, докато се луташ, защото нещата стават с много труд и с много себеоткрития.Кирил Станчев ме „вкара” в онези детайли, които аз се опитвах да разбера преди това, но не ми се удаваше. Тези напътствия, естествено, бяха употребени в практиката, имаше много дълги, да не казвам безкрайни,упражнения на доизглаждане, на шлифоване на „моженето” в рисуването. Мисля, че тази протяжност и повторяемост предопределиха за после да имам сили по дългия път в рисуването, защото това е един безкрайно дълъг, неизминат от никого до края път. Аз получих едно неизмеримо богатство от този човек.

- Имало ли е моменти, когато неговата критика Вие обезсърчавала или той се държеше с Вас съвсем бащински?  

- Беше добър педагог. Аз си спомням всичко до най-малките подробности, което означава, че съм преживявал минута по минута, ден след ден своето творческо израстване покрай Кирил Станчев. И до ден днешен, когато започвам да работя, се връщам към уроците му, а в процеса на самата работа се изненадвам дори от самия себе си, нещо, за което той обаче ме беше подготвил. Ако я няма тази тръпка на откривателството и неповторимостта на мига, на озарението, мисля, че не е възможно да се получи сполучлива картина. Сега вече разбирам, че може би моят учител по подобен начин е имал същите видения, по подобен начин вероятно е преминавал и неговият творчески път. Но това са неща, които идват с времето, защото практиката на художника е неговият най-добър учител. В практиката  трябва да се доказваш буквално всяка секунда и просто веченяма кой да ти „държи ръката”. Този мой първи учител ме е обогатявал, товарил ме е със  "съкровища"за дълго напред.

- Имам чувството, че се обръщате назад без да губитепосоката, в която вървите.Това ли Виотличава от другите художници, това ли е индивидуалността Ви- непрекъснатото търсене и експериментът в границите на класиката?

- Ние, художниците, не се различаваме кой знае колко един от друг. Всички искат да нарисуват пейзажа на своя живот, всеки път той е нов и нов. Дунав, лодки, дървета, къщи, цветя, многообразие от багри, светлина. Начинът, по който се случва всичко това на платното,е вече много индивидуален, различен, неповторим. И тази, образно казано, индивидуална технология на рисунъка, е повлияна от маестрото Кирил Станчев. Изкуството е събирателен образ. Според мен не бива да преживяваме творческия процес като нещо съвсем лично. Общувал съм и общувам с хора, които съвсем свойски приемат този процес, т.е. над всичко, което правят върху платното еАЗ-ът, непреодолимият личен момент на докосване до изкуството. Да, те имат право на това усещане. Аз по-скоро усещам, че всяко заставане пред статива е милиметър по милиметър надграждане, от първия миг, в който си решил, че това ти е призванието и съдбата-може би до последния миг, в който все още можеш да държиш четката и да рисуваш.

- Редовният ми въпрос към всеки художник, с когото правя интервю- какви са предпочитанията, според Вас, на съвременния българинпрез 21-и век- монументално изкуство или кавалетна живопис?

- Ако трябва да бъда откровен докрай- нито едното, нито другото вълнуват съвременния българин. Нашенецът е традиционалист. На

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design