ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Михай Малаймаре, театър Маска: Класическият театър умира, остават само хубавите спомени…

Култура
08.08.2015  |  10:38
1 706
Жестът е по-силен и по-изразителен от думата, а и никога не лъже, коментира творческият ръководител и директор на букурещката трупа, направила фурор в Русе със спектакъла на живите статуи
театър Маска
Спектакълът на трупата на Михай Малаймаре с живите фигури ще се помни дълго от русенци, както и постановката й на „Ромео и Жулиета”

 

 

Пламен КАЛИНОВ, вестник "Бряг"

 

Букурещкият Театър „Маска” пристигна в Русе за дните на нашата „Европейска театрална работилница” през юни. Румънците акостираха с импозантен керван от камиони и техника, която разположиха в центъра на града, където направиха незабравимо шоу за малки и големи, а в дигиталната памет на стотици фотоапарати, предполагам, този театрален празник остана запечатан завинаги. „Маска” наистина направиха фурор по един необикновен начин, а контактът с русенци беше знаменателен.

Румънците гастролираха за първи път в България именно в Русе, като това сполучливо хрумване да ги поканим дължим на творческото ръководство на русенския ДТ „Сава Огнянов”. Трупата на най-нашумелия източноевропейски експериментален театър е домакин на Международния фестивал на живите статуи в Букурещ, където представленията се гледат от десетки хиляди зрители в румънската столица. Директно след този успех румънците разиграха своите живи статуи на русенска земя. И определено бяха изненадани от артистичността, разбирането и отношението на русенската публика. А втората вечер от турнето на „Маска” и спектакълът „Ромео и Жулиета” придадоха неповторим и запомнящ се блясък във феерията на румънското гостуване.

Нарочно оставих това интервю с творческия ръководител и директор на трупата Михай Малаймаре да „отлежава” повече от месец, за да събера на свой ред професионална смелост и да се опитам да „смеля” по-атрактивно онова, което известният румънски и европейски драматург сподели за читателите на в. „Бряг”. В интервюто съм използвал въпроси и на други медии от брифинга преди спектакъла „Ромео и Жулиета”. Не си позволих нито ред импровизация, защото, както каза Малаймаре, импровизацията е свобода, но може да убие и най-добрия експеримент.

 

 

- Кога започна да тупти сърцето на експеримента, наречен Театър „Маска”?

 - Ние съществуваме от 1990 г. Родени сме вначалото на промените, тогава, когато си отиваше старият строй, когато рушахме, образно казано, устоите на едно друго общество-на диктаторите в бившия социалистически блок. Всъщност ние започнахме като протестно артистично движение, което тогава изглеждаше много добре и се вписваше в общия протест нахората. Това просто беше част от устрема и порива към Свободата,и в този порив нямаше кой да ни спре. Но за разлика от протестите в социалната сфера, които останаха едно напразно усилиев Румъния, нашите протести дадоха резултат, един от които е Театър „Маска”.

- Значи ли това, че сте търсили път към избистрянето на идеята, такава, каквато я видяхме тук, в Русе,и за първи път в България?

- В началото се пробвахме в различни зони на театралното изкуство. Започнахме от Народния румънски театър. Минахме през театър с огромни марионетки, високи по 3-4 метра, правихме автентичен средновековен театър. Успоредно с това имаше усилие да възродим традиционния театър, като прочетем по съвременен начин универсалнитедраматурзи-Уилям Шекспир, Карло Голдони, Молиер. Исега вече сме в т.нар. „зона”на театъра на открито. Тук задълбахме професионално и пробвахме онези неща, които вече са световен патент на театър „Маска”.

- Какво представлява „живата” статуя?Това са несъвместими вербални и смислови понятия?

- Живата статуя е нещо като еквивалент на моноспектакъла, на онова, което е подвластно на един единствен актьор, когато говорим обаче за традиционния театър. Не всеки актьор обаче може да прави моноспектакъл. Не на всекиго приляга да играе сам.

- Кажете ми-кое е най-важното, за да създадете една „жива” статуя?

- За да направиш „жива” статуя са необходими много неща. Първо, това е да си много добре трениран, а тренирането е продължителен и траен процес, в който отработваш до най-малките подробности всеки жест. Трябва да привикнеш да владееш също така неволните жестове и движения. Необходимо е да тренираш перфектно дишането си и дори сърцебиенето, да контролираш центровете на тежестта и да имаш перфектно равновесие. Важно е да познаваш много добре и състоянието „неподвижност”. Друга подробност е ритмиката на „насеченото” движение. Към цялата палитра прибавяме труда на актьора, неговото лично откритие и „покритие” на персонажа. Използването на специален грим, или на професионален езикказано,да накараме да проговори макиажът. Прибавете костюмите, които имитират материалността на изобразяваната, пресъздадената статуя. Всичко това, изброено дотук,се превръща в един цялостен механизъм, придава смисъл и одухотвореностна „живата” статуя, за да изглежда тя пълнокръвна, истинска и да постига необходимия ефект, т.е.да впечатлява зрителя.

- Възможно ли е да се импровизира при така изброените особености, доколкото разбирам, всичко е в жестоката хватка на отиграни предварително жестове?

- Да, разбира се. Свободата на човека, възможността му да лети, дори когато е в карцера на едно определено пространство, са неприкосновени и само негови. Нашата театрална стилистика е точно в този карцер-площадка с размери метър на метър. В един квадратен метър пространство съществува и не съществува пълна свобода на жеста, защото винаги има начало и край. Музиката за представлението е строго математически моделирана. 5 минути е историята на всяка статуя, и въпреки всичко в тази компресия актьорът има много възможности да импровизира свободно.

- Когато подготвяхте спектакъла „Ромео и Жулиета”, как се справихте с мисълта, че трябва да пренебрегнете изобщо текста на гениалния Шекспир? Откровено казано, аз съм впечатлен от това, което сте направили със сюжета и драматургията, не очаквах така силно да усетя по съвсем нов начин историята на двамата влюбени от Верона?

- Техниката на движение на „живата” статуя е пренесена почти на сто процента и в спектакъла „Ромео и Жулиета”.И за да бъдем по-точнив драматургичнияпластна безсловесния прочит, използвахме пластиката в живите статуипри Ромео, Жулиета, в нашия вариант на Монтеки иКапулети. Тук, разбира се, приложих малък трик.Преднамерено вклиних в края на безмълвния спектакълцелия 66-и сонет на Шекспир, издекламирах го, понеже там е скрита тънката нишка на драматургията втази пиеса. Иначе, дори и без думи, ние сме направили представлението като едно напълно разбираемо творческо послание дори и за онези, които изобщо не са чели нито дума от Шекспир, да не говорим за „Ромео и Жулиета”.

-Не мога да разбера, как Ви хрумна изобщо, че жестът може да бъде по-смислен и по-убедителен от човешкото слово. Нали в Началото беше словото, така ни учи Библията, още в първите редове на Стария завет?

-Според мен, аз поне така мисля, жестът е много по-силен и по-изразителен, отколкото думата. Защото жестът никога не лъже, с жестовете не може да се лъже. Езикът на тялото и на жестовете е неподправената ни същност, това, което никога не можем да скрием, или да прикрием напълно, колкото и да се

мъчим да го овладеем. А в думата винаги има възможност да се акумулира огромен процент лъжа.

- Какво друго, освен езика на жестовете,сте имплантирали в експеримента с „Ромео и Жулиета”?

- Към всичко, за което стана дума дотук,ще прибавя огромната роля на светлината. И нека не пропускаме музиката. Музиката във всяко едно представление-и при традиционниятеатър, и в креативните форми,е отделен персонаж.А специално в нашия случай,няма нито един миг от спектакъла, който да не е покрит с музика. Няма думи, но има музика-от начало до край. И хорът в представлението е като персонаж от митологичните постановки, както е в древногръцката драматургия. В конкретния случай хорът е обобщаващ образ на обществеността и на гражданството на Верона. Всъщност имаме безмълвен хор, който с езика на жестоветеи мимикатапресъздава мнението на цялото тогавашно общество във Верона за драмата на Ромео и Жулиета. Много важен елемент е постигането на първия план в жеста, в движениетона тази група от актьори, които изпълняват ролята на хора.

- Тогава Вие смесвате пантомима, жестове и киноизкуство. Първият план е алфата и омегата на кинорежисьорите, оттам те развиват палитрата на повествованието си върху филмовата лента?

- Такае.Аз търсихтясна връзка между нашия спектакъл и филмовото изкуство. И затова съвсем естествено се роди високата ми взискателност къмтехниката на т.нар. първиплан, онова,от което по-нататък ще разгърнеш движението на цялостния драматургиченобраз. Първият план е моментът на неподвижност, в който допустимо епомръдването само на една определена част от тялото. Това фокусира цялото внимание на залата. Този отрязък е носител на много дълбока и много силна емоция. Надявам се,че всеки пътименно така докосваме душата на публикатаи отделния зрител.

-Защо сте такъв апологет на жеста, толкова много информация ли съдържа той?

-Красотата и чистотата на жеста предлагатна наблюдателните хора алтернатива, размисъл върху преоткриването на формите на живота изобщо. Между репликата „Обичам те”, произнесена с най-дълбок тембър, от най-красивия и интересен актьор и едно стискане на ръката, което може да направи един пълен, възрастен и грозен актьор, предпочитам жеста с ръцете. Но не защото аз съм стар,дебел и грозен, това е факт! (смее се!), а защото, примерно моят жест, когато го извършвам, носи неподправена истината в себе си.

-За колко време се прави спектакълкато „Ромео и Жулиета”?

- С подготовката и репетициите-общотри месеца. Но е много важно да подчертая, че ние репетирахме с тренирани хора. Ако подобен спектакъл се прави в класическа театрална трупа, това със сигурностби отнело няколко години.

- Как виждате бъдещето на театъра, примерно в края на 21 век?

- Днес един абсолвент от Театралната академия, който иска да прави театър в истинския смисъл на думата, няма никакъв, или има гравитиращ около нулата професионален шанс. Не говорим изобщо за това, че той, по принцип, не е подготвен да поеме отговорността и тежестта на подобен шанс. Аз например, съм започнал театралния си живот като работник зад кулисите.Сега поколението не иска да мете сцената, да върши хамалска работа, да шие само костюмите, или да раздава програми преди началото на представлението. Младите сега искат слава и пари, и аз много добре ги разбирам. От тази гледна точка те са стопроцентови капиталисти. Но това съвсем не е бъдещето на театъра в истинския смисъл на думата, за който ме питате.

- Тогава къде е смисълът, какво ни предстои?

- И нас, и вас, и всички ни очаква унищожение на театъра. От западния свят опустошително ни завъртя вятърътна комерсиалното изкуство, на търговията. Театърът на експериментаще получава пари, това са предпочитания на ЕС,на културния елит, който владее управлението на тази общност. А театърът, в който актьорът иска да „умре” на сцената, театърът, в който актьорът е фигура от улицата, когато играе дори и там, сред народа, тозитеатър умира, или много скоро ще умре. Разбира се, в това, което казвам,има политически подтекст. И за да не сбъркам тотално в обобщенията, защото те са и емоционални, ще кажа само, че от стария театър на 20-и век ще ни останат само хубавите спомени.

- Каква е селекцията, как подбирате актьорите си за трупата на театър „Маска”?

 - Просто чакам да дойдат актьорите. Аз не ходя да гледам спектакли на младитеколеги. Как да изслушам стотици хиляди думи, които не мога да възстановя, те са ми излишни. Съвременната драматургияе безизразна, тя не казва нищо ново, просто не се котира, поне в Румъния е така, предполаг

ам, че и в България е същото. Ние внасяме отвън драматургия, която псува хамалски действителността, а езикът йе на пошло равнище. Затова вратитена театър „Маска”са отворениза всички актьори. Когато дойдат, най-напред им давам кураж да участват във всички тренировки, те са спецификата на нашия театър. Който може да издържи и да се впише в тази динамика-просто остава при нас. Трупата е създадена отедно твърдо ядро хора, които са заедно от 20-25 години. Това е така нареченото „средно поколение”, което означава приблизително 10-15 години усилена артистична кариера. В магнетизма на ядротогравитират младите актьори, които са при нас от година - две.

-Как постигате висок професионализъм, защото в експериментите винаги съществува риск, понеже творецът е на непозната територия?

- Театър"Маска"направи собствена театрална школа. В момента работим по създаването на Театрална академия, с идеята да предложим нашето ноу-хау и на другите румънски и европейскитеатри. Това е бъдещето на театъра, аз просто нямам никакви илюзии, че нещо друго,по-добро ни очаква. Ние трябва да се върнем на улицата, при истинската публика, да я заобичаме отново и да превърнем театралното изкуство от елитарен избор в масова потребност, иначе сме загубени във водовъртежа на модерните медии и онова, което ни залива от масовата индустрия.

 

Снимките са от различни източници, включително и Интернет

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design