ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Проф. Д-р Цекомир ВОДЕНИЧАРОВ: Над властта на парите е властта на познанието

Интервю
29.05.2017  |  19:17
3 760
Не успеете ли да направите пари без пари, няма да успеете и с много пари – така авторът на книгата “Десетте принципа на медика и мениджъра” обяснява 10-ия основополагащ принцип от своята теория – Действай!

Маргарита ТРИФОНОВА

 

 

Един достолепен човек на шестдесет и осем, целият в бяло – бял костюм, бяла риза, бяла вратовръзка, с бяла писалка в ръка, държа с думи погледите на препълнената 101-а аудитория на Русенския университет в любопитна възхита почти два часа. Какво им каза ли? И да искат, повечето от присъстващите – студенти, преподаватели, лекари, едва ли биха могли да повторят думите му. Но всички до един почувстваха тяхната сила и истинност, осъзнавайки, че човекът, който ги изрича, ги е преживял, премислил, изстрадал. Много от тях признаха, че са прочели книгата му “Десетте принципа на медика и мениджъра”, но че искат да го направят още веднъж, и още, и още. Човекът просто ги бе спечелил завинаги. Как? Той просто имаше безсмъртна цел – да сее познание.

Този човек е проф. Цекомир Воденичаров, дмн – създател и първи декан на Факултета по обществено здраве при Медицинския университет в София; създател и изпълнителен директор на “ЗОФ Медико-21” - АД; автор на повече от 300 публикации и 12 монографии; национален консултант по обществено здраве и здравен мениджмънт; носител на множество награди от престижни български и чуждестранни институции.

След срещата в Русенския университет проф. Воденичаров бе любезен да сподели свои мисли и с читателите на вестник “Бряг”.

 

- Господин професор, как стигнахте до Вашите 10 принципа на медика и мениджъра?

- Преди да напиша тази книга, написах „Седемте разлики между медика и мениджъра” и тя целеше да разграничи едното от другото. Медикът е устроен да мисли индивидуално, да подценява ролята на организацията, докато мениджърът мисли глобално, за него ролята на организацията е ключова. Единият мисли в индивидуални единици, за ползата от определени дейности, докато вторият разсъждава върху ефективността на цялото, за него са важни статистическите съвкупности. Преди да се стигне до 10-те обединителни принципа между тях, трябваше да се мине през разсъждения около това кое ги разделя и след това да се търси общият фундамент. Така се родиха 10-те принципа.

 

 

- Разкажете ни нещо лично за себе си...

- Пред вас стои един достолепен човек на 68 години /усмихва се/. Роден съм на 18 март 1949 г. в София.  Завърших медицина със “Златен Хипократ”. Баща ми е лекар педиатър, майка ми е лаборант, така че може да се каже, че семейството ми принадлежи към медицинското съсловие. Основно баща ми ми повлия да запиша тази специалност, макар че аз имах по-други виждания и желания. Някак си винаги ме е привличало по-абстрактното мислене, много интересна ми е била философията например, от ранни години се бях запознал с някои трудове на Хегел, на Кант.

 

 

- Сега си обяснявам защо в такъв аспект звучат и трудовете ви...

 - Може би. Въпреки че съм минал през едно много конкретно и конкретизиращо образование, от едно време ми е останала нагласата в крайна сметка винаги да търся общия поглед, глобалното решение, значимите статистически съвкупности, затова се ориентирах и се реализирах в областта на социалната медицина. След като завърших обща медицина, работих по разпределение във военната болница в Плевен 8 месеца и май това е целият  ми досег с пряката медицинска практика. Избрах да специализирам Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията, което след време прерасна в т.нар. Обществено здраве.

 

 

- Това са модерни специалности сега, имаше ли ги тогава?

- Да, аз съм сред хората, които са въвеждали здравния мениджмънт в обучението по медицина. Кандидатствах в конкурс и станах асистент в катедрата по социална медицина и организация на здравеопазването. От там нататък нещата ми се завъртяха само в тази сфера. И фактически през целия ми живот три бяха основните предизвикателства, с които съм се занимавал. Първо се посветих на  организацията на медицината - механизмите и функционирането на тогавашните болници и поликлиники. След това известен период от време ме вълнуваше медицинската педагогика и особено медицинската етика. Беше ми интересно кои са най-ефективните пътища за формиране на нова генерация от лекари. Между другото аз съм човекът, който изнесе първата лекция и написа първия учебник по медицинска етика в Медицинския  университет. След това успях и да въведа задължителното й преподаване. По това време бях заместник-декан на медицинския факултет и като такъв, бях председател на комисията по създаване на нови учебни планове и програми. Тогава   започнаха да се преподават като отделни дисциплини биостатистиката, медицинската психология, медицинската етика, история на медицината, увеличи се хорариумът  на  социалната психология.

 

 

- Като родоначалник на медицинската етика като академична дисциплина, какво е мнението Ви за етиката на медика в практиката днес?

- За съжаление, много големи разминавания има между това, което е като обучение и преподаване, и  това, което е на практика. Причините в по-голямата си част са извън лекарското съсловие. Преди всичко те са обективни. В последните 15-20 години наложихме модел, който категорично работи срещу мисията на лекаря. Така наречената НЗОК и особено клиничните пътеки работят срещу мисията на лекаря и на лекарското съсловие. Не може да се гледа на пациента като на ходеща клинична пътека, но обективните обстоятелства, тази огромна бумащина, която бе въведена, за съжаление често пъти налагат това. Аз мисля, че е време тези, които се занимават с практическото ръководство на здравеопазването и с формирането на здравната политика, да помислят как да създадат оптимални условия за реализация на истинската мисия на лекаря. Лекарят трябва да е посветен на болния, а не да се занимава със стандарти и изисквания, които бюрократизират професията. Лекарската професия трябва да е свободна професия на свободни хора, не бива да се вместваме в рамките на определени бюджети. Належащо е да се мисли категорично за промяна на модела, да се  търсят механизми, които да освободят лекаря от всичко това, което бюрократизира, за да може той да се посвети на болните.

 

 

- А какво мислите за нивото на профилактиката на здравето  в момента?

- Определено смятам, че е дошло времето да отместим здравните акценти в нашата здравна политика, от болестта върху здравето. Здравеопазване означава опазване на здравето. При лечението на появилата се вече болест разходите са много по-големи. Затова те трябва да намалеят и да се преориентират повече към профилактични програми, към превантивни действия, към организация на превенцията на цялото население. Всъщност това е до голяма степен мисията на общественото здраве – да промени съзнанието и да създаде една модерна здравна политика, която да е основана на доказателства, а не на личните виждания на този или онзи практически ръководител на здравеопазването. При това трябва да гоним хоризонти от 20-30-40 години напред, защото това, което залагаме сега в здравеопазването, ще даде плодове след 10-20 години. За разлика от политиците, здравните политици са дългосрочно мислещи. Те са стратезите, визионерите, които създават модели, работещи в полза на човека и в полза на лекарското съсловие. А не утежняващи едните за сметка на другите.

 

 

- Между другото, защо ходите  в бяло? Любим цвят или?…

- Стана ми любим с напредването на възрастта – за да съм конкретен. Като ми понапреднаха годините - след 55-ата-56-ата ми година, взе да ми харесва все повече белият цвят. Първо, защото малко те подмладява, а по-късно – след като човек прехвърли 60-те, изглежда някак по-достолепно. Според мен… 

 

 

- Имате дъщеря. С какво се занимава тя, успяхте ли да я запалите с вашите идеи?

- Тя е млада жена на 26 години. Казва се Александрина.  Бях на 41 години – солидна възраст!, когато тя се роди, а жена ми - към 37-те. А сега като си помисля – на 40 години всъщност сме били скандално млади хора... Мисля, че успях да я запаля и се надявам проблемите на общественото здраве да са мисия и на нейния живот. Тя от малка постоянно беше с мен и хората от моя екип я познават още от 4-5 годишно момиченце. Тя някак си свикна с тях, постепенно започна да харесва това, с което се занимаваме. Завърши в УНСС бизнесадминистрация и след това при нас здравен мениджмънт - бакалавър и магистър. После стана асистент, защити докторантура. Така тръгна и тя по моя път. Силно се надявам да е удовлетворена от това.

 

 

- Кога се проявяват мениджърските качества у човека – по рождение ли трябва да ги носи, или могат да се развият?

- Не е ясно кога ще се появят. Със себе си ще дам пример. Значи идват новите времена, в оня период след 1990 година, станах най-младият професор по медицина – на 45 години. В нашите среди това беше нечувано. Тогава 55-56 годишни мъже, като станеха професори, бяха доволни, защото обикновено това ставаше към 60. Та на 45 години вече бях професор, амбициозен все още млад човек, но беден. Тогава започнах да правя опити да участвам в частен проект - създаване на  доброволен здравноосигурителен фонд. Аз и в книгата си намеквам, че понякога отчаянието може да е много силен мотив за успех. Значи ти ставаш професор, виждаш че си с реализирана академична кариера, но с изключително ограничени, да кажа - потискащо ниски икономически възможности. Отчаян си, защото ти е трудно. Виждаш едни хора, които не са професори, но с по-големи възможности... А аз, откровено казано, бях под нивото дори на средните възможности. И тогава, когато с мои съмишленици решихме, че ще правим доброволен здравноосигурителен фонд – „Медико 21” го нарекохме, аз се нагърбих да бъда едновременно и председател на УС на фонда, и изпълнителен директор. С течение на времето той се разви като самостоятелна структура, която прерасна в застрахователна компания. По това време се промени законодателството в областта на застраховането и аз продадох над 90 % от акциите си. Та думата ми е за мениджърските качества. Аз лично започнах да ги развивам у себе си преди 22 години, когато започнах да се занимавам с фонда. Мои познати, които ме бяха чували да казвам, че съм човек на духа и не мога да правя пари, след 2-3 години дори ми го напомниха: викат, "Абе Цеко, как така хем си човек на духа, пък я виж колко успешно взе да се справяш с бизнеса". И тогава аз видях себе си в друга светлина. Така че, не е ясно човек на кой етап от живота си ще разбере, че може да се реализира и като мениджър, не само като творец. Защото мениджърството също е вид творчество. Ти създаваш пазари, продаваш продукт. Глобално погледнато, дори продуктът познание, познавателният процес, обучението, за което говорихме, ако не съумеем да ги продаваме на международните пазари - рано или късно ще се превърнем в страна, която е само един суровинен източник, без интелектуален потенциал. Призванието на интелекта сега, в глобализиращия се свят, е да произвежда и да продава интелектуални продукти. Каквито ще да са – в областта на журналистиката, в областта на организацията на здравеопазването, в областта на медицината – ние трябва да се нагодим съобразно най-новите изисквания на глобалистиката, да съумеем да произведем, да защитим и да продадем знания на международните пазари.

 

 

 

- Като заговорихте за застраховане, защитен ли е българският лекар днес от капаните на професията, от човешка грешка, ако щете?

- Защитен, ако се е застраховал с т.нар. застраховка „Професионална отговорност”. Напоследък голяма част от българските лекари вече го правят. Но задължителното в България, знаете, е само Гражданската отговорност,  колите са изключително ценно нещо в съзнанието ни… Както казва един известен застраховател – в България застраховането се свежда до АВТОМОБИЛОзастраховане! Тук е ролята на държавата и на законодателството ни, които трябва да създадат нов тип застрахователна култура - че, интегрирайки се в Европа, ние трябва да приемем всички  нейни ценности. Навремето, още в началото на 90-те години, работейки по програмите „Темпос” и „Фар”, имах възможност да попитам един от чуждестранните експерти – французин: Ако ти увеличат заплатата с 10%, за какво ще ги използваш? А той без колебание ми отговори - за застраховка заболяване. Абе, викам му, ти си млад човек, едва 30-годишен, какво заболяване! А той ми каза: искам да съм сигурен и спокоен, че каквото и да ми се случи в бъдеще – за здравето ми ще се направи най-доброто.

 

 

- Накрая, бихте ли формулирали накратко всеки от 10-те принципа на медика и мениджъра, които сте извели така блестящо в книгата си?

 

  • Първи принцип: Имай безсмъртна цел!

Като малък  изпитвах панически страх от смъртта. С течение на времето постоянно мислех по какъв начин може да се преодолее смъртта. Така стигнах до извода, че това може да стане единствено като навлезеш в света на идеите и оставиш нещо след себе си, свое послание.

  • Втори принцип: Не вярвай, а анализирай!

Не трябва сляпо да вярваме на потока от информация, който ни залива ежедневно, а трябва да го анализираме. За себе си да изработим програма кое според нас е достоверно, защото вярата до голяма степен ни прави зависими. Само познанието на базата на обективен анализ може да ни направи относително свободни.

Трети принцип: Мисли асоциативно и интегрално!

Това, според мен, е ключов принцип. Асоциативното мислене означава „и това, и това”. За разлика от алтернативното, което носи в себе си противопоставяне – или-или. Затова асоциативното мислене носи в себе си развитието, прогреса. Оттам, мислейки асоциативно, ти си в състояние да интегрираш нещата, а не само да ги подреждаш.

Четвърти принцип: Следвай главното, но се грижи за подробностите – манипулирай!

 Важно е да отличаваме и да следваме главното, да не се впускаме във второстепенни цели. Но да не пропускаме и подробностите. Казано е – не подценявай дреболиите, те правят съвършенството.

 Пети принцип: Бъди полезен!

Обикновено ни обичат заради това, което очакват от нас, а не заради това, което вече сме дали.

Шести принцип: Планирай! 

И не забравяй правилото, че ако не успееш да планираш, планираш да не успееш.

Седми принцип: Прогнозирай!

Защото след диагнозата идва прогнозата – умението да предвидиш бъдещето.

Осми принцип: Организирай!

Много важен принцип. В умението да организираш и да си организиран се крие пътят към успеха.

Девети принцип: Мечтай!

За да имаме безсмъртна цел, трябва да имаме силата да мечтаем.

Десети принцип: Действай!

Този принцип ви казва всичко. Без него всички останали не биха имали смисъл. Но да не забравяме -  за всяка една минута действие, е необходим един час размисъл.

 

  • Професор Воденичаров, Вашият девети принцип е мечтай. Вие за какво мечтаете?

 

  • Малко тривиално ще прозвучи, но мечтая за един по-добър свят, населен от по-добри хора, които да са бъдещите, така да се изразя, етични прагматици. Хора, пресмятащи своите интереси, но с етично отношение един към друг.
ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design