ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Проф. Велизара Пенчева: Винаги се притеснявам, когато студентите не знаят

Интервю
08.12.2017  |  11:46
1 352
„Спирката“ университет е място за зареждане с познание и с много духовност, казва ректорът на РУ „Ангел Кънчев“
велизара пенчева ректор на русенския университет
Снимки: Личен архив на проф. Пенчева

Пламен КАЛИНОВ

С невероятно обаятелния ректор на Русенския университет проф. Велизара Пенчева се опитахме да внесем свежо настроение за празника 8 декември. Да направим разговор, който ще допадне на студентите, на преподавателите и на русенската общественост. Искахме да „приземим” разговора до по-делнични и по-обикновени неща, да погледнем (не)стандартно към студентския празник, който е част от удовлетворението, но най-вече и от грижите на ангажирания с делата на университета учен, педагог, висш академичен администратор, колега, общественик и всичко останало, което е Велизара Пенчева.

В надежда съм, че все пак сме успели да се доближим до първоначалния замисъл. Някои от въпросите предизвикаха искреното удивление и усмивката на моята събеседничка, но вярна на благия си нрав и широко отворената си душа към хората, Велизара Пенчева беше дори повече от 100 процента истинска и неподправена в отговорите. Ето какво се получи в крайна сметка.

 

 

- Проф. Пенчева, кой е най-яркият Ви спомен от Вашия първи Осми декември?

- Връщате ме 43 години назад в моя живот. Първото нещо, което си спомням, беше трепета на майка ми и гордостта на баща ми (Светла им памет!), че съм студентка и ми предстои да празнувам първия си студентски празник. Разбира се, че си спомням купона, беше в ресторант „Приста”, сегашният „Happy”, както и завършека на вечерта - разходка до Парка на младежта, където беше скулптурата на нашия „Вечен студент“, поднесохме му цветя. Това е уникална скулптура - каменният младеж с вперен в безкрайността поглед, изпълнен с мечти, който близо половин век се е възвисявал в парка и е „слушал“ много молитви на студенти да им помогне да си вземат изпитите, както и техните благодарности след постигнатия успех. От повече от десет години, по инициатива на академичната общност на Русенския университет, тази скулптура е „приютена“ на най-естественото си място - в двора на университета - и често е обект на шеги от страна на днешните студенти. Фигурата от камък е дело на големия български ваятел Христо Танев, който е автор и на паметника на Баба Тонка в Русе. Тя сега се намира пред най-стария ни факултет - Аграрно-индустриалния.

- Кои са приликите и разликите в отбелязването на този ден от времето на Вашето следване и сегашните емоции на студентите?

- На празник като на празник! Емоциите са еднакви! Всички студенти са с колеги и приятели, често заедно с човека, когото обичат. Между впрочем, на всички осмодекемврийски празници бях с един човек, който в пети курс стана мой съпруг и всяка година до ден днешен датата Осми декември има специално място в семейния ни календар. 8-ми декември е най-веселият ден от годината за 270 000 студенти в страната. Може би, разликата от времето, когато аз бях студентка, е само в това, че днес студентите по-бързо могат да стигнат до интересуващата ги информация, да резервират място в ресторанта, в хотела, в хижата… При нас това беше по-трудоемко, но се организирахме и не ни тежеше.

- 72 години празнуваме в Русе 8 декември.   Каква е тайната на дълголетието на Русенския университет - създаден като една от първите политехники у нас, а през 21-ото столетие вече с  репутацията на висше училище, на институция с европейски стандарти и европейско признание, независимо от очевидната криза в българския образователен модел?

- Традициите, колективната памет, като тази за скулптурата-талисман на вечния студент, и отговорността за бъдещето на идващите поколения са тайната на дълголетието на университета. Това е отговорността, споделяна от всички преподаватели и служители, и убедеността им, че Русенският университет е призван да създава висококвалифицирани професионалисти, които да осигуряват индустрията и социално-икономическия живот на Северна България и страната. Това също така е мисията и отговорността на университета за просперитета на трансграничния регион България-Румъния и Дунавското пространство.

Развитието на университета винаги е било в съответствие с развитието на страната. Възникнал като висше техническо училище за обучение на кадри в аграрния сектор, с развитието на индустрията университетът развива и останалите си инженерни специалности в областта на машиностроенето, електрификацията, електрониката, автоматизацията и транспорта. След 1989 година, с преминаването към пазарна икономика, с промяната в политическата ориентация на България се развиват и останалите четири факултета в областта на природните науки и образованието, бизнеса и политическите науки, правото и общественото здраве и здравните грижи. Два от тези факултети събраха натрупания опит от Института за детски учителки и колежа за обучение на медицински кадри в Русе и продължиха да го развиват на по-високо ниво. Трите ни филиала в Силистра, Разград и Видин са доказателство за ангажираността ни към посочения регион. Изграденият Българо-Румънски интеруниверситетски Европа център заедно със Стопанска академия Букурещ, подписаното споразумение за изграждане на консорциум с Тараклийския университет в Молдова и над 400-те ни партньорски университета в много държави по света, са доказателство за силното присъствие на университета в международното образователно и научно пространство. Днес можем гордо за заявим, че сме се реформирали и сме модерна, международно призната образователна структура, наложила се успешно в пазарния модел на страната.

- Кога уважаван преподавател и професионалист като Вас, с дълъг педагогически, практически и научен опит, може да си позволи да не напише двойка на свой студент? Всъщност, позволено ли е да се правят компромиси. И като човек от върха на административната пирамида, склонни ли сте на компромиси в името на определена обща цел?

- Народният фолклор е пълен с вицове за незнаещия студент и изпитващия го професор. В преподавателската ми практика съм имала много студенти, които са ме радвали с подготовката си за изпит и такива, които не са се постарали достатъчно. Винаги се притеснявам, когато студентите не знаят. Двойки не пиша, просто ги връщам да се подготвят, а не са били редки и случаите, когато съм започвала отново да обяснявам материала. Компромиси не бива да се правят, преподавателят има мисия и тя е да подготви студента за професионалната му реализация за следващите 40-45 години. Винаги съм помнила, че индивидуалната работа със студента, подкрепата, може да го мотивира и да му вдъхне увереност.

- Предизвикателствата в технологичната сфера, достиженията на науката вече ни моделират и в духовен план – обезличаваме ли се в плен на технологиите, или имаме изход за помирение между този антагонизъм на съвремието?

- Днес светът, в който живеем, е много забързан. Технологиите навлизат все повече и повече в живота ни и го обсебват. Много често прякото ни общуване се свежда само до няколко по-близки хора, за което сме виновни самите ние.

Технологиите и духовността са взаимно свързани и съответно взаимно зависими! Ако са в хармония, ще имаме развитие във възходяща степен, ако си противодействат... в низходяща.

Днес вече прекрачихме прага на т.нар. „Индустрия 4.0” и изкуственият интелект ще бъде предизвикателство в следващите години за всички ни.

Сигурна съм, обаче, че никакви технологии не могат да заместят потребността на човешката душа от познание. Овладяването на знанията зависи от самите нас, дали го искаме или не! „Спирката“ университет е място за зареждане с познание и с много духовност.

- Какво друго, освен шестици и успешна зимна сесия, ще пожелаете за празника на близо 10-те хиляди студенти и на техните преподаватели? Те всъщност са духовните генератори (всеки поотделно и всички заедно) на общата интелектуална енергия, която пренася към бъдещето неостаряващия Русенски университет? 

- Толкова добре го казахте! Общата интелектуална енергия във всички времена е била онази движеща сила, която е позволила на Русенския университет да се развива и да бъде винаги в първите редици на висшите училища в страната.

Като ректор на Русенския университет, огромното ми желание на днешния празник 8-ми декември е лично да поздравя всеки един бивш и настоящ възпитаник на университета, но ние сме десетки хиляди и си давам сметка, че това няма как да стане.

Пожелавам на всички настоящи и бивши студенти на Русенския университет много здраве, енергия, оптимизъм. Политайте към мечтите си, творете чудеса и гордо носете дипломата на Русенския университет като атестат и гаранция за успех в живота!

На всички преподаватели и служители благодаря за всеотдайната им работа и отговорността, с която се отнасят към студентите. Нека има много студентски празници, в които възпитаниците на университета да ни казват от сърце БЛАГОДАРЯ!

ЧЕСТИТ 8-МИ ДЕКЕМВРИ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА ВЗЕЛИ ЧАСТИЦА ОТ ПЛАМЪКА НА ПОЗНАНИЕТО В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И СА ГО ПРЕТВОРИЛИ В ЖИТЕЙСКА МИСИЯ И ДУХОВНОСТ!

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design