ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Русе: Интервю с Йорданка Бодурова - „Учител на годината - 2018“

Интервю
30.05.2018  |  11:34
1 103
Убедена съм, че успехите на учениците се дължат на личните и професионалните качества на учителите, и на упоритостта, и амбицията на децата, казва преподавателката в СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“
Йорданка Бодурова Русе учител на годината
Йорданка Бодурова. Снимки: Авторът и личен архив

 

 

/"Брягнюз" използва материала, публикуван в русенския вестник "Бряг"/

 

Йорданка Калинова Бодурова е начална учителка в СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“. Родена е в с. Тръстеник, завършва Електротехникума, а по-късно се дипломира във  Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" със специалност „Начална училищна педагогика“. Защитила е I ПКС, има Следдипломна квалификация в Софийския университет. Първата учителска година за нея е в родното й село, а от 22 години учи на „четмо и писмо“ децата в гимназията по европейски езици.

Да е креативна и да се стреми да се развива, идва от зодиакалния й знак „Близнаци“. Това определя и успехите в професията. Поделя времето си между учениците, двамата си синове и съпруга си. Големият син Мартин учи в медицински колеж в Австрия. Преди това е бил на мисия „Синя каска“ в ООН и гордостта, и тревогите на майката вървят ръка за ръка. Малкият - Калин, вече е успешен търговски представител в голяма фирма.

 

Точно на 24 май Йорданка Бодурова получи наградата „Учител на годината“ в категория „Начално образование“ на Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа“ в София на специална церемония на Седмите национални награди „Стоян Михайловски“. Наградата се връчва на учители за особени заслуги в областта на просветното, културното и синдикалното дело. Вечерта на 24 май Йорданка Бодурова бе на официалния прием на държавния глава в НИМ по случай най-светлия български празник, празник на писмеността, просветата, културата, празник на духовното извисяване на нацията ни. Това високо отличие е повод за нашата среща.

 

Преди да й задам въпросите си, Йорданка Бодурова бърза да ми каже няколко неща за себе си. Разказва ми, че обича много професията си; убедена е, че за да си учител, е необходимо преди всичко да имаш безкрайна любов към децата.  „Православна християнка съм, вярваща, франкофил и убедена русофилка". Децата я вдъхновили да хареса културата на Франция и да се интересува повече от тази страна и езика й.  „Работим френският език да продължи да се изучава в нашето училище, да мотивираме учениците за това. Единствената паралелка в Област Русе е в СУЕЕ.

А колкото до русофилството: „Възпитавана съм в онова време, когато историята на България бе тясно свързана с Русия. Когато съм си в Тръстеник и вечер седна на терасата, пред мен са паметниците на 74 украински и руски войници, загинали по време на Руско-турската освободителна война. В селото има още осем такива паметници. Няма как да забравя тяхната саможертва, за да я има България днес. Мисля, че всеки българин малко или много е русофил. Считам, че днешната политика е неправилна в това отношение и няма да доведе до нищо добро за България“. После ми препоръчва книгата на американския журналист Оливър Стоун „Премълчаната история на Америка“, която чете в момента.

Говори със страст и убеденост и си мисля, че такива трябва да са учителите днес - да не се страхуват да казват мнението си, да имат позиции и да ги отстояват. В същото време пред мен стоеше една абсолютно тиха и скромна жена, но с достойнството на човек с мисия.

 

- Г-жо Бодурова, за Вас по-различен ли беше този 24 май?

- Да, по-различен, защото не бях сред учениците, както всяка година. По-различен, защото получих наградата „Учител на годината“ в София в присъствието на министър Красимир Вълчев, кмета на София - Йорданка Фандъкова, почетния председател на КТ „Подкрепа“ - Константин Тренчев. Церемонията се състоя в централата на синдиката в 14 часа, навръх празника. Бяха още началникът на РУО - София-град д-р Ваня Кастрева, вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис. Моята награда ми я връчи лично министърът на образованието и науката. Учудващо и за мен самата, като познавам своя темперамент, бях много спокойна. Може би защото ме завладяха удовлетворението и радостта. Моята награда направи близките и приятелите ми щастливи от постигнатия успех, и така радостта ми се удвои. Помня думите на д-р Тренчев, които завършиха с изречението „Пазете българщината!“

Връщайки се вкъщи, във фейсгрупата на класа ми, родител вече беше публикувал информация за моята награда. Получих много поздравления от родители и деца и това утрои радостта ми.

В 18.30 ч. бях на приема, даван от президента и неговата съпруга. Много стилно организирано събитие. Думите на Румен Радев ме развълнуваха дълбоко. Вълнуващо бе и това да срещна личности като Кирил Маричков, дует Ритон, Стефан Мавродиев, Силвия и Теди Кацарови, Вежди Рашидов, Огнян Герджиков, Георги Близнашки, Горан Благоев, политици, журналисти, депутати. Имахме възможност да разгледаме Панагюрското златно съкровище и копие на Боровското сребърно съкровище. Благодарни сме на президента, че си направи снимка с нас, русенците.

-  Кой Ви предложи за наградата?

- Предложението беше на Гицка Харизанова, председател на РСО - Русе (Регионален синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“). Аз съм секретар на съюзната организация в гимназията. Моята удовлетвореност е в това, че началните учители сме първите, които даваме основата на децата. Доволна съм, че мои ученици, които са били отличници до четвърти клас, продължават така и в по-горния курс, печелят награди в областта на руския и английския език, в математическата лингвистика. Зная, че съм посяла интереса към знанието и съм открила наклонностите им, а след мен колегите и родителите са развили възможностите им. Убедена съм, че успехите на учениците се дължат на личните и професионалните качества на учителите и на упоритостта и амбицията на децата.

- Как Вашите колеги посрещнаха новината за наградата Ви?

- Директорката - г-жа  Николова, ме поздрави още когато научих новината. Но тепърва предстои да почерпя колегите, защото имахме няколко неучебни дни. Използвам случая да поздравя Веселка Петрова, начална учителка в нашата гимназия с Наградата „Русе“. Тя е класен ръководител на 2 б клас; Златка Димитрова, класен ръководел на 2 а клас, която е съавтор на учебника по Изобразително изкуство на издателство „Просвета“. Одобриха го и предстои за новата учебна година учителите от България да го предпочетат и да го изберат. За мен е гордост, че работим в един екип. Аз съм класна на 2в клас. Поздравления за тях!

 - Какво Ви носи днес работата с учениците и има ли разлика между сегашните деца и преди?

- Последният випуск е по-шумен. В междучасията се вадят таблети, GSM-и, това ги разсейва. Но са добри и умни деца. След това ми трябват повече усилия, за да се концентрират, да се съсредоточат. Сегашните деца са по-емоционални. В първи клас ми костваше големи усилия да ги откажа от играта с водни пистолети. Харесвам работата на началния учител, защото децата все още ни вярват и ни слушат. В горния курс нещата се променят и дисциплината не е на нужното ниво. Не завиждам на колегите. Другото, заради което харесвам работата си е, че преподавам различни предмети - от математика до физкултура. Това е интересно, но е и предизвикателство. Трябва да владееш добре различните методики и в този смисъл съм много благодарна на преподавателите в Софийски университет, които по време на следдипломната ми квалификация ме научиха как да преподавам, как теоретичните знания практически да ги прилагам. За мен е късмет, че съм се учила от проф. Нели Иванова, гл. ас. Василка Иванова и др. Имах 13 изпита, но с акцент върху практическото приложение. Това беше през 1994 г. Прекрасен бе и научният ми ръководител за защитата на I ПКС - доц. д-р Таня  Вълкова. Научих, че е починала скоро и много съжалявам.

Разликата не е само в делниците. Така е и с отношението към празниците. За децата 24 май например е просто неучебен ден. Не усещат празничността. Решението трябва да е комплексно - в общите усилия на всички звена в образованието и семейството. Да има шествия, ленти „отличник“ и учениците да се гордеят с успехите си, това е най-малкото...

- Как гледате на многото бумащина в училище?

- От следващата учебна година минаваме на електронни дневници и се надявам работата по документацията да се улесни. Гимназиалните учители са по-натоварени в това отношение, дневници, лични картони - там е някакъв ад.

- Къде виждате проблемите в образованието? Все пак сте синдикалист?

- Виждам ги най-вече в статута на учителя. Ако е добре заплатен, ако има повече права, отколкото учениците (имат права, а задължения?)... В университетите ще желаят да учат за учители хора, които са кадърни и с любов към професията. А сега влизат тези, които не са успели другаде. В много страни учителите са на пиедестал...

- Какво бихте променили, ако сте министър на образованието?

-  В началното образование бих направила матурите за 4 клас да са с независими квестори и оценители, и с национална проверка. Сега учителите оценяват сами себе си. Другото е, че не бих правила промени по учебните планове, заради самите промени. Не бих пипала с груби ръце. Ще върна, ако мога, стария норматив на началните учители, който беше променен през 2001 г. От 20 на 21 часа седмична преподавателска норма. За мен това е грешка. В началния курс съотношението на българския към чуждите езици е 8:3. Но после това се променя в полза на чуждите езици и така децата ни остават неграмотни. Да не говорим, че се изхвърлят български автори от програмите по БЕЛ и така сe работи против българската идентичност. В последните класове не се изучават предмети като изобразително изкуство, музика. Това е недопустимо, защото тези предмети разширяват кръгозора на децата, формират отношение към света, дават им нравствени и естетически критерии, учат ги на добро и зло, на умение за оценъчна дейност, формират хуманното у човека.

Смятам, че ако се въведе обучение по вероучение, макар и само в началния етап, ще се подобри атмосферата в училище, ще направи децата по-добри хора, по-добри родители по-късно.

- Бих Ви избрала за министър на образованието, ако зависеше от мен. Сигурна съм, че още много добри неща бихте направила. Сега Ви честитя наградата и Ви пожелавам тя да не е последна.

- Да, наградата е един стимул и носи професионално удовлетворение, че някой е забелязал усилията ти през годините. Но по-важна е ежедневната работа с децата и любовта към професията.

Пламенка АНГЕЛОВА

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design