ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

   

Вече не ни остава време за усмивки, не се гледаме в очите, а... в торбите

Култура
03.03.2015  |  15:47
1 019
В един ден от годината всички българи до един се закичват с мартеници. Такова единомислие го няма по света, ако сме така единни през цялата година, ние ще сме ненадмината нация, убедена е приложничката Цветанка Атанасова

Интервю на Пламен КАЛИНОВ, в. "Бряг"

 

 

С изложбите на мартеници на Цветанка Атанасова в Русе идва първият полъх на пролетта. След двегодишно прекъсване, през февруари открихме нейната поредна, пета изложба в малката галерия на „Борисова” 6.  Изложбата се казваше „Мартеницата - традиция с усмивка”.

„Липсваха ми тези срещи с русенската публика, двете години прекъсване ме затъжиха за светналите погледи на децата и на техните родители, на приятелите и почитателите на  моя приложен занаят” - сподели Цветанка малко преди откриването на експозицията, когато все още нямах намерение да направя интервю с нея. През дните, докато мартениците на Цветанка бяха „гостенчета” в галерията и колекцията намаляваше (защото ги купуваха през това време), минавах често да я видя. От приказка на приказка решихме да си поговорим за живота, вплетен в червеното и бялото на нашия делник изобщо, разбиран като красота, като хармония и като добротата между хората. Не исках да откриваме вече открити истини за изчезващия занаят на майсторките на мартеници. Днешната българска мартеница има обаче все още живи традиции, макар и да е в конкуренция с невероятната изобретателност на китайските работилници, които са като лавина от кич и невероятни хрумвания. Разходете се по „Александровска”, където са къщурките с мартениците и ще видите за какво става дума... В това миниградче има обаче и от мартениците на Цветанка Атанасова. По-съобразителните търговци знаят нейния майсторлък и предварително правят заявки. Извън света на мартеницата Цветанка Атанасова е една усмихната и трудолюбива жена, вглъбена в творческите си търсения, много обикновено необикновена, или с две думи - истинска българка, пазителка на традицията. Ето какво още ми разказа тя за себе си и за древния занаят на правенето на мартеницата.

 

 

- Спомняш ли си кога за първи път се захвана да правиш по-сериозно мартеници, как се случи точно това?

 

 

- Това беше преди много години. Работех в “Машпроект”, там премина основният ми трудов стаж. Имаше и такава длъжност-завеждащ нагледната агитация. Аз рисувах табла, подготвях плакати за манифестации, правех украса и аранжирах салони за празнични събития и поводи. На един Първи март реших да направя за всички колеги в предприятието мартенички. Като малка израснах между кълбетата с прежди. Моите родители бяха плетачи, това беше тяхната професия, колкото и далечно и странно да звучи сега това. Таказаниманията ми с подобни на правенето на мартеници дейности-вплитането на конци, боядисването на прежди, пресукването и плетенето,  някак  останаха като тръпка от моето детство. Преждите бяха част от моя свят, те се превърнаха в сантимент на моя живот изобщо. Ето така започнах да правя сувенири от…прежда.

 

 

- И когато в „Машпроект” направи първите си мартеници, колегите ти бяха ли изненадани?

 

 

- Разбира се. Според мен това беше мигът на нашата свързаност с емоцията натозипразник-закичването с мартениците. И до ден днешен, когато направя изложба, повечето от хората, с които съм работила,идват на моите експозиции.Виждаме се, всяка пролет те ме навестяват в ателието ми и си взимат от моите мартеници. Но това е,защото знаят, че аз винаги с нещо ново ще гиизненадам. Така е всяка пролет.

 

 

- Имаш ли учители в приложния занаят и обичаш ли да експериментираш?

 

 

- Аз много ходя по изложби, панаири на занаятите,творчески събирания и всякакви други прояви на хора от занаята.На панаирите се срещам с колеги,обменяме опит и трупаме знания. То иначе няма как да стане.На тези наши професионални сбирки, естествено, става дума за нови технологии на обработка на преждите, на вписването и на други материали в правенето на изделия от прежди, в правенето на мартениците. Обмяната на нови подходи и понякога доста смели решения винаги ме кара да мисля извън строгите канони на традицията, като, разбира се, я спазвам, но и се стремя непрекъснато да я развивам. Ниев гилдията сами си помагаме. Когато съм експериментирала нещо и вече съм го приложила удачно в някои от моите модели, това вече е част от опита ми, а направеното е достъпнодо всички мои колеги. Не крия нищо като ноухау. Споделяме, давам, както се казва, безплатно част от това, което знам и което съм постигнала. Имам много добра приятелка във Варна.Там винаги новостите пристигат сякаш по-бързо, може би заради морето, но пък и ние тук, на реката, имаме своите предимства. С неяспорим, работим заедно, гостувам й, тя ми гостува. Мисля, че най-истинският учител в занаята е това общуване с другите майстори. Много е обобщаващо, но май че е точно така. Миналата година бях около месец на морето, в Обзор започнах да усвоявам т.н. плъстене на вълната за мартениците, варненката ми показа някои тънкости.Беше интересно посред лято даобсъждаме модели и да измисляме мартеници за следващата пролет. В поредната ми изложба показахнай-новите модели, плод точно на това експериментаторско лято в Обзор.

 

 

- Трудно ли се получава майсторско свидетелство за художествен занаят, какви качества трябва да притежава един майстор-приложник?

 

 

- Любопитството -това е двигателят на успеха. Вече съм убедена, че българите са много работни хора. Особено българките- ние сме ненадминати в приложното домакинство-шиене, плетене, бродиране. Българката не самое трудолюбива, но и способна, в нея има творческа енергия, неизмерима фантазия и усет към красивото. Но за да си майстор, трябва да имаш и своя индивидуалност, свой собствен почерк. Нещо, което да те отличава от останалите. Още докато ти видят изделието, да казват, че това си точно ти и никога да не те бъркат с други майстори в занаята. Според мен, това трябва да идва от сърцето ти, да извира от дълбините на твоя талант, от душа да го правиш. Така можеш да се наложиш и на пазара-ти се превръщаш в нещо като „запазена марка”. Трудното еда се "изработи"самото име, в това е качеството-зад името ти да стои един специфичен майсторлък, твоята отлика да е в моженето и различността ти от всички останали. Другото важно нещо за един добър майстор на мартеници е да не изневеряваш на традициите. Да останеш последовател на традициите, на онова, което те е научила майка ти, което знаеш от нейната майка и да го предадешна следващите, разбира се. Заради пазаратрадицията трябва да се „пречупва”, но и да имаедновременно изконното, българско внушение. Аз към това се стремя и на младите винаги това разправям-да пазят традицията.Тя е много важна, без нея не става.

 

 

- Уморява ли те приложното изкуство, има ли моменти, в които ти се иска да спреш да работиш над някой модел, отказваш ли се лесно?

 

 

- В интерес на истината,тази работа е уморителна. Понякога се изморявам много. Особено в навечерието на поредната ми изложба. Времето никога не ми стига, съсипвам се от напрежение и предстартова треска. Имам чувството, че съм на предела на силите, но никога не съм спирала и не се отчайвам. Тази работа ме приучи на много дисциплинираност и на борбеност. Уморява ме, но работата в ателиетоникога не ми идва вповече. Аз не могада седна и да скръстя ръце. Моето релаксиране е в работата. Това е в природатами, а самото общуване със света, пътуванията, срещите, експериментите с нови материали, подготовката на един нов модел-тези неща ме карат да се чувствам пълноценна и да забравям, че има и мигове на умора. Изключително ми е приятно да заставам всяка година пред публиката, в тази малка изложбена зала на „Борисова” 6 и да виждам как хората се радват на моите нови предложения. Никога не съм повторила нито един модел, винаги се представям с нещо различно.Откъде извират,и аз самата не знам, просто ги създавам с мерак и с много обич. Пък и всяко излизане на пазара е вече особен вид представяне-купувачите тестват най-добре онова, което им поднасяш като продукция.

 

 

- Да разбирам ли, че тук, в Малката галерия,нещата за теб са по-специални?

 

 

- Да, така е. Освенче идвам с най-новите си неща, аз трябва да се погрижа за аранжировката, за поднасянето на продукцията по начин, по който ще заинтригувам публиката, ще накарам зрителите да ме запомнят, да говорят за тази изложба, да я запаметят и да повярват, че това са техните мечтани мартеници. Итака-до следващия път, много е зареждащо. Радва ме, когато виждамкак на хората им е светло и слънчево сред моите експонати, да виждам радостта в детските очи, тези неща са забележими. И все пак, това е отговорност. Русенци си купуват мартениците ми и ги отнасят в домовете си. Те ги съхраняват до следващата пролет, това им е нещо като наричане за успешна и здрава година, с такава нагласа и мотивировка съм и аз през цялото време, докато правя модел след модел и приготвям пролетните изненади за своите съграждани. Винаги се стремя да имам нова закачка, нова провокация, нови сюжети.

 

 

- Кога ти е най-приятно да работиш, през кой сезон, по кое време на денонощието? Ти сподели при откриването на тази пета поред изложба, че си я подготвяла цяла година...

 

 

- Откровено казано, към края на всяка календарна година започвам да работя по-усилено. Тогава времето не достига. Иначе през другото време съм сред природата. Нося винаги със себе си лист и химикал, скицирам си линии,хрумвания. Впечатленията ми са много и вече имам дисциплината да ги „запечатвам”. После тези скици и нахвърлените върху белия листидеи се превръщат в причудливите ми модели. През цялата година работя по този начин. Всеки сезон има особеностии своята специфична красота, тя е вплетена в моите мартеници.

 

 

- Какво ти носи общуването с мартениците-удовлетворение, емоция, приключение в света на конците и комбинирането им с другите материали?Може ли да се каже, че човек става чрез това изкуство по-мъдър и по-добър?

 

 

-  Изкуството и красотата ще спасят света, така мисля аз вътре в себе си, така са го казали и други, много по-умни и много по-известни от мен. Особено този празник, към който аз имам сантимент-Първи март, закичването ни с мартеницата, аз го имам като вдъхновение и усещане за доброта в един по-широк, общонационален смисъл.Този празник ни „спасява” от тоталното отчуждение, прави ни единни и специфично различни в Европа и в света.

 

 

- Защо, според теб, българинътпази вече толкова векове традицията да се закичва?Правим го всички-стариимлади, малкииголеми,доедин се закичваме на Първимарт.

 

 

- В един единствен ден от годината всички българи до един се закичват с белите и червените конци. Такова единомислие го няма наистина никъде по света, ако сме така единни през цялата година, ние ще сме ненадмината нация, няма никъде другаде на земното кълбо подобен феномен. В един ден, всички до един, и стари, и млади, да се закичат с мартеници, да си подаряват мартеници и да си пожелават здраве и късмет. На другите народности им е непонятно как точно го правим и защо го правим. Но може би точно тази традиция и вкоренените други полезни привички са ни спасявали през вековете. Ние сме една от най-старите държави и националности в Европа, струва си да се замислим над тези неща.

 

 

- Какво искаш да пожелаеш на нашите съграждани в настъпващата пролет, освен здраве, разбира се, нещо, което символизират твоите мартеници?

 

 

- Тази година темата на моята изложба е „Мартеницата-традиция с усмивка”. Напоследък хората са особено загрижени, не ни остава време да се усмихваме сякаш. Ние вече не се гледаме в очите, а надничаме в …торбите. Затова, освен здраве,през тази пролет искам да пожелая на русенци да се усмихваме повече. Малки, по-големи, най-големи-всички заедно да се усмихваме и да ни навестяват красотата и хармонията. Мисля, че можем да живеем и така.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design