ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Виолета РАДКОВА: Щастието е начин на живот

Интервю
15.05.2018  |  13:54
843
Животът ми нямаше да бъде щастлив без театъра, а само с театър нямаше да бъде пълноценен, коментира известната художничка и сценограф
Виолета радкова художник и сценограф
Част от новите картини, които ще бъдат показани на изложбата. Снимки:Авторът и личен архив

 

 “О, щастливи дни“ се нарича изложбата на Виолета Радкова, която тя ще открие утре, 16 май, от 18 часа в малката изложбена зала на „Борисова“ 6 в Русе. Творбите й ще могат да бъдат разгледани до 30 май. Експозицията "ще покаже новите картини на обичайната Виолета Радкова, ще има и изненада", коментира известната художничка и сценограф в интервю за русенския вестник "Бряг", отпечатано днес. "Брягнюз" публикува материала.

 

 

Интервю на Пламенка АНГЕЛОВА

 

Виолета Радкова няма нужда от представяне. Тя има ярък път в културния живот на Русе като сценограф и живописец. Животът й е трайно и съдбовно свързан с Русенския театър, а  картините й топлят и заливат със светлина много български (и не само) домове. Срещам се с Виолета в нейния артистичен дом. Поводът е предстоящата изложба “О, щастливи дни“ в годината, в която ще изпълни 70 години. Не я нарича юбилейна, защото не обича тази помпозност, но е посветена на любимия мъж, актьорът Иван Самоковлиев. Щастливите дни, отразени в картините й, имат още един повод - 30 години от тайния й църковен брак с Иван в Бургас през 1988 г. Случайно (според нея) точно на Голяма Богородица - 15 август.  А таен, защото по това време не се разрешаваха венчавки в църква.

 

„Не се познавахме, бяхме гаджета от седмица и той дойде да живее вкъщи. Може би затова ни е толкова любопитен животът и се опознавахме дълго време“ - споделя Виолета, докато Иван поднася кафето. Наричат се интимно „гадже“ и от тази дума лъха толкова любов и привързаност. Граждански брак сключили в София на 18 май, в току-що открития хотел „Шератон", а кумове са незабравимите  Мариана Димитрова, актриса и приятелка на Виолета, и режисьорът Еди Захариев. Вечерта вече са в Русе на генералната репетиция на „Тил Ойленшпигел“. 

 

Разказва ми за дъщеря си, художничката Ралица Русева, която е автор на корицата и на дизайна на юбилейния албум „Виолета Радкова - 35 години живопис и театър“. „Много съм благодарна на дъщеря ми, защото тя оформя всичките ми рекламни материали и е най-голямото ми щастие, част от най-щастливите ми дни.“ След кафето Вили ме кани в ателието - лично и свещено пространство на художника, скрито от външни погледи. Светая светих!  Залива те море от жива светлина, избликнала или приютена в дърво, в къщи, в цветя, в тела на момичета. Прозорци - прозорци към душата. Картини, издаващи  лиричната  чувствителност на художничката, приглушена и премерена цветност, специфичен натюрел, вплел погледа й на сценограф, деликатна и прецизна композиция и... преливаща светлина.

 

Виолета Радкова има свой стил, който следва, свой начин на нанасяне на цветове, свой поглед върху нещата. Всъщност тя рисува себе си, своите мечти,  своя живот и ни въвежда в един по-добър и вълшебен свят. Затова не се съмнявам в успеха на изложбата. Откриването ще бъде утре, 16 май, в 18 часа в малката изложбена зала на „Борисова“ 6.

 

-  Виолета, утре ще се открие твоята нова изложба, на която си дала поетичното име „О, щастливи дни“.

- Защо ли? Защото започвам да изпълвам 70-ата си година и се замислих какъв е животът ми, неминуемо си прави човек равносметка. Когато осъзнах, че влизам в тези 70 години, си помислих, че става въпрос за друг човек. Духът ми е като на 30.  По принцип всеки човек има няколко теми в живота си - пътувания, пари, материално замогване... Но това е външната страна на нещата. А при мен най-главно са чувствата, които изпитвам към всичко. Изкуството е чувство, емоция. Това е най-важното. Дали става дума за книга, за театър -  трябва не да ги анализираш, а да ги чувстваш. Почнеш ли да мислиш, вече не си в творбата, не си в цялото. И с картините е така, и с живота е така. Та когато мислих за името на изложбата, отначало се спрях на „Миналите дни“. Но някак не беше точно. Не бях аз. Щастието в моето съзнание не са само приятните емоции, а всичко създадено от Бог. Да го осмислиш, да го преживееш като начин на живот. Има хора, които казват: „Няма ли как да почна отначало?“ А аз не искам. Като че ли съм живяла три живота - приятели, гости... Имах най-прекрасното детство. Дъщеря,  която ме направи най-щастливата жена. Живот с най-интересните хора и срещи. Щастието да имам такива учители като Борис Василев, който ме научи на рисунка и Петър Петров - на естетика, на полагане на цвета. Имах късмета  да срещна моя съпруг преди 30 години, на когото посвещавам тази изложба. Затова се казва „О, щастливи дни!“

Как Иван приема твоето дълго „отсъствие“ в ателието? Как се съчетават две творчески души?

- Иван умее да ходи много тихо покрай мен, когато рисувам, умее да „изчезне“. След него по-цветни виждам нещата. За една жена е много важно да бъде обичана. Моите картини са олицетворение на щастието и хората искат да ги имат в дома си. Не разбирам „изкуство за изкуството“. При мен всяка картина вече знае у кого ще отиде. Просто си представям хората, мечтая си...

Аз също много го пазя (Иван) когато учи текст. Преди премиера ставам още по-тиха, защото знам какво свръхнапрежение е. Харесвам го, защото той никога не парадира, не е показен, много е скромен.

- В духа на равносметката - колко са изложбите до сега?

- Над 30 са. Може би 33, 34 - не зная, не ги броя.

Изложбата ще гостува ли в други градове?

- Да, предстои да покажа картините в Пловдив, през септември, в галерия „Възраждане“. Може би само част от тях.

- Какво да очакват изкушените от изобразителното изкуство и твоите почитатели от юбилейната ти изложба? Ще има ли изненади?

- Новите картини на обичайната Виолета Радкова. Ще има и такива, които са показвани. Ще има и изненада - аранжираните два паравана с повече снимки с добри приятели от щастливите дни. Рисувала съм в няколко жанра. Ще покажа любимите на почитателите ми пейзажи и интериори от стари русенски къщи в топло-златни цветове; девствени почти голи тела - като „Тайнствени момичета“, два портрета на Иван Самоковлиев. „Дон Кихот“ в нов вариант и Иван като Тимон Атински от Шекспир, изигран в Силистренския театър; много работи в светли тонове - „Златната река“, Нощни прозорци“, „Утрин тиха“, „Рози от юг“; пейзажи, цветя, натюрморти - „Маминият гердан“, „Старата лампа“.

- Знаеш ли, впечатлиха ме твоите картини в светлата гама. Едно мно-о-го млечно синьо, преплетено със златно е толкова ефирно и нежно. Мисля, че това е нов акцент в картините ти. “Вълшебните ябълки“ стават наистина вълшебни. Но ще е интересно да разкажеш как се роди  тази, която си нарекла „О, щастливи дни!“.

- Съдбовност. След много  чудене я кръстих „О, щастливи дни“, заради пясъчните часовници, които оставяме след нас. В картината те са видими, като визуализирано отминало време. По-късно, когато мислих как да озаглавя цялата изложба, изведнъж видях, че в тази картина е казано всичко за моите минали дни. Има такава абсурдна пиеса на Самюел Бекет със същото име... Тя ме подсети да питам Иван за сюжета. Всъщност Мадлен Рено, за която е писана пиесата,  в края й потъва в пясъците на брега на морето. Така и в картината ми пясъците отмерват безвъзвратно времето. Без да знам - съдбовна аналогия с моята картина.

- Повече сценограф или повече художник се чувстваш?

-  В себе си и двете... Не се притеснявам, двете приятно се дифузират, взаимно се обичат и се разбират. Животът нямаше да бъде щастлив без театъра, а само с театър нямаше да бъде пълноценен. Много приятели сценографи правят само декори и се чувстват ощетени, защото театърът е изкуство на мига. А картината остава в нечий дом, обичана, наследявана от децата и внуците.

- Златното преобладава в твоите картини. Какво ти говори то?

- Обичам го, защото е слънчево, то е светлина. По особен начин лизва телата, предметите, вкарва въздух в картината. Светлината, която минава през къщите, през реката, дошла ми е от театъра. Там, в театъра,  мога да я насочвам където си искам.

- Какво според теб е вдъхновението?

- Божия мисъл, която ме осенява да измисля картина. Може да се случи в 5 часа сутрин например. Или да измисля поредния декор. Идва в най-невероятния момент, най-неочаквано,  като че ли някой нещо ти налива - божият лъч, ангелът  небесен.

- Този божи лъч, дарбата, предаде ли я на внуците?

- Като отношение към света - да. По-арт е Йоан, а големият Симеон го влекат езиците, компютрите са му интересни. Голяма радост са ми. Гордеят се с мен. Моите Йони и Мони...

 Не обичам този тип тържества - юбилейни. Отегчават ме. То си е моя равносметка...

- Не си ли  изкушена от словото - да напишеш книга за Виолета в театъра или за живота си? Зная, че имаш литературни наклонности.

-  Обичам да гледам филми, да слушам класическа музика и да чета книги. Но да пиша - нямам време, не. Искам да имам повече време да рисувам.

- Имаш ли любими места, които те зареждат?

- Да. Това е в Аскона, на езерото Лаго ди Маджоре - райско място. В България са няколко - Велико Търново, ул. „Пролет“… Обитавахме една малка къща 12 щастливи години. Купихме я заради Рали (дъщеря ми), която завърши графичен дизайн при проф. Христо Нейков. Обучи я на всичко. Другото място е Лясковец - целият ни род е от Еленския Балкан. Също и Басейна на Светицата в подножието на Петропавловския манастир.

- Вили, пожелавам на поредната ти, но не последна изложба, успех и много светлина в душите на хората, които ще я видят.

 

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design