ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Защо традиционните роднински названия не бива да се пренебрегват?

Коментар
01.07.2017  |  17:18
1 699
Кой кум, кой сват и кой на булката брат
Проф.д-р Стефан БРЕЗИНСКИ

 

Езиковедът проф. д-р Стефан Брезински e дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Водил е курс по синтаксис в специалността „Българска филология“ и по журналистическа стилистика във Факултета по журналистика и масови комуникации. Член е на Съюза на българските журналисти.

Автор е на 15 книги, между които „Журналистическа стилистика“, „Трудният български език“, „Българска реч и писмо“, „Езиковата култура, без която (не) можем“, редица монографии, повече от 500 езикови бележки. Съавтор е на академичната "Граматика на съвременния български книжовен език. Том III. Синтаксис".

 

 

Проф.д-р  Стефан  БРЕЗИНСКИ

 

На пръв поглед личи, че съществуват доста разлики в нашия периодичен печат при употребата на специфичната група от думи /лексеми/, с които се означават членовете на всяко семейство, особено ако то е многобройно. По-добре съхранени изглеждат подобни названия в източнобългарските райони, докато в западните, вероятно поради въздействието на столичния град, се проявява някакъв вид унификация - типичен пример е често срещаният израз "Чичо ми и леля са семейство за пример" (и подобни на него).

От гледище на народната традиция, а също така и на официалния закон и на религиозните правила, "чичо" и  "леля" не би било възможно да бъдат означавани като брачна двойка /т.е.  съпрузи/ в най-малката клетка на обществото - семейството. Мнозина, които използват този израз, вероятно не се задълбочават да осъзнаят, че названието "чичо" по отношение напр. на лицето М. всъщност може да се дава само на брат на бащата на М. Обаче роднинското "леля" (в западните говори често срещано като "тетка", в същите диалекти съпругът й е "тетин"), "леля" е сестра на бащата на М., но с това звание може да бъде означена и сестрата на майка му. Така че роднинското "леля" може да се отнесе и за сестрата на бащата на М., но може и за сестрата на майка му.

За да се преодолеят тези доста неясни отношения, в източните български области /включително Русенският край/ са намерени по-удобни лексеми, тъй като иначе излиза, че  лелята на М. е сестра и на баща му, и на майка му - съвършен куриоз!

В Източна България е ясно: братът на бащата е чичо, а съпругата му е стринка, сестрата на бащата е леля, а съпругът й "свако", и не е възможно братът (чичо) и сестрата (леля) да са семейство (съпрузи).

В източните диалекти на народната реч също е ясно: Ако майката на лицето М. има брат, той е негов "вуйчо", а съпругата на вуйчо му е "вуйна"; ако  бащата на М. има втора сестра, тя му е "леля", а нейният съпруг също му е "свако", но в другата двойка с втората сестра.

Системата изглежда за мнозина твърде сложна. Може би заради това се появява опростеното "чичо" и "леля", което помага само на опростено мислещите, защото ако продължим разговора, ще стигнем и до баджанак (във вестникарско съобщение В. и Н. били станали "баджанаци", тъй като се оказали гаджета на  една и съща плеймейтка). А всъщност "баджанак" е този, който "води" сестрата на жена си (сиреч баджанаците са женени за две сестри). Да не навлизаме по-дълбоко в дебрите на тези роднински названия, където може да излязат и "шурей" и "шуренайка". И зет, снаха, девер, зълва, та да стигнем и до втори баща "пастрок" и до втора майка "мащеха", да не говорим за прословутите любими тъщи и по-малко любими тъстове. Поради тази привидна сложност се раждат и крилати народни мъдрости: "Да видим кой кум, кой сват, кой на булката  брат!"

Жив е езикът ни! Да не пренебрегваме неговите традиции и характерни названия! Те са част от родната ни реч!

 

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design