* Помнете оковите ми

Общество
23.12.2015 | 09:20 ч.

Стоица АРГИЛАШКИ

 

И така, връщаме се към продължението на вчерашния ми коментар за най-значимото събитие в света през 2015 г. Всичко, което прочетете, приемайте под условие, че това в известен смисъл е индивидуална гледна точка, а не непременно „закован” постулат върху дъската на обществения плурализъм. Ние сме различни и затова имаме право да мислим различно. Еднаквостта е във възможността да се изслушваме и да имаме колкото се може повече гледни точки върху света, в който живеем по силата на закони и правила, а те от своя страна правят държавността. Зад щита на държавата стоят нейните граждани. Когато държавата я няма, изчезва гражданското общество. Така в Сирия, в Африка и Азия, в резултат от „нежните революции” и „арабските пролети” се разпадна гражданското им единство. Лоши пророци го „впрегнаха” в каруцата на безумно неадекватна религиозна платформа- става дума за неща, които изобщо не ни интересуват, но ни засягат съществено. С бежанската вълна придойдоха проблемите на цивилизования свят. Обетованите земи на север се оказаха отправна точка за бягство и спасение. И, моля Ви, не си представяйте, че арабите, афганците и който и да е друг от тамошните географии, са изостанали. Напротив, те показват завидна информираност по отношение на земите, през които им се налага да преминат, докато стигнат до англосаксонските ширини и се установят там.

Бежанската вълна не подмина никого в Европа, но подмина България. Или, може би, ние се усетихме навреме и започнахме да вдигаме ограда на входа към Европейският съюз откъм югоизтока. Направихме го, докато в общността се говореха празни приказки и по принцип никой не пожела да реагира адекватно на миграционния натиск. Началството Б.Б. няколко пъти спомена как ходенето в Брюксел по въпроса за бежанците е едно преливане от пусто в празно, но никой тогава не го чу. И не го чу, защото ние сме малки, което изобщо не означава, че сме безправни с гласа си в ЕС. Но дали е точно това? След като теглим чертата, ще видим, че и оградата, и лошият хал на България са причините, които предотвратиха миграционния натиск върху нас. В Европа крайно десни формации набраха сила в редица държави, започна пренареждане и презареждане с нови идеологеми, в резултат от нахлуването на „новите варвари”. С ново съдържание се наситиха понятия като „расизъм”, „ксенофобия”, „ненавист”.

Светът вече не е това, което беше. И ние българите също не сме онова, което бяхме. Хубавото е, че засега оцеляваме, но докога така? Очаквам да ми помогнете, за да търсим през различни гледни точки посоките към верния отговор!

Ваш: St.Ar.

Пишете ми на: [email protected]

 

* Колосяни 4:18 (Послание на Св. апостол Павел)

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.