Русе: 22-годишен архитект проектира музей на авиацията край Париж

Общество
08.01.2012 | 14:16 ч.

Ако не е най-младият сред русенците от чужбина, Иво Ненов със сигурност е най-нестандартният представител на рубриката ни. Роден е в София, но никога не е живял там. По майчина линия си е заклет русенец, който от 3-месечната си възраст и до  настоящите си 22 години, всяко лято е в крайдунавския град и най-вече в живописното село Нисово. По природа Иво е човек от Карибите, защото 17 години е живял на остров Сен Мартен с родителите си, а в момента е парижанин, защото от пет години е студент във френската столица. Може би заради тази си интернационалност Иво се чувства гражданин на света и приема позитивно всички хора, независимо от националностите им. При това го прави с чувство за хумор, качество, което е наследил от дядо си по майчина линия.

Иво е син на художничката Еслица Попова, дъщеря на известния в близкото минало русенски живописец и сценограф Петър Попов. Никога не го е виждал, защото е роден години след смъртта на дядо си, но чувства къщата на художника в Нисово като родна. Там се завръща през ваканциите и прекарва незабравими дни с баба си Таня, която го е отгледала от бебе, с приятели и близки от детските години.

В момента Иво е студент по архитектура в едно от най-добрите френски висши училища в Париж - Belvil. Вече е в четвърти курс и се очертава на 23 години да завърши следването си. Тръгва на училище преди да навърши 6 години, заради приятелите си от Сен Мартен, които са по-големи от него. Първо учи в малко частно училище, после в колеж и на 18 години вече е студент в Париж. Избрах архитектурата, защото това е единственото изкуство, от което може да се печелят пари, казва Иво. Родителите му Иво Ненов-старши и Еслица Попова са художници, които по стечение на съдбата се установяват да живеят и се препитават на далечния и малък остров Сен Мартен. Баща ми е завършил художествената академия, но на Сен Мартен започна да работи като мебелист и дърворезбар, разказва Иво. Затова и на мен ми каза избери да учиш нещо, с което ще си вадиш хляба, докато мама ме съветваше да уча това, което ми харесва, продължава Иво. Архитектурата му е интересна, още повече му допада да прави в 3 D вариант проектите, върху които работи. В момента работи по проект за музей на авиацията, разположен край Париж в гора, близо до парк с езера и дворец от времето на Луи XIV. Паркът и сградата са създадени от прочутия пейзажен архитект и градинар Льо Нотр, разказва Иво. Навремето гледката е била достъпна единствено за краля, който съзерцавал парка и езерата през специално изсечена просека през гората. Сега задачата на младия архитект е така да организира пространството и терена, заедно с музея, че те да се виждат от всички посоки. Младият архитект има желание да проектира не големи жилищни сгради, а еднофамилни къщи, театри  музеи. Показва на лаптоп проектите си, които е създал през последно време. Някои приличат на пространствени скулптури, други напомнят ледените хотели, но като цяло са доста пластични и нестандартни като мислене. В бъдеще Иво се вижда не във Франция, а някъде из новите арабски страни, в Скандинавието или в Съединените щати. Според него, там се прави много интересна архитектура, докато във Франция архитектът е с вързани ръце, трябва да се съобразява с много неща, които ограничават творческата му свобода. Париж е меката на историята, а не на изкуствата, там по-лесно можеш да станеш археолог, отколкото нещо друго, убеден е Иво. Може би през погледа на 22-годишен космополит е така, но според дядо му Петър Попов, имал щастието да рисува няколко месеца в Париж, в ателиетата на СБХ, със сигурност Париж е Монмартър, импресионистите, изобщо френската школа в живописта, коментира в Русе Иво, който се е върнал по новогодишните празници. По традиция всяка ваканция гостува на баба си Таня, съпругата на Петър Попов и бивша балерина от русенската опера. От година майката на Иво Еслица Попова си е по-често в Русе, отколкото на Сен Мартен, заради галерията, която създаде заедно с още няколко съмишленици. Затова може би къщата-галерия по улица „Иван Вазов” носи името „Приятели” и се очертава като едно от притегателните места за различни творци. Хората са добри навсякъде, но в Париж се срещат по-скоро чужденци, отколкото французи, разказва Иво. Парижаните не били много гостоприемни, не са така сърдечни като българите. Животът там е поскъпнал страшно, хлябът беше 2 франка, сега е седем, хората са намръщени и недоволни, разказва Иво. Скептичен е за бъдещето на Европейския съюз, казва, че няма истински европейци и прогнозира, че „Европа ще падне”. Колкото до приятелите, те са в Сен Мартен, с които са играли по плажовете и с които е ходил на училище в двете части на острова - френска и холандска. Там, в холандската част на Сен Мартен, е и къщата, която са построили родителите му и която все още не е завършена и вероятно никога няма да завършат, продължава младежът. За френската кухня е е категоричен, че традициите са тук, в България, а там просто се яде и пие. Започва се с розе, после се минава на червено вино и накрая се приключва с нещо твърдо, казва за френските обичаи в пиенето Иво. Разбира се, обича френските сирена и хлябове, които били хиляди видове. Все пак храната там не може да се сравни с ястията на баба му Таня, която му е правила най-вкусните лозови сарми, баници и кюфтета. Несравними са и красотите на Поломието в Нисово, които си остават нещо притегателно завинаги, както и къщата в селото, обезсмъртена в картини на Петър Попов.  На снимките: Иво в Париж; Проекта си за музей на авиацията в 3D-вариант Иво ще защити след месец; Къщата в Нисово, рисувана откъм ателието на Петър Попов. Репродукцията предостави РХГ, която притежава тази картина; Иво с майка си Еслица в галерия „Приятели”; Любимата баба Таня е не само кулинарка, но и дизайнер на дрехи /виж в Галерия/.

 

 

 
Печатни издания

  

 

   

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.