Стоица АРГИЛАШКИ

Започнаха традиционните обзори на отминаващата 2015 г. В ефира, в интернет пространството и на страниците на печатните медии има какви ли не оригинални подходи към онова, което преживяхме заедно като нацияи като народ, като една миниатюрна част от планетата, която е някъде на глобуса. По-точно в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров и се казва България. Каквото обаче и да си говорим, отминаващата година не ни даде време за внимателен прочит на историята-по-новата и по-отдалечената, защото ние си я караме все  така- с цървули по дивия запад- на запад от Москва и на изток от Брюксел. В този каламбур, за съжаление, има и доза горчива истина, защото, дано не съм прав, още една година пропиляваме в деструктивна безтегловност. Става дума за положението и мястото ни не само на Балканите и в Европа, ами и по отношение на самите нас. Ако мога някак по-безболезнено да го напиша, катастрофална дезориентация е обхванала цялата нация. Но никой не ни е виновен, защото, когато трябва да се решават общите ни състояния, които не зависят само от политиците, българинът предпочита да е индивидуално на вилата, да ремонтира колата си, да цепи дърва, да вари ракия, да прави компоти, да пече патладжани, да носи вода в дамаджани, но не и да отиде да гласува.

Погледнете, уважаеми читатели, докъде я докарахме само. Почти до никъде, щом и Слави Трифонов се залови да се преквалифицира (явно е надушил келепира?!) в политик, и то съвсем сериозно, като превърна  развлекателното си предаване в политическа гротеска. Това си е негово право, така навярно събира аудитория, не ми е работа и да го коментирам, но го споменавам, за да Ви илюстрирам докъде наистина сме я докарали. Излиза така, че през последните 26 години ние сами сме си отгледали една горделива пасмина, върхушка, аристократична кавалкада от политици, които са ни подмятали и възнамеряват да ни подмятат все така по драките и на черешата.

И какво всъщност се случи през отминаващата 2015-а? Какво най-много ни разтревожи и то не само в нашия битов, семеен, български ареал? Кое е онова „Нещо”, заради което се тревожат и други като нас. Предполагам, но само предполагам, че това е бежанската вълна. Великото преселение на народите, новите варвари, които нахлуват от юга към севера, за да намерят препитание и убежище в по-цивилизованите земи, там където създадените вече модерни общества имат условия за разумен, рационален и смислен живот. Ето, това е най-общата болка на европейската цивилизация в момента. И в бежанската криза ние все още сме с оцеляла, макар и прокъсана риза. Докога обаче ще е така? Оставям коментара отворен. Ако искате отговорете на този въпрос, струва си да се замислим…

Ваш: St.Ar.  

Пишете ми на: [email protected]

*   Плач Иеремиев  3:5 (Стар завет)