100 години от рождението на Джулиета Мазина - детето клоун, музата на Федерико Фелини

Култура
22.02.2021 | 09:35 ч.

Преди сто години, на 22 февруари 1921 г., се ражда Джулия Анна Мазина, станала известна като Джулиета​ - съпруга и муза на Федерико Фелини, главната актриса (да не се бърка с дивите) на италианското кино на петдесетте.

Родена е в Сан Джорджо ди Пиано, близо до Болоня, в семейството на цигулар и учителка. Учи в католически пансион.

Първоначално следва литература, а след това актьорско майсторство. Докато следва в Римския университет, се включва в драматична трупа, а по-късно – в театъра Атенео.

Джулия усилено се занимава с дикцията си и в стремежа си да се избави от северноиталианското си произношение, започва работа в радиото, където играе в забавни скечове за живота на двама влюбени - «Приключенията на Чико и Палина», чийто неизвестен автор се подписва като «Федерико». Това е Федерико Фелини, начинаещ карикатурист, сътрудник на хумористичното списание «Марк Аврелий». По-късно през 1943 двамата се женят.

Джулиета дебютира обаче не във филм на Фелини, а  в „Пайза“ (1946, реж. Роберто Роселини) и „Без жал“ (1948, реж. Алберто Латуада).  За трагикомичната си роля на проститутка във втория филм Мазина е удостоена със  „Сребърна лента“. Още една „Сребърна лента“, присъждана от италианските кинокритици, тя получава през  1951 за ролята си на странстваща актриса в режисьорския дебют на Фелини "Светлините на вариетето".

Но именно във филма-притча на Фелини «Пътят» (1954) изгрява звездата на великата актриса. Там тя играе беззащитното момиче Джелсомина,  продадена от майка си на пътуващ цирков мошеник. Нейната наивност, естественост и доброта са контрапункт на жестокия, груб и безчувствен Дзампано.

"Пътят" печели наградата "Оскар" и "Сребърен лъв" във Венеция, докато Мазина и Фелини придобиват статут на най-успешната двойка в италианското кино.

След този филм Мазина става световноизвестна. В Англия, САЩ, особено във Франция, всички говорят за Джелсомина. Наричат Джулиета и „музата на Фелини“, и „дете клоун“, и „Чаплин в пола“. А самият Чаплин по-късно пише: „Възхищавам се на тази актриса повече от всеки друг“.

Три години по-късно този творчески съюз създава „Нощите на Кабирия“, филм дори по-дълбок, по-новаторски и цялостен от „Пътят“. Там Мазина отново е в ролята на проститутка - но съвсем не сломена жена, а пълна с живот, готова да се бори за себе си. Актрисата изиграва с изключителна виртуозност проститутка с очите на дете, недосегаемо за околната мръсотия. Този път е оценен не само филмът ("Оскар" за най-добър чуждоезичен филм), но и Мазина, която спечели наградата за най-добра актриса в Кан.

Най-големи успехи постига през 50-те и 60-те години, тогава Мазина се снима във филми на други безспорни майстори като Карло Лидзани, Джузепе Амато, Ренато Кастелани, Лина Вертмюлер, Луиджи Коменчини, в режисьорския дебют на Алберто Сорди,"Фортунела“ (1958) на знаменития драматург и режисьор Едуардо де Филипо и други. Но в седемте ѝ филма с Фелини е може би най-ярката изява на нейния талант.

Последният им общ филм е „Джинджър и Фред“ (1986) - драмедия, където тя и Марчело Мастрояни играят поостарели мюзикхол изпълнители, чийто коронен номер е имитация на знаменитите степ танцьори от 30-те години Джинджър Роджърс и Фред Астер.

Джулиета Мазина умира през 1994 година в Рим, около половин година след смъртта на Фелини, с когото имат 50-годишен съвместен живот и забележително творческо партньорство.

Още по темата

Коментирай

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.