145 години от смъртта на баронеса Вревска ще отбележат беленчани

На 5 февруари тази година се навършват 145 години от трагичната смърт на една изключителна жена – баронеса Юлия Петровна Вревска. Родена да вдъхновява художници, музиканти, „царица“ на балове и приеми, тя избира пътя на човешкия дълг.

Юлия Вревска, по баща Верпаховска, е дъщеря на потомствен дворянин и генерал. Родена е през 1841 г. в гр. Лубни, Полтавска губерния (днешна Украйна). Учи в Одеския  институт за  благородни девици, а след това в Ставрополското „Средноучебно заведение „Св. Александър“ за възпитание на дами“. Твърде млада се омъжва в Кавказ за барон генерал-лейтенант Иполит Александрович Вревски. Генерал Вревски е считан за „един от най-образованите и умни представители на времето си“. Но няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, той умира от раните си. Младата вдовица е поканена в свитата на императрица Мария Александровна и като придворна дама посещава Франция, Италия, Сирия, Палестина, Йерусалим. По време на пътешествията си в Европа, тя се запознава със значими личности, между които Виктор Юго и Ференц Лист. За кратко време привлича вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политически живот.

Но тежката съдба на измъчения наш народ я трогва и тя тръгва по пътя на саможертвата. Решава да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра. Отначало работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш, Румъния. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48-а военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници и условията са много по-лоши. Баронесата присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи, шие, учи се да стреля, суши сухари за прехрана, пее военни песни за повдигане духа на изстрадалите войници. Наричат я „Ангелът на милосърдието“. В писмата си до роднини и приятели, тя споделя, че се чувства морално удовлетворена.

Крехка и нежна, обаче Юлия Вревска се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878 г. Погребват я в стария черковен двор, но през 1907 г. костите ѝ са преместени в двора на Историческия музей, където се намират и до днес.