150 години от рождението на композитора на "Де е България" и Химна на Кирил и Методий

Култура
21.11.2021 | 09:57 ч.

На днешния ден преди 150 години е роден композиторът, автор на любимите на поколения песни  „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче“, „Де е България“, химна на Кирил и Методий. Панайот Пипков е представител на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. 

Панайот Пипков е роден в Пловдив в семейството на музиканта Христо Пипков. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887). 

По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа.

Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска група. Играе в Театър „Основа“ (1889), Столичната драматична трупа (1890) и в театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано (1898).

Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 година. Пипков е член на Ловешкото македоно-одринско дружество. След среща с водача на ВМОРО Гоце Делчев създава текста и музиката на "Стига вече!" - Химн на Македонския народ. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г.

Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч, където работи като учител по музика.  Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-ти пехотен троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „Български всеучилищен химн Св. Св. Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч) (1904).

По-късно Пипков се установява в София. Учител по музика в Първа и Втора девическа гимназия и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912 – 1918) е капелмайстор на военен оркестър.

Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на Народната опера в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. 

Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902 – 1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.

Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.

Провъзгласен е за почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“. Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“. Неговото име  носят улица в Ловеч и градският смесен хор.

Плевенското национално училище по изкуствата също носи неговото име.

От 15 ноември 2021 г. Българската народна банка пусна в обращение медна възпоменателна монета на тема „150 години от рождението на Панайот Пипков“ от серията „Български творци“. Цената на монетата е 36  лева, с номинал 2 лева.

На лицевата страна на монетата са изобразени следните елементи: емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата; в полукръг горе надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“; а долу годината на емисията „2021“ и номиналната стойност „2 ЛЕВА“.

На обратната страна на монетата са изобразени: портрет на Панайот Пипков върху силует на цигулка; вдясно числото „150“, а вляво долу в полукръг надпис „ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПАНАЙОТ ПИПКОВ“.

 
Печатни издания

  

 

 

   

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.