50 години от смъртта на Паша Христова (ВИДЕО)

Култура
21.12.2021 | 17:04 ч.

На днешния ден, 21 декември, се навършват 50 години от смъртта на  българската поп певица от втората половина на 60-те и началото на 70-те години на XX век Паша Христова. Със своите пет творчески години тя ще остане в музикалната история на страната с песните „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“ и др.

Паша Христова е родена на 16 юли 1946 г. в София. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където са живели баба ѝ и дядо ѝ. След завършване на гимназия започва работа като чертожничка в комбинат „Балканкар“ – София. Завършва школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. През 1966 г. записва първата си песен „Щъркелът пристигна пак“. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. Още от самото начало на своята кариера публиката я приема възторжено.

През 1968 г. става солистка в оркестър „София“, с който гастролира в много социалистически страни, ФРГ и др. Записва около 60 песни за фонда на Радиото.

За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.

Репертоарът на Паша е разнолик – балади, популярни песни, политически песни. Гласът ѝ е специфичен – с огромен гласов диапазон и възможности за драматизъм до най-фините нюанси на нежното музициране.

Печели международна слава и много награди от конкурси. Между тях: награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

На 21 декември 1971 г. заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир.

Когато самолетът, с който пътуват, Ил-18, набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който го накланя на една страна. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и той избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата души на борда загиват 30, сред които и Паша Христова. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина – с леки изгаряния.

Самолетът е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Едно от обясненията за катастрофата е, че ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка.

Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните, което предизвиква и удара на крилото му в пистата.

За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче не се стига. Показателна е резолюцията на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Причината е финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата.

Тези факти става известни от няколко документални филма, заснети за певицата. - „Оцелелите. 20 години по-късно...“ (1991), „Спри, мое време“ (1996), „Мистерията Паша“ (2006), „Музикални следи“ (2006),  „Здравей, обичам те“ (2010).

Всъщност циркулират и няколко конспиративни теории, съгласно които певицата не е била във въпросния самолет, или че катастрофата е дело на атентат, или че Паша Христова всъщност не е умряла, а е била принудена да инсценира смъртта си и се е укрила в чужбина. 

Новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата. Само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова. Същата година тя е удостоена със званието заслужил артист на Народна република България.

 

 
Печатни издания

  

 

  

 

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.