Ако не си сигурен в отговора, не задавай въпроса. Все едно да питаш жена си дали ти е изневерявала

Общество
07.03.2015 | 16:07 ч.

Интервю на Пламен КАЛИНОВ, вестник "Бряг"

 

 

Екселенц Петър Воденски е бил началник на политическия кабинет на двама външни министри- Станислав Даскалов и Соломон Паси. За него казват, че е един от най-добрите познавачи на т.н. „практическа дипломация”. Дипломатът има личен принос за преодоляване на срива в българо-турските взаимоотношения след Възродителния процес и извеждането им в новите условия на отлично европейско равнище. Той е изработил в детайли и дипломатическите подходи на България за връщането на статута на българския район „Тараклия” в Молдова. За него казват още, че е един от „ускорителите” на ратификацията от Парламента на Република Кипър на Договора за приемане на България в ЕС.

Освен дипломат, Петър Воденски  е бил разузнавач, той е  о.з. полковник от РУМНО. Завършил е висшето училище по дипломация в Москва (МГИМО), семеен, с три деца и внуче. Владее перфектно английски, турски, руски и френски език. В момента работи в отдела за стратегическо планиране към Министерството на външните работи.

Срещата ми с дипломата бе по време на визитата му в РУ „Ангел Кънчев”, където бе представена книгата му, озаглавена „А иначе дипломацията е сериозен занаят”.

Преди да започнем разговора, екселенцът сподели нещо много интересно, което особено ме впечатли. Ставаше дума за умението на дипломата да бъде добър психолог-познавач на събеседника в един преднамерено търсен и целенасочен диалог. „Когато не си сигурен в отговора, по-добре не задавай въпроса. Това е все едно да питаш жена си, дали ти е изневерявала!” - каза с усмивка дипломатът.  Бях поразен от точния изстрел в десетката на тази дипломатическа „увертюра” към нашето интервю. В крайна сметка стана това, което ще прочетете. Дано да съм успял да не покажа несигурност, дипломатът беше перфектен, в което, надявам се, ще се уверите, докато четете интервюто.

 

 

-Екселенц, кой превърна, или как по-точно може да се превърне дипломацията в несериозен занаят?

 

- Дипломацията е сериозен занаят, много сериозен. Не знам дали някой от гилдията се е опитвал да я вземе на майтап. Сериозно трябва да бъде отношението към въпросите, които дипломацията решава. Понякога те са неимоверно сложни, заплетени и почти неразрешими за обикновените хора, но все пак получават някаква смислена развръзка благодарение на усилията на дипломатите. А иначе във фолклора на дипломатите има доста весели неща. Този фолклор говори обаче за чисто човешките ни отношения към даден проблем, малко по-приземено и автентично, без да излиза, разбира се от приетата дипломатическа рамка на решаването на даден сложен казус и проблем на държавата, за която работи дипломатът.

 

-Вие сте бил началник на кабинетите на двама външни министри. Един от тях - Соломон Паси, е споделял за „Бряг Медиа Груп”, че нямаме последователна геополитика през последния четвърт век. Само защото сме малки, или има и други причини за това колебливо ориентиране във външнополитически план

 

- Геополитическата ориентация зависи не само от нас. Важно е какво мислят и останалите за мястото ни върху картата на геополитиката. България може да бъде някакъв фактор в регионален аспект, но в глобалното пространство едва ли има ресурс да покаже нещо по-впечатляващо. Точно затова ние винаги трябва да бъдем в съюз с някой друг. Още по времето на Михаил Горбачов ние останахме една „сива” зона. Тогава много сме си говорили колегиално за ситуацията. Дипломатите оприличавахме България на боксьор, който е на ринга, но трябва да се боксира с няколко противници едновременно. Тъкмо се вдигаме след първи тежък нокдаун и ни застига втори удар, така това е една безкрайна и обречена битка. Затова направихме своя стратегически избор и избрахме с кого да си партнираме. Изборът беше Европа и мисля, че направихме добър избор. Пресилено е да се каже, че сме се лутали през последните 25 години.

 

-Вие сте човек, който перфектно владее няколко езика. Имали сте досег с необятността на различни култури, народопсихологии, срещали сте невероятни хора. На фона на тази мащабна житейска картина, как изглеждаме ние с 13-вековната си история, с приноса си към славянството, дали сме азбука и писменост на толкова много народи. Приемат ли ни сериозно и с необходимия респект?

 

- Струва ми се, че в момента ни приемат доста сериозно. Не можем да се оплачем от липсата на сериозни дипломатически успехи, като се вгледам назад, защото имахме и продължаваме да имаме много предизвикателства като нация и като държава с вече декларирана външнополитическа ориентация, при това членка на ЕС. Защото България не е най-голямата страна в този съюз, но пък не сме и най-малката държава в общността. По тази и ред други причини партньорите гледат към нас с необходимата сериозност и респект, но това сме си го постигнали сами, то се дължи на нашите усилия. Няма присмех към нас. Напротив, ние имаме достатъчно сериозно място в общоевропейския ни дом. В европейските дипломатически служби работят не един или двама наши успешни дипломати. Смятам, че стоим стабилно в европейските мащаби.

 

-Аз Ви попитах в контекста на онова, което ни се случи с някогашния „приятел” на България Муамар Кадафи - той ни създаде страхотни главоболия. Спомням си огромните усилия на тогавашния външен министър Соломон Паси, после се наложи да се намесят французите, в крайна сметка казусът беше решен с помощта на големите играчи.

 

- Либийският случай беше опит да се намеси България в един комплот, в един заговор, като взеха за заложници български граждани. Ние сме имали редица случаи на такива безпричинни арести и на други места. Но това в Либия си беше наистина  заговор. В такива неприятни ситуации нещата се решават бързо и сполучливо единствено и само благодарение на професионализма на съответната дипломатическа служба. Това става обикновено и с пари. Ако не се платят веднага на място исканите пари, след това се постига резултат с… много пари. Така се случи и с нашите медицински сестри в Либия. Преди години в Техеран иранците бяха хванали един наш шофьор с наркотици. Там присъдата за подобно провинение, без обсъждане изобщо, е смъртно наказание. Тогава българският посланик направи съответната проверка и докладва, че за да освободят нашия човек, трябва да се платят едни… 15 000 долара. Нямаше какво да направим. Дадохме разрешение за тези долари, както се казва-сложихме си главата в торбата. Представете си сега на какви обвинения може да бъде подложен човекът, който е дал разрешението за похарчването на подобни пари. Ама дали ги е дал всичките, не е ли присвоил нещо от

 
Печатни издания

  

 

 

   

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.