Атанасовден е, денят започва да пораства с просено зърно

България
18.01.2022 | 08:01 ч.

На 18 януари Българската православна църква отбелязва Атанасовден и почита паметта на Свети Атанасий Велики. Освен християнски, той е и народен празник.

Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики“.

Почитан е от всички християни като светец - от православните, римокатолическите и древноизточните църкви, и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.

Светецът се чества на 18 януари - датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като е бил гонен пет пъти от арианите от епископския си пост, и също на 2 май – деня на неговата смърт.

Свети Атанасий взема дейно участие през 343 – 344 г. във втория Вселенски събор, наречен Сердикийски, състоял се в днешна София. На него той страстно защитава църковното учение от тезите на арианството. Според легендите той е основал назования на неговото име манастир в чирпанското село Златна ливада, който се смята за най-стария непрекъснато действащ манастир в Европа.

В народните вярвания тачат светеца като брат близнак на свети Антон с власт над снеговете и ледовете. Поверието твърди, че облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Той заедно с брат си св. Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Антонов- и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари. Зимният св. Атанас – Атанасовден, е наречен „Среди зима“, след който денят започна да пораства с по „едно просено зърно“ и лятото се приближава. Св. Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка). На този ден за Баба Шарка се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки, полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде „медена“ болестта и да премине леко. За да не се „подсърдят“ болестите, за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за „лелята“, т.е. чумата - цяла питка. Болестите не са наричани по име, а само „медените“, „лелите“ или „благите“. Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща. Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз; перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.

Именици са Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка, Аня, Траян.

 
Печатни издания

  

 

   

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.