Балетът „Ян Бибиян“ - едно музикално и танцово пътешествие в детството

Култура
20.01.2020 | 13:44 ч.

Пламенка АНГЕЛОВА

 

Александър Малчев е русенец, бивш солист в Държавна опера - Русе. Сега е изпълнителен директор на Сдружение „България завинаги“ с председател акад. Антон Дончев. Малчев  е авторът на либретото на балета  „Ян Бибиян“, който Русенска опера ще представи на 30 януари.

 

Ян Бибиян, малкият пакостник на Елин Пелин в първия фантастичен български роман за деца, не веднъж е „прекрачвал“ страниците на книгата, за да оживее ту като оперен и оперетен герой, ту като момче в драматизирана приказка, записана върху грамофонна плоча, ту като комиксов герой. Русенският балет поставя „Ян Бибиян“ и децата и техните родители ще могат да преживеят  невероятната  приказна история на сцената на Държавна опера Русе. Балетът е в едно действие. Музиката е дело на Атанас Косев, либретото е на  Александър Малчев,  хореографията и режисурата са на  Силвия Томова, а сценографията и костюмите - на Първолета Чавдарова – Летиция.

 Да разкажеш тази история чрез средствата на танца, да я облечеш в движения, да претвориш всичките фантастични приключения на рошавия Ян Бибиян, на приятелката му Иа, превърната във врана, на дяволчето Фют и магьосника Мирилайлай, при това да запазиш характера на романа, особено в днешно време,  си е предизвикателство.

Припомням си тази сцена и си мисля - от една страна дали децата ще разберат сюжета чрез изразните средства на танца, от друга - дали ще им е интересно, отнесено към  днешния компютърен свят, в който са потопени?

 „Ян Бибиян не търпеше никакви обуща. Той обичаше да ходи бос и затова ходилата му бяха разплескани като жаби, пръстите — разперени, а кожата на коленете му беше груба, мазолеста и нацепена така много от вятър, студ, вода и други неизвестни причини, че понякога от някои от тия цепнатини течеше кръв. Върху кожата с нокът той понякога написваше името си Ян Бибиян и то личеше отдалеч, като написано с тънко теберишче“.

С такива мисли се срещам с автора на либретото  Александър Малчев.С него се познаваме от деца. Не сме се виждали няколко години, защото отдавна вече живее в столицата и срещата е много емоционална. Драгият читател ще ме извини, но не върви да му говоря на „господин Малчев“. Затова..

 

 

-  Сашо, как се роди либретото на балета „Ян Бибиян“? Зная, че това не е първото ти литературно занимание.

- Това е съвместна идея, моя и на композитора Атанас Косев. Да, преди това съм направил либрета за балети по музика на Емил Табаков. Това са „Сашка“ (поставян на русенска сцена, диригент Ал. Владигеров  - б.а.), „Отплата за греха“ и „Елена от Пристис“ - по  една легенда. Правени са за телевизията и с трите Телевизионният център Русе спечели награди в Самоков, където навремето имаше конкурс за ТВ музикални предавания.

- Защо избра точно „Ян Бибиян“?

- Избра го Наско (Ат. Косев), той също е русенец.  Обади ми се с предложение - „попадна ми една приказка, що не направим балет по нея?“. Като ми каза Ян Бибян, на мен много ми хареса  идеята, защото приказката е изключително завладяваща. Така, той беше идейният вдъхновител, а аз трябваше да разкажа сюжета за хореографията на балета. Емоцията, която я има в творбата, трябва да стигне до зрителите чрез танца, като  негов телесен израз.   

- Има ли осъвременяване на класическото произведение, къде пада акцентът в балета?

- Осъвременяване с мярка може да има, но да посегнеш например да превеждаш „Под игото“  - това е отвратително. Това, меко казано, е кощунство. Стремили сме се и аз в текста, и той - в музиката, да запазим духа на творбата.  А музиката е много приятна, игрива, може да се затананика дори. До сега, където сме го поставяли, след спектакъла децата излизат навън, запомнили са част от песничките и си ги пеят. Това е признание, че е достигнало до душичката им. И като във всяка една приказка доброто побеждава И тук сме се стремили тази линия, която големият Елин Пелин е прокарал, да излезе на преден план - доброто, въпреки всичко, побеждава.

- Знаем, че Елин Пелин пише и втора част „Ян Бибиян на Луната“. Вие ще заведете ли на Луната Ян,Иа и дяволчето Фют?

- Мислихме по този въпрос с Наско, но втората част не е така завладяваща, тя няма успеха на първата книжка. Когато през трийсетте години на миналия век авторът пише романа си, тогава космическата епоха е още далеч  и ако има наше продължение, ще трябва доста да си измисляме, а не бива. Затова решихме, че ще оставим Ян Бибиян на Земята.

- Кога балетът е поставен за първи път?

- Първата премиера беше през 1990 г. в Бургас, през 1991 г - в Русе, след това се постави в Стара Загора и в Пловдив.

Любопитното е, че първата премиера трябваше да бъде с балет „Арабеск“. Маргарита  Арнаудова, лека й пръст,  много хареса музиката, но поиска да се добавят две песнички, които бяха написани по нейна поръчка. Още по-любопитно е, че те се  изпълняваха от балетистите на „Арабеск“. След това Маргарита замина за САЩ, а като се върна, за съжаление, много скоропостижно си отиде. И така не успяхме да направим постановката.

- Ако сега ти беше все още  играещ балетист, в коя роля би искал да се превъплътиш?

- Сега ще ти кажа друг любопитен факт. В края на шестдесетте години, по-възрастните зрители може би помнят, в Русе се постави операта „Ян Бибиян“ и аз играех дяволчето Фют и пеех дори. Сега, ако трябва, пак тази роля бих избрал. То от едно пакостливо дяволче, накрая пак става добро дете.

- Какво отличава русенската постановка на Силвия Томова от първите постановки преди много години?

- О-о, тук е съвсем различен хореографският прочит, някога постановката в Русе беше на Стоян Георгиев, светла му памет. Сега Силвия има много интересни хрумвания, много свежи идеи. Изключително удоволствие е да се работи с нея.

- Имаш ли притеснения и с какво са свързани?

- Единственото ми притеснение е, че съвременните деца предпочитат да отворят  в смартфоните и таблетите си, някак по-трудно отварят книжката. Дано учителите обърнат внимание, защото ако възрастните не заведат децата  в операта, не им покажат този прекрасен свят, те няма да влязат сами - или родител или учител, в тях ми е надеждата.

- Освен с изкуство, с какво друго се занимава днес Александър Малчев.

- От много години съм изпълнителен директор на Сдружение „България завинаги“, чийто председател е акад. Антон Дончев. Занимаваме се с опазване, съхранение и популяризиране на културното наследство.  Имаме много сериозни постижения в реставрации, консервации на паметници на културата. Имаме една програма „Великите“ . Като част от нея се направи един тракийски кораб, уникален. Още е в експериментални плавания и по наше предложение той е под егидата на ЮНЕСКО. Построен е по всички древни тракийски правила - няма нито една част, сглобка, болтче, винт и пр., което да е метално, пластмасово - само дърво, канап, смола. Закотвен е в Каварна, а лятно време на него се обучават  студенти. Искаме да докажем, че митът за цар Резос, най-известният тракийски цар,  е свързан с река Резовска, от където тръгва с корабите си  и става съюзник на троянците в Троянската война.

Едно от големите ни постижения е през 2008 г., когато в конкурса „Сграда на годината“ получихме награда в категория „Опазване,  съхранение  и популяризиране на недвижимото културно наследство“.

- Все пак да завършим с „Ян Бибиян“.

- Искам преди това да подчертая чудесните неспецифични костюми на Летиция - Първолета Чавдарова. При нея има новаторско виждане, няма битовизъм, чудесни хрумки, които допълват ефекта.  Трудно се правят костюми на мравки, на люлютчета, магьосници и пр., защото с тези костюми трябва не само да предадеш характер на образите, но и да се танцува с тях.  А двете - Силвия и Летиция, много се допълват. Вярвам, че спектакълът ще има успех.

- Аз също се присъединявам към очакванията ти за успех. Мисля, че ако спектакълът успее да внуши на малките зрители кое е добро и кое зло, ако разберат колко важно е да имат верни и добри приятели, винаги ще успяват. И ако разберат, че чрез танца могат да изразяват чувства, събития, емоция, тогава вашето удовлетворение ще е пълно. На добър час!

 

Автор: Пламенка АНГЕЛОВА

 

dp

 
Печатни издания

 
 

 

     

Най-четени

 

Виц на деня

Габровец купува обеци за подарък.

- За Св. Валентин ли са?

- Едната. Другата - за Осми март. 

 

 

АРХИВ | изберете две дати