Георги Георгиев е професионален състезател по билярд. Той е на 28 години. Роден е в Бяла, завършил е СУ „Панайот Волов“ в Бяла, а след това е следвал в НСА „Васил Левски“ в треньорски факултет. Георги е печелил многократно национални, балкански и международни състезания, сред които Thessaloniki Open (Гърция), Lamia Open (Гърция), Banjaluka Open (Босна и Херцеговина), Balkan Pool Tour Nis Open (Сърбия), Balkan Pool Tour FINALE (Сърбия), Best of the East, Novi Sad (Сърбия) и Tetovo Open (Северна Македония).
От няколко години успехите на Георги Георгиев надскачат границите на родината ни и показват, че няма по-големи истини от съвременните клишета, а именно – „човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“. Беленчанинът стана най-титулованият български състезател по билярд в последните години. В началото на май той спечели PRINCE OF POOL – LAMIA OPEN 2023, където завоюва титлата "Принцът на билярда".
Специално за в. „Нива“ Георги сподели за любовта си към спорта и за предстоящите си предизвикателства.
- Георги, какво те привлече в тази игра и откога се запали по този спорт?
- Нямам спомен как точно хванах билярдната щека за първи път, но съм сигурен, че това стана, когато бях на 4-5 години. В края на 90-те години родителите ми притежаваха игрална зала с плейстейшън конзоли и имаше билярдна маса с жетони, която е с по-малки размери от професионалните. По това време в Бяла имаше малки местни състезания по билярд, в които участваше и баща ми. В началото едва успявах да ударя бялата топка, но ставах все по-добър с доста бързи темпове.
След известно време в Бяла откриха клуб с 3 маси, които вече бяха с професионални турнирни размери. Тогава бях на 11-12 години и тепърва се запознавах с истинските правила на различните дисциплини билярд. Моментално се запалих и нямах търпение да започна да се състезавам професионално.
- Кога играта се превърна в спорт за теб?
- Това се случи, след като спечелих няколко национални юношески първенства. След това бях сигурен, че това е нещо, в което ме бива много и аз трябва сериозно да му се отдам. След като завърших средното си образование в Бяла, заминах да следвам в Националната спортна академия „Васил Левски“ в София. Започнах да се състезавам за един от най-големите софийски клубове, където имаше и школа. Тогава започнаха и международните ми участия. В началото нямах големи успехи и добри класирания, но след като придобих опит, първата ми международна титла не закъсня.
- Коя е най-ценната ти титла?
- Бих казал всички международни титли. Последната година е много успешна за мен в това отношение и се наслаждавам на всеки успех по един и същ начин. Като най-голямо постижение досега бих посочил победата ми на финалния турнир на най-голямата балканска лига в началото на тази година.
- Има ли условия в България да се развива този спорт?
- Разбира се. В най-големите градове в България, както и в някои по-малки, има страхотни бази, оборудвани с професионални маси от европейски и световен мащаб. Аз спомагам за развитието на една от софийските школи, където съм ментор и треньор на деца и хора на всякаква възраст. В момента при мен тренират вече 20 деца.
- Колко често тренираш?
- Опитвам се да тренирам всеки ден. За мен упоритите тренировки са едно от най-важните неща, за да успееш. Хубаво е и да се почива от време на време, но човек с големи цели няма право да се отпуска прекалено много.
- Какво е важно, за да си добър в билярда? За снукъра знам, че психиката е изключително важна?
- Билярдът и снукърът, колкото и странно да звучи за повечето привърженици и фенове, в техническо отношение са два коренно различни спорта. Относно психиката, бих казал, че нагласата е много сходна. Най-важните неща за мен, за да си добър в тези спортове, са самочувствие и увереност, баланс между спокойствие, хъс и спортна злоба и контрол на емоциите.
- Как тренираш това да си толкова концентриран, особено в решаващите моменти на мачове, които са толкова напрегнати и един удар понякога решава всичко?
- Аз лично постигам висока концентрация чрез специални методи на дишане преди и по време на мач. Физическата форма също е от огромно значение, защото понякога имам дни, в които трябва да играя на високо ниво в продължение на 7-8 часа без големи почивки. С треньора ми наблягаме последно време доста на менталната подготовка. Мой треньор е Людмил Георгиев от Плевен, също републикански шампион преди 10 години. Започнах да работя с него, когато отидох в София. Сега заедно развиваме школата в клуба, в който в момента се състезавам – “The Academy”.
- А откъде дойде прозвището Калкулатора?
- Миналата година след отборното световно първенство в Клагенфурт, Австрия, ми го измисли собственикът на клуба в София – Олег Велинов, който е и председател на Българската снукър федерация. Причината е, че използвам няколко системи за измерване на дадени удари. И на масата изглежда, че постоянно пресмятам различни ъгли.
- Какви предизвикателства ти предстоят през близките месеци?
- Предстоят ми едни от най-големите турнири за годината, като първият от тях е “UK OPEN” в Лондон, който стартира на 30 май. В него участват 256 състезатели от цял свят с награден фонд 200 000$. Това е първият мейджър опън турнир на една от най-големите спортни организации в света – „Мачрум“. До края на годината ще се съзтезавам на още 3-4 турнира от такъв ранг, както и на много други балкански и международни форуми.
Дарина Кючукова
Коментирай