България води класацията за нерегламентирана лобистка дейност, съобщи Асоциация “Прозрачност без граници”, която представя резултатите от първия европейски доклад за цялостно изследване върху лобирането и степента на защита на политическият процес от неправомерни влияния. Изследването е проведено от представителствата на Transparency International в 19 европейски държави и 3 институции на Европейския съюз. То измерва почтеността на лобистката дейност, прозрачността, почтеността и равнопоставеността на достъпа на европейските политически системи. За голямо съжаление България получава много нисък резултат, което й отрежда челно място по непочтеност и непрозрачност в лобирането, коментират от Асоциацията.
България е с общ резултат от едва 25% от възможни 100. Това е резултат под средните 31% за региона и може да бъде разчетен като лошо представяне. Особено тревожен е фактът, че страната получава много ниска оценка по показателя прозрачност на лобистката дейност – едва 13%. Средната стойност за региона по този показател е 26%. Този резултат се дължи на липсата на уредба на лобистката дейност в българското законодателство. Така лобирането в България остава до голяма степен нерегулирано. В същото време съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и остава извън обсега на публичния контрол.
Държавите от еврозоната, които се намират в най-тежко финансово състояние – Италия, Португалия и Испания, са сред петте най-слабо представили се страни, в които лобистките практики и тесни връзки между публичния и финансовия сектор се смятат за особено рискови. Изследването показва, че усилията на национално и европейско ниво за реформа на финансовия сектор след кризата са компрометирани от интензивно лобиране от страна на финансовия сектор в Европа.
От доклада е видно, че Европа спешно се нуждае от реформа в сферата на лобистката дейност. От 19 изследвани европейски държави, едва 6 са въвели някаква форма на регламентация на лобистката дейност. Налице е практически безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху ежедневния живот на европейците. Някаква форма на правна регламентация на лобирането имат само Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Полша, Словения и Обединеното кралство.
Сред препоръките на Асоциация “Прозрачност без граници“ към всички държави и институции на ЕС са:
• Да приемат достатъчно широка и изчерпателна регламентация на лобирането, която да обхваща както всички, които се занимават с лобистка дейност, така и всички лица и институции, обект на лобиране.
• Да въведат задължителни регистри на лобистите, които да поддържат подробна информация за клиентите, представлявани от лобистите, обекта на лобиране, ресурсите, чрез които се цели влияние върху процеса на вземане на решения, и конкретните решения, които са обект на лобиране.
• Да въведат „законодателно досие“ (англ. legislative footprint), което проследява и дава публичност на всички форми на външно влияние върху законодателството, както и на всички контакти между лобисти и лица, заемащи публична длъжност.
• Да въведат или където е необходимо да изменят ограничителните периоди за осъществяване на лобистката дейност преди и след заемане на публична длъжност, за да предотвратят възникването на конфликт на интереси.
„Непочтеното и непублично лобиране е един от основните корупционни рискове пред Европа“, смята Елена Панфилова, заместник-председател на Трансперънси Интернешънъл. „Европейските страни и институциите на ЕС трябва да приемат ефективна регулация на лобирането, която да обхваща широк кръг от лица и групи, които влияят – пряко или косвено – върху политическите решения, политики или законодателство. В противен случай липсата на контрол върху лобирането заплашва да подкопае устоите на демокрацията в региона.“ Снимка: "Медиапул"
.jpg)
Коментирай