На днешния ден честваме делото на славянските просветители Кирил и Методий и българската просвета и култура, включително и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа. 24 май е датата на паметта на светите братя Кирил и Методий по стар стил. Макар Българската църква да е приела новия календарен стил още през 1968 г., държавният празник на славянските просветители е останал на 24 май. На този ден ги почитат и други славянски православни народи, които следват стария стил: в Беларус, Полша, Русия, Северна Македония, Словакия, Сърбия, Украйна (по азбучен ред). Само българите ги честваме два пъти и това правим с радост и признателност за тяхното велико дело.
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Традиционно е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик.
В епохата на византийско владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменския летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се приеме, че е по т.н. нов стил – Григорианския календар). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 19 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия.
След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).
24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия (светски и църковно), Чехия, Северна Македония (светски и църковно) и други славянски страни.
В Северна Македония се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на светите братя Кирил и Методий, както и на техните ученици – свети Климент Охридски и свети Наум. Такива монументални паметници има и в Охрид, където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий – свети Климент Охридски – създателя на Охридската книжовна школа, и свети Наум.
В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.
Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния.
Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата.
.jpg)
.jpeg)
Коментирай