ЧРД на Иван Самоковлиев - Актьорът с остър рефлекс за раните и илюзиите на съвременността

Култура
17.02.2021 | 11:27 ч.

Актьорът Иван Самоковлиев навърши 80 години. Бряг Медиа Груп му пожелава житейско и творческо дълголетие. За неговото изкуство и майсторство разказва критикът Крум Гергицов

 

Пътят на актьора Иван Самоковлиев в театъра е пример на едно постепенно натрупване, на уверено и категорично овладяване на всички тънкости на актьорското майсторство. Талантът на Иван Самоковлиев „избухва“ в Плевенския театър, където пребивава близо 16 години/1970-1986 г/. Именно на сцената на този театър той демонстрира игра, която се отличаваше от шестващата тогава реалистично-битова органичност в изпълнението, от преобладаващите романтичен жест или патетична спонтанност. Познавам актьора от този му период в Плевен и си спомням как той ме заинтригува именно с особеността в сценичното си поведение -  необичайна смесица на абсурд, саркастичен хъс и гротеска в отношението към героя си.

Сдържан и не обичащ артистично-ексцентрично поведение в живота, на сцената Иван Самоковлиев  коренно  се преобразява. Изведнъж този човек ни представя персонажи, които се задъхват в сценичното си поведение от смесицата на експресия, ексцентрика, гротеска, трагикомичност. Наблюдаваме изблик на персонажи, където грозното и красивото получават своята карнавална деформация и те по този начин придобиват философска и социално-типажна плътност на внушението. А цялата тази специфика на неговата сатирично-гротескова игра,  е израз на болка към нравствената деформация на човека от нашето време. Иван Самоковлиев е актьор, в чието изкуство  виждаме остър рефлекс за раните или илюзиите, с които ни “дарява“ съвременността.

През 1986 г. по покана на изтъкнатия режисьор на Русенския театър Слави Шкаров, той се включва в трупата му. Тук в продължение на вече 35 години Самоковлиев се затвърди  като един от водещите  актьори в състава. Много роли изигра на русенска сцена, които са не само силни върхове в творческата му кариера, но и които придадоха национална значимост в съвременните прояви на актьорското изкуство на този театър - Филип Преображенски  от „Кучешко сърце“ по М.Булгаков, д-р Бок от „Сватба“ на Е.Канети, Иван Гамаша  от „Суматоха“ на Й.Радичков, Жевакин от „Женитба“ на Н.В.Гогол,  Учителят от „Урокът“ и Дебелият господин от „Картината“ на Й.Йонеско, Уили от „О, щастливи дни“ на С.Бекет, Лазар от „Тайното евангелие“ на Ст.Цанев , Метеорологът от „Дребни божества“ на М. и др. Иван Самоковлиев изгради персонажи, които не живеят спокойно живота си:  те се блъскат в крайности - амбицирани да осъществят някакви илюзии или, обратно, избирайки да бъдат само прекалени скептици и иронични наблюдатели на този живот.

През последните години мъдростта удобно се настани в играта му. Наблюдаваме известно успокояване на страстите на актьора при изобразяване стихията на гротесковите му персонажи. Те са повече скептици, отколкото действени натури, повече лирични герои, отколкото пламенно действащи персони, повече стоици и горди натури, отколкото присмехулници. Тази промяна се изяви в роли като: отец Нейко от „Живот и здраве, или Кръщене“ от К.Донев, , Чебутикин от „Три сестри“ на А.П.Чехов, Дончо от „От кога те чакам“ на О.Дяков, Осип от „Ревизор“ на Н.В.Гогол, сър Тоби Клъц от „Дванайсета нощ“ на У.Шекспир , Карабельов от „Хоро“ на А.Страшимиров и др.        

Житейски и предан вдъхновител в творчеството на актьора се явява неговата съпруга - художникът и сценографът Виолета Радкова. Те са един чудесен творчески тандем и една от забележителните семейни двойки в артистичната атмосфера на Русе

Пристрастието на актьора Иван Самоковлиев към аналитико-дълбинното изследване на един герой го тласна и към  драматургията. Той стана автор на пиесите „Няма да я дам, няма да я дам…“, „Асансьор на първия етаж“, „Три нюанса, или последните дни на Казанова“, на монодрамите „Страстите ни блудни“ и „Когато луната изгрява…“. Всички те имаха сценична реализация в Русенския театър.

Българското кино също прояви интерес към личността му. Той взе участие в отговорни роли във филмите „ Дело 205/1913“ , „Уют“, „Корави старчета“ и др., а в телевизионния сериал „Недадените“  се превъплъти в образа на Петър Дънов.

И сега, на достолепните 80 години, когато стъпи на сцената, привидната житейска кротост на Иван Самоковлиев изчезва и зрителят наблюдава актьорска игра,   търсеща да изобрази неочаквани решения на  сценичните му образи с остър съвременен рефлекс. Нека да му пожелаем дълголетие и все така да има неукротим творчески дух!

 

 

 

                                                                          

   

   

 

   

 

   

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.