Коста Гараш измисля прочутата си торта заради създаването на Търговската камара

Сити кулинар
01.09.2022 | 17:00 ч.

Първият фестивал на торта „Гараш“ в Русе, който ще се състои на 17 септември, е повод да разговарям с д-р Веселина Антонова, историк, архивист и изследовател на местната история. Каква е ролята й в откриването на българския произход на тортата? Очаквам да ми отговори как сериозен изследовател като нея се занимава с кулинарни проучвания и откъде идва името на известната торта, която много хора са мислили, че е чуждестранна.

Д-р Антонова обяснява, че през 2016 г., когато се отбелязват 65-години от създаването на държавните архиви в България, ДА-Русе трябва да популяризира дейността си на страниците на периодичното списание “IDM. InfoEuropa”. Изданието е на Института за Дунавския регион и Средна Европа (IDM), утвърдена извън университетска организация, която обхваща цяла Средна и Югоизточна Европа, както и в част от Черноморския регион. И макар темата за исканата публикация силно да изненадва изследователите в Държавния ахрив – „кулинарията като национална идентичност, но и като национална култура“, те разгръщат документалните източници.

И тъй като в последните години вече се писа за този, който е сътворил тортата, аз ще прескоча периода колко време е отнело, какви източници са „преровени“, а ще разкажа какъв е поводът за създаване на тортата „Гараш“ от Коста Гараш и какъв е той самият.

Протоколите на русенската община от края на XIX век съхраняват неоспорими доказателства, че непосредствено след Руско-турската война (1877 – 1878)

семейство Гараш са сред многобройните чуждестранни поданици,

които са потърсили професионалната си реализация в младото Българско княжество и бързо стават част от предприемаческия дух на най-големия български дунавски град.

В заседание, проведено на 18 май 1885 г.,  Русенското градско общинско управление взема решение относно отдаването под наем на най-представителния в града хотел „Ислях хане“, построен през 1866 г. Пътешественици го определят като най-изискания гранд-хотел до края на XIX век в българските земи. Наемателите Янаки Янакули и Аристидис Калудис просрочват плащанията, както и предишните - братя Вентура, по сключения с Общината договор. Общинските съветници преценяват, че Коста и Тереза Гараш „са честни и ще разработят хотела по-добре“. Видно е, че братята Гараш, сръбски поданици, вече са спечелили доверието на русенци – Иван открива пекарна, а съпругата му Тереза, заедно със зет си Коста, през 1885 г. наемат „Ислях хане“. Млади, амбициозни Гараш оправдават доверието и бързо възвръщат блясъка на хотела.

Сред хилядите пожълтели страници д-р Веселина Антонова открива и още една важна подробност: 

на  21 юни 1890 г. Общинският съвет възлага на наемателя на хотел „Ислях  хане“  Коста Гараш да подготви банкет за около 80 души

Окръжният управител Никола Обретенов е уведомил кмета, че в града ще пристигне княжеският наместник и министър-председател Стефан Стамболов със специален параход и ще се настани в княжеския дворец. Гостът трябвало да се посрещне „най-бляскаво и да му се отдаде подобаваща чест, която напълно е заслужил“, решават съветниците и гласуват сумата от 1757,18 лв. Изследователката на местната история си задава въпроса – с какво конкретното височайшо посещение е по-различно? В протоколите на Общината и публикации в периодичния печат са отразени многократни гостувания в Русе на княза, министър-председателя и министри, сръбския крал Милан Обренович, шведския крал Оскар ІІ и др., но в конкретния случай подготовката за посрещането е по-различна. Отговорът е – важно за стопанското развитие на страната събитие. На 15 април се събира местният стопански и финансов елит и решават да се основе Първата българска търговска камара в България. Подобно на съществуващите камари в европейските страни и Америка,  инициаторите си поставят за цел да се събере интелектът и инициативата на стопански активните слоеве  и Камарата да служи като съвещателен орган на правителството, по подобие на устройството на английските свободни камари. Решават това да стане в присъствието на министър-председателя през юли.

Подбраните гости, строители на следосвобожденска България, и министър-председателят се обединяват около идеята да се загърбят политическите пристрастия и да се работи на „съзидателното стопанско поприще“.

Основаването на търговската камара е достатъчен повод за усвоилия във Виена сладкарство Коста Гараш да измайстори своята торта – шедьовър! Самият той очевидно притежава качества на добър предприемач, хотелиер и изкусен сладкар и не случайно е избран за домакин на специалното събитие. Мнението на изследователката е, че специалните гости

на банкета за първи път опитват сладкото кулинарно изушение, сервирано с девет бутилки шампанско,

 т.е. може да приемем, че 19 юли 1890 г. е рожденната дата на торта „Гараш“. Някои твърдения свързват тортата с идването на княз Батенберг в Русе, но това исторически не е вярно, защото той абдикира през 1886 г.

Скоро и изисканите русенски домакини са се снабдили с рецептата на торта „Гараш“. „В моето семейство (кореняци русчуклии от шест поколения) - разказва г-жа Диана Коларова, се съхранява тетрадка с готварски рецепти, която получих от майка си. Баба ми Мика, родена през 1903 г. (кръстена в черквата „Св.Троица”) и израснала в Русе, беше събирала и записвала рецепти от майка си, от баба си, от свекърва си Ангелина и от нейната майка Маргьола, които са били съвременнички на Коста Гараш… В тази тетрадка открих рецепта за торта Гараш.”

 

 
Печатни издания

  

 

  

 

    

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.