Деян Дончев е член на листата за народни представители от Коалиция „Продължаваме промяната” – „Демократична България” в 49-ото Народно събрание. Бил е нещатен сътрудник и експерт към народен преставител в 47-ото и 48-ото НС в сектор „Спорт и младежки политики”.
Роден е в Русе, но е израснал, учил и тренирал в Испания, където е живял с родителите си. Там е завършил международна търговия и треньорска школа по плуване.
От 10 години живее и работи в България – в родния Русе.
30-годишен, несемеен.
- Здравейте Деян! Вие сте много млад и повечето от годините си сте прекарали в Испания – там ли проплувахте за първи път?
- Не, започнал съм от бебе да плувам тук, в Русе, тъй като баща ми е треньор по плуване (той също се казва Деян Дончев). Научил съм се да плувам в Русе, но реализацията ми като състезател се случи в Испания. Като се върнах в България, започнах да работя като треньор по плуване. В момента съм спортен мениджър на Клуб по плувни спортове „Локомотив”. От 10 години се занимавам с развитието на плувните спортове в града. Но опитът, който имам в областта на т.н. спортен мениджмънт, е натрупан в чужбина.
- А защо се върнахте в България?
- Върнах се заради кауза. Защото смятам, че в България спортът не е развит добре и това трябва да се поправи. От баща си знам, че едно време спортът е бил с приоритет и държавата се е грижила за спорта. В момента това го няма. За моя радост, аз съм израснал в Испания и там видях как за испанците спортът е на първо място, за тях той е приоритет – за правителството, за всичко. Така че моята кауза е да допринеса това да стане и в България. Да върнем спорта в държавата. С такава идея се върнах. Започнах да работя, вярвайки, че положението не е толкова тежко, но се оказа че е. В България спортът няма подкрепа от държавата, няма подкрепа и от местните органи. За мен подкрепа не означава само да ти дават някакви безвъзмездни пари или целева субсидия, с която ти да се самоиздържаш, кретайки. Според мен, първо трябва да има развита спортна инфраструктура. От там започва всичко. Държавата трябва да инвестира в спортна инфраструктура, защото един спортист, бъдещ световен или олимпийски шампион, тръгва от нея - от базата и от тренировките.
- Колко действащи басейни за спорт има в Русе?
- Два. Ще кажа нула, но са два. Нула – защото нито един от двата не е по стандартите, за да се тренира в тях пълноценно, но все пак в момента са два басейна – в корабното училище един и в Спортното един. Така че бих казал по-скоро, че в Русе нямаме условия да развиваме плувните спортове. Плачевно е положението не само в Русе. В повечето български градове, и то големи, липсват такива спортни съоръжения за плувни спортове, с изключение на Варна, Бургас, и може би София донякъде.
- Как попаднахте в политиката толкова млад?
- Първо чрез мои близки приятели попаднах в ПП „Продължаваме промяната”. Баща ми също ме подкрепи. Каза ми: „действай, трябва да имаме хора, които са от Русе и които милеят и работят за спорта в Русе!”. А в русенската структура на ПП ме покани Димитър Недялков. Дотогава никога не бях се занимавал с политика, аз съм човек на действието. Но специално в ПП ми хареса първо, че има диалог. Второ - дейностите са разпределени по сектори и аз можех да работя в моя сектор „Спорт и младеж“. Това в другите партии го няма. Разбрах го, докато работих като нещатен сътрудник и експерт към народната представителка от Монтана Ина Иванова, която е родом от Русе, бивша национална състезателка по плуване. С нея работихме по законопроекти, свързани с младежта и спорта в България. В продължение на 10 години нищо не бе пипнато в тази област, а благодарение на нас за шест месеца прокарахме Закона за спорта и младежта. Общините бяха задължени да овластят младежта – сега към всяка община вече функционира консултативен младежки съвет.
Затова реших да се занимавам с политика - с идеята да върнем спорта в България на нужното ниво. Така съм си кръстил и моя слоган: „Да върнем България на Олимп“. Миналата година между двете кампании си направих труда да разгледам статистиката за олимпийските ни медали. Какво се оказа: установих повече от 50 процента спад на квотите и съответно повече от 50% спад на медалите в олимпиадите от 2000-та година до момента. За мен това означава, че не работим за спорта в България. Затова идеята ми е да дам моите усилия да върнем България на Олимп.
- Какво смятате, че е належащо да се направи за спорта в Русе?
- Първо – да се увеличат средствата, които Общината дава за спортните клубове - това е краткосрочната цел, като се промени съответно наредбата, по която тези средства се отпускат.
Второ - да се инвестира в спортни съоръжения. Общината трябва да прегледа съоръженията си, да ги реконструира и да ги приведе във вид, подходящ за работа, за да могат колегите треньори да работят спокойно и да създават спортисти. Всичко това означава спортът да стане приоритет за Общината. Защото в Русе има много талантливи деца не само в плуването, но повечето бягат в други градове или в чужбина, търсейки по-добра реализация.
- Вие самият как виждате връзката между спорта и икономика?
- Сам стигнах до този въпрос по практическия начин. Започнахме да търсим инвеститори да построят басейн в града. И какво се оказа? Първото нещо, от което инвеститорите се интересуват, беше каква е политиката на държавата към спорта. Изводът е, че ако държавата има правилна политика за спорта, така ще се появят и повече частни инвеститори; иначе те не се чувстват сигурни да инвестират парите си в спорт.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
.jpg)
Коментирай