Директорът на театъра Боян Иванов: Искам публиката да вижда нови лица, да има усещането, че се създава нещо ново

Култура
27.06.2022 | 13:57 ч.

Боян Иванов от три месеца е начело на Драматичния театър „Сава Огнянов“в Русе. Той е от изявените съвременни театрални режисьори, извоювал си творчески авторитет с постановките си както в България, така и в Германия, Украйна, Македония. Роден е в Плевен. Завършва специалността „Театрознание” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в София, в класа на проф. Николай Йорданов. По-късно специализира режисура във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Франкфурт на Майн (Германия), в майсторския клас на проф. Ханс Холман.
Участвал е в редица театрални лаборатории, уъркшопове и др.
В Русенския театър е поставил спектаклите „Луда крава”от Джон фон Дюфел (2005), „Лека нощ, мамо” от Марша Норман (2009), „Деликатно нещо е душата” от Димитър Динев (2010), „Следобедни игри” от Рома Майо (2014), „Жулиета” от Андраш Вишки (2016), който донесе „Икар“на театъра.

 

В театъра тече усилена работа по подготовката на новия сезон – подбор на актьори, репетиции за премиерата „Балкански синдром“ и на още няколко нови постановки. Ще очакваме заглавия като „Дон Жуан“, „Доходно място“, режисьори от ранга на Недялко Делчев, Стойко Мурджев, Маргарита Младенова и др.

В кабинета на директора водим разговор с Боян Иванов за личните му пристрастия и предизвикателства като творец и ръководител. Сърдечен, но и много делови, личи, че всяка секунда му е ценна. Слага времева рамка за интервюто и още в началото сваля всякакви прегради

- Г-н Иванов, Вие поехте Русенския театър – културна институция с традиции и голяма история, която обаче предполага и рискове пред всяко ръководство. Къде Вие като директор виждате рисковете?

- Рисковете ги виждам в разминаването между очакванията на хората и от това, което аз имам като намерения да правя. Затова започвам по-внимателно в началото, с едни заглавия, които при всички случаи са по-комуникативни и постепенно да пристъпим към вдигане на летвата. Ние ще си поддържаме и останалия репертоар, защото не искам да изпускам и другата публика. Рискове винаги има. Все още ми е интересно как и къде ще се срещнем с голямата част от русенската публика – говоря като естетически интереси. В духа на времето подготвяме една по-нова визия на театъра, ще правим нов сайт, живот и здраве, наесен ще заработят и новите ни дигитални рекламни табла на площада. Ще се опитаме да направим адекватна реклама.

- Още с встъпването Ви в длъжност разбрахме, че репертоарният план е почти готов, защитен е в концепцията Ви. Знаем, че откривате сезона на 14 септември с „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев. Споменахте и други големи заглавия, автори и режисьори. Но за малките театрални форми като че ли нямаше нищо.

- Всеки ден се сблъсквам с реалности, които променят

дневния ред. Например днес научихме, че актьорът, който мислехме наесен да работи тук за две главни роли, реши в последния момент да отиде в друг театър. Явно – млади, неопитни, не знаят какво е да се даде дума. Но ние ще направим от тази ситуация най-доброто за нас, с най-подходящото разпределение за спектакъла. Колкото до камерните пиеси, много вероятно е наесен един текст, който писахме двамата с Алексей Кожухаров, и който беше отличен в българската селекция на Eurodram – Европейска мрежа за съвременна драматургия, казва се „Uzer“, да види бял свят. Това е едно представление, което е наполовина готово и вероятно ще го приютим за камерна сцена в Русе. Беше направено по свободен проект, а за такива проекти парите като свършат, свършват и представленията. Имахме много добри отзиви отвсякъде. Освен това е много актуално като тема – зависимостите от социалните мрежи. Смятаме, че и като тема е важно да продължи да съществува и ще му дадем шанс.

- Сега за първи път открехвате завесата за малките форми.

- Да, аз исках цялата трупа да е много ангажирана в първите две-три постановки. Поради тази причина няма как да направим в момента спектакли за камерна сцена, защото до средата на ноември няма да има нито един свободен актьор. На практика няма как да стане, а и нямаме представления, с много малки изключения, едното от които беше свалено, сега го възстановяваме. Това е „Артисти в джаза“, което ще играем пред театъра на 13 юли.

- Говорите за „Сцена под звездите“?

- Да, това е инициатива на Общината, провокирана от „Опера под звездите“. Тази година заместник-кметът Енчо Енчев предложи това да се разрасне като фестивал „Сцена под звездите“ и да се включим и ние, и кукленият театър. За съжаление, в момента понеже сме в много тежки репетиции, може да си позволим да се включим само с „Артисти в джаза“ и да го адаптираме за сцена на открито. Още нямаме репертоар, с който да отговорим на повече заглавия, но догодина се надявам да е друга ситуацията.

- Прави впечатление от първата Ви пресконференция, че като режисьор ще Ви видим едва през пролетта на следващата година. Не се ли изкушавате името Ви да се върти във всяка постановка, както се случва?

- Когато един действащ режисьор е и директор на театър, е нормално и така е навсякъде по света, той със собствените си постановки също да определя хода и естетическия облик на театъра. Но аз на практика го правя и чрез подбора си на другите режисьори. Оставяйки себе си последен, по-скоро искам да дам ход на другите естетики и това е едната причина. Едва след това да започна аз. Другата причина е, че представлението, което ще правя, е толкова сложно технически, че ние трябва да обезпечим техниката за него. Затова трябва време. Трябва да съберем съответния екип, който да може да обслужва това представление.

- Много се коментира финансирането на театрите,ниските заплати и пр., но за театралните програми, които се предлагат на зрителите малко се говори. Дори самите зрители се примиряват с ниското качество…

- В България един баланс между методиката и добрите представления започна да се появява едва в последните две-три години. В доста театри директорите успяха да намерят баланса и да не се страхуват безкрайно дали ще могат да си покрият заплатите и да си издържат театъра по методиката. А в същото време се видя, че дори по-сложни, по-софистицирани представления могат също да са комерсиални или по-точно финансово. Аз лично съм от директорите, които смятат, че делегираните бюджети не са нещо лошо, защото те дават една по-голяма свобода за други неща. Ако министерството ни финансираше за всяко нещо конкретно, то ние нямаше да имаме никаква свобода. Не можеш да си купиш техниката, която искаш, не можеш да продуцираш, това което искаш. Предстои ни среща с Христо Мутафчиев, председателят на САБ, обсъждаме и ще предложим - МК да продължи дофинансирането и в бъдеще на заплатите, както по време на пандемията. Това ще е перфектна ситуация за работата. Ще ни развърже ръцете и няма да се налага да се занимаваме с увеселителни представления. Ако се намери умен баланс между този тип финансиране и делегирания бюджет, всъщност би било перфектно.

- Мислите ли да обърнете театъра не само към българската публика, но и към чуждестранната? Румъния е на „една крачка“, Македония, защо не и по на запад? Гюргево е само на 5 км. ….

- При всички случаи! Това е едно от нещата, залегнали в концепцията ми при кандидатстването ми за директор. Инициатива, която започна плевенският театър „Пътуващ зрител“, искам да развием под някаква форма. Това не е толкова заради финансова изгодност, по-скоро е до престиж. Престижът в нашата сфера е много важно нещо. Само финансовите показатели не са достатъчни, когато става въпрос за театър. Ако успеем да стигнем след две-три години до там, че да можем да се конкурираме с букурещките театри, които са изключително силни и мощни, ще е прекрасно. Когато натрупаме по-богат и атрактивен репертоар, обмисляме идеята да направим субтитри на представленията и вече през социалните мрежи да таргетираме и в Румъния. Това ще ни позволи да правим таргетирана реклама в конкретни румънски градове. Много от хората като знаят, че могат да си направят разходка и в същото време да видят нещо, което правим на румънски, ще дойдат в театъра.

- Само преди броени дни се върнахте от Румъния. Има ли новини от там?

- Бяхме в Румъния, за да гледаме представлението на един молдовски режисьор Домитру Акриш. Бях го поканил в рамките на конкурса „Слави Шкаров“ и направихме една много интересна дискусия за младите режисьори. Той ще бъде сред поканените да поставя в нашия театър на камерна сцена. Предстои да уточним заглавие, но периодът ще е съвсем скоро.

- Конкурентен и интересен ли е Русенският театър за чуждата публика?

- Откровено казано, в момента не! Това беше причината да кандидатствам. Исках да се включа в тази вълна от нови директори. Ние сме една група хора, повечето са по-млади от мен. Искаме да променим наведнъж театралната ситуация н страната. Дано да успеем! За да станем интересни, пак казвам,трябва да има баланс. В страни като Германия се търси баланса между много повече неща – между социална ангажираност, естетика, вкус и комуникативност. Когато се прави едно по-сложно представление, не значи, че не е комуникативно. Затова искам нашите актьори в първата година – това ще ми е другата цел, да минат през колкото се може по-различни и по-сложни задачи. Хората в трупата са зажаднели да правят по-многопластови роли, да са по-ангажирани, да им е интересно. Отделно, много трудно ми е в момента да привлека млади хора, защото все още не сме си създали аурата на място, в което се прави нещо интересно. А младите актьори при тези ниски заплати, можеш да ги привлечеш и задържиш само с интересни проекти.

- Как работи стратегията Ви – първо търсите заглавия и после актьори за тях или за натюрела и възможностите на актьорския състав търсите пиеси?

- И двата подхода. Още в началото направихме кастинг за конкретни роли и заглавия. Идеята ми е по този начин първо да привлечем млади хора, да видим кой би останал в трупата, на кого ще му е интересно да остане и вече тепърва ще можем да обръщаме принципа – да правим пиеса за този състав. Но на този етап трупата има нужда от обновяване и обогатяване. Това е моята стратегия - затова сега първо слагам заглавията, след това гледаме как да се запълнят тези заглавия, как да се подредят, за да може русенската публика да вижда нови лица, да има усещане, че има нещо ново. Възможността да каним актьори на хонорар ни позволява от една страна да си направим максималното разпределение, от друга страна е шансът ни да покажем други лица в нашата трупа. Например в „Балкански синдром“ на практика имаме само един гост, обаче това веднага сменя цялата атмосфера. В „Лилион“ ще се опитаме само с двама нови актьори да го постигнем. Те ще бъдат на щат в трупата наесен. Това дава шанс на останалите да са винаги в някаква различна ситуация и позволява тези актьори, които дълги години са в трупата, да ги видим в друга констелация, по друг начин. То няма как иначе при репертоарен театър. Всъщност този принцип обогатява, той не накърнява.

- Да поговорим за ролята на драматурга и художствения съвет – има ли ги или не?

- Аз съм немски възпитаник и няма как да пренебрегна ролята на драматурга. В българския театър ролята на драматурга е сведена до това да пише програмките. Но като се каже драматург, аз го разбирам в немския смисъл на думата, като е в театрите в Германия. В момента съм драматург на спектакъла „Балкански синдром“. Аз ходя на репетиции обсъждам и задавам въпроси на режисьора, за да се опитам да му помогна в това, което прави, да го изведе по-добре.

Театърът има драматург и се казва Аглика Стефанова- Олтеан, която работи за нас дистанционно. Имаме нещо като нерагламентиран художествен съвет – моя милост, щатният режисьор Ивайло Ненов и Аглика. Абсолютно за всяко нещо аз се консултирам с тях. Всяка пиеса минава през драматурга, обсъждаме я с нея. Дълги години сме работили заедно, тя беше драматург, когато аз бях режисьор. Не обичам да за взимам еднолични решения и ги обсъждам с хората, които са около мен. Аз харесвам да работя в екип, по ми е интересно. Ето сега обсъждаме чисто графично новата визия на театъра. Събирам хората и ги питам, отделно разпращам на куп други специалисти за мнение и е важно да имам обратна връзка.

- Ще видим ли колаборация между културните институции в града ни?

- Със сигурност! С Пламен Бейков се познаваме отдавна, в много добри отношения сме. Аз монго харесвам неговия начин на мислене и наистина се зарадвах, когато той стана директор. С Операта ще направим копродукция, все още е рано да подробности. С г-жа Хараланова също сме в много добри отношения и даже аз вече имам идея . Много е вероятно съвсем скоро да направим една копродукция. Става дума за представление, правено по свободен проект. Така че с Кукления театър съвсем конкретно наесен ще започнем работа.

Чудесни инициативи има и „Блок 14“. Искам да работим с неправителствени организации, каквито са и те. Аз съм отправил покана да работим заедно по свободни проекти. Ако приемат, ние сме готови на партньорство. В момента Русе има шанс трима директори на културните институти, които са в града, да искаме да започнем нещо ново, нещо свежо нещо различно. Мисля, че Русе в момента има шанс да излезе на културната картата.

- Твърде амбициозни цели сте си поставили и Ви желая успех, за да може естетическите интереси на публиката, на артистите и Вашите да се срещнат и настина Русе да задава модата в театъра.

Пламенка АНГЕЛОВА

 
Печатни издания

  

 

  

 

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.