„Сайт с кухи към момента формули и липса на реални действия за понижение на цените." Така бившият шеф на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов определи сайта за проверка на цените на храните, който заработи вчера у нас.
„Това е опит да се систематизира информация, която не води нито до повишаване, нито до намаляване на цени“, посочи още той пред bTV и припомни, че няма как да се стигне до нормативни промени без работещ парламент.
„Диалогът, който е проведен много отдавна вече в страни като Франция, Гърция и Испания, доведе застопоряване на цените на основни хранителни продукти за определен период от време. Този диалог го нямаше тук, липсват реални действия“, посочи Маргаритов, а по-късно допълни, че няма и адекватни реакции.
Според Петър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика, сайтът по-скоро би довел до обърквания.
Относно проверките на КЗК той посочи, че дебатът се води така, сякаш у нас има само големи вериги. Проверяват се продукти, които ги има само там.
„Обосновката на проверките малко ме озадачава. Има малко анализ - че цените на енергийните суровини са тръгнали вече надолу, а не се вижда рязка промяна в цените на храните. Цитират се изказвания, които в голяма степен звучат доста безобидно, но според КЗК са лоши и започват атакувания. Това според мен ще доведе до мълчание от производители и търговци. Не съм убеден, че диалогът между държавата, производителите и веригите няма да стане още по-забатачен“, посочи Петър Ганев.
Според него сега малките хранителни магазини имат шанса да свалят цените и да привлекат повече потребители.
"Нека не забравяме, че дори и без инфлационните процеси – има различни краставици. И те имат различни цени. Така е и при месото и зеленчуците. Да се опитаме да администрираме и стандартизираме цени, е мисия невъзможна. Няма как да се случи подобно нещо. Това заяви банкерът Левон Хампарцумян пред NOVA.
По думите му тази система не работи добре. „За подобно нещо са правени опити в комунистическата система. Но това не работи добре. Асортиментът става малък, а качеството пада. Опитите на държавата с проверки и сайт за цени – са популистки и безплодни опити да покажат загриженост за населението и народа. Но резултатът е, че цените са такива, каквито са”, подчерта той.
Най-ниската цена не е оптималната за която и да е потребителска група, без значение дали говорим за уязвими хора от гледна точка на доходи, здравословно състояние и пр., за масовия потребител или за бутикови прослойки от обществото с нагласи за по-здравословен начин на живот, казват от онлайн платформата „Ние, потребителите“. Затова те изразяват резерви относно реалните ползи от новосъздадения сайт за сравняване на цените. „Ако избраните стоките са сред най-некачествените, тъй като те по-принцип са по-евтини, а за уязвимите групи потребители например е противопоказно да ги консумират поради влошено здравословно състояние? Или пък е нерентабилно да се купува от тях, тъй като на практика излизат по-скъпо, например сирене, което е силно оводнено?“, акцентира създателят на проекта в защита на потребителите Габриела Руменова в интервю за OffNews.
„Ако се търси намеса на държавата, по-правилно е да се помисли за хората, които срещат най-големи затруднения, вместо въвеждането на таван на цените или на надценките. Инфлацията означава, че хората могат да си купуват все по-малко продукти със средствата, с които разполагат. Затова някои правителства въведоха като социална мярка подпомагане на уязвимите групи потребители, за да може да се компенсира този спад в тяхната покупателна способност.“, коментира експертът по телевизия „Евроком“.
В предаването „Refresh за здраве“ тя отбеляза, че изборът на всяка потребителска група влияе върху цените. „Изварата започва да скъсява дистанцията в цената със сиренето, което от своя страна също поскъпна. Резултатие от изследвания на съдържанието на предлагани на българския пазар сирена сочат, че голяма част от тях са силно оводнени (60% съдържание на вода). Може би хората си казват, че за тях е по-рентабилно да си купят извара, отколкото тези сирена – от гледна точка на хранителна стойност, на качество и т.н. Това води до по-голямо търсене на този вторичен продукт и по логиката на развитие на свободния пазар цената му се покачва“, обясни Руменова.
Отделно влияние оказват и тенденциите след някои хора към по-здравословен начин на живот. „Това са потребителите, които могат да си го позволят и които са осъзнали, че е по-добре да се грижат за тялото и организма си предварително, а не когато вече се появят здравословни проблеми и когато е много по-трудно и се налагат много по-сериозни инвестиции, за да се справят с тези проблеми.“, каза тя.
По думите и обаче в моделирането на потребителското поведение голям дал заема и маркетингът. „Виждаме, че далеч по-нездравословни храни са на доста високи цени, например чипсовете. Цените зависят и от групата потребители, към която е насочен даден продукт и тяхната покупателна способност. Роля играе и ефектът на маркетингови кампании. Компаниите и производителите инвестират много, за да може техният продукт да стане популярен, разпознаваем, предпочитан не само сред останалите от този вид, но и сред всички останали, които могат да изберат като алтернатива. А героите в рекламите са доста убедителни.
Експертът препоръча на потребителите ако виждат, че обичайно закупуваните от тях продукти са със завишени цени и е възможно те да бъдат заменени, да се насочват към техни добри и по-изгодни алтернативи, тъй като така ще окажат здравословно влияние върху свободния пазар.
.jpg)
Коментирай