Гаданията на старите беленчани: Ако червеният цвят на дъгата преобладава, ще има много вино

Град Бяла
06.03.2023 | 15:12 ч.

Старите беленчани, както и всички хора от миналото, свързват представите си за света и природните явления с източно-православната религия, но не са изключение схващания, останали от езическо време. Според тях заобикалящият ги свят е сътворен от  Дядо Господ за 6 дни, а на седмия той седнал да почине. Затова и човеците 6 дни да работят, а на седмия да си почиват. Този ден е неделя. Грях е в празник да се работи, защото това най-строго се наказва според божиите закони.

Земята за тях е такава, каквато я виждат – кръгла и плоска – слънцето и месечината обикалят около нея в постоянна гонитба. За тях са създадени и се разправят различни предания, в които ги оприличават на хора, най-често брат и сестра. Слънцето има човешки образ и като завърши уморителната си обиколка около земята, се прибира в огнените си палати, където го чака вечерята сготвена от Слънчовата майка.

Звездите – това са душите на хората. Падне ли звезда (преминаващ метеор), умира човек. Всеки има звезда на небето и когато умре, тя угасва.

Съзвездията носят имена, свързани със земеделския труд: Колата (Голямата мечка), Уралцата (Орион), Квачката с пиленцата (Плеядите), Зорницата и Вечерницата (Венера, която смятат за две различни звезди), Кумовата слама (Млечния път).

Облаците, дъждът и гръмотевиците са дело на Свети Илия. Той обикаля по небето в колесница, запрегната с буйни коне и колелата ѝ гърмят по облаците, а замахне ли с огнения си камшик, светкавици разсичат небесната вис. Той изпраща дъждовете, той им заповядва да спрат, а мине ли Илинден, потегля, облечен в девет кожуха, за сняг.

Често, когато вали дъжд, на небето се появява пъстроцветна дъга. По нея хората гадаят – ако червеният цвят преобладава, ще има много вино; ако жълтият – ще се роди много жито; зеленият – сеното и тревата ще бъдат в изобилие и т.н.

Вятърът, сланата и росата са изпратени от Бог и от Божията воля зависи времето – дъждовете, сушата, снеговете и всичко, което е от значение за плодородието на земята. Бурите, стихиите и градушките са божие наказание за греховете на хората и в такива случаи те се вглеждат в своите дела и преценяват постъпките си. Затова се отнасят критично не само към своите, но и към чуждите постъпки, защото Господ ще изпрати бедствие, което ще накаже не само виновните, но и невинните. И те се стремят един друг взаимно да се наблюдават и да се предпазват от грешките си, за да не предизвикат божия гняв.

Всичко според старите беленчани, зависи от Бог и от неговата воля. Затова те не пропускат да споменат, когато говорят за своите надежди и намерения „Ако е рекъл Господ“, а благодарност за всяка  сполука и добро, изразяват  с думите: „Слава Богу!“ или „Сполай на Господа“.

Страхуват ли се от нещо лошо, те бързат да призоват Господ да ги предпази. В такива случаи казват: „Пази, Боже!“ и „Недей, Боже!“, а за своите хубави намерения и желания, те отново се обръщат за помощ към Всевишния с думите „Дай, Боже!“, започват ли работа, отново се молят: „Хайде, боже, помози!“, а когато тръгнат на път, си казват: „Бог напред и аз след него“.

Освен Господ, на земята властва и Дяволът. Той е олицетворение на злото, той подбужда людете към лоши деяния, той е виновен за постигналите ги злини. Те се страхуват от него и когато говорят за хубавото в своя живот, за успехи и благоденствие, не пропускат да споменат „Да не ме чуе дяволът!“, защото той е зъл и завистлив.


 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.