Говореща тишина в изложбата на очарователната Мирела Венциславова

Пламен  КАЛИНОВ

Страхотна мултимедия и признания, които карат съвременника да се замисли над „крещящото противоречие” между нищо (не)казващия свят на много говорещите - на пазара, в парламента, на предизборен митинг, на опашката в магазина, пред камерите, по радиото, в телевизора, или на дискусия за влиянието на земното притегляне върху нищо незначещото ни присъствие под слънцето. Това последното - за земното притегляне, е хипербола (преувеличение), но е близко до самата истина за познатото, вече 27 години състояние на политико-социална логорея - неудържимо, превъзбудено говорене, многословие.

За тези неща си мислих, докато се опитвам да събера възхищението си и да го превърна в думи за изложбата на младата, само на 20 години(!) художничка от Русе Мирела Венциславова, която е подредена в гостоприемното фоайе на втория етаж на Русенския храм на духовността - РБ „Любен Каравелов”.

Какъв  изумителен контрапункт на изкривеното до патология ежедневие, допълнително нагнетено с невероятната скорост на говорене (заслушайте се в БНР!) и в същото време смазващото празнословие от безсмисления поток на кухите думи. Срещу цялата тази жестока матрица (matrix) едно прекрасно създание, с големи като Вселената очи, през които Мирела ни съзерцава и пресъздава в огледалните светове на своята всемирна, космическа тишина.

Бях изненадан и вътрешно потресен от магнетизма на подредените платна, преди да започне срещата на художничката с нейните приятели, почитатели, учители, вдъхновители и апологети (поддръжници). И дори докато пиша тези редове, в мен остават отворени широко вратите на любопитството и загадъчната нишка на тишината, с която изпълни фоайето на библиотеката иначе словоохотливата и влюбена в картините на момичето публика. Прекрасно е, че в ранния, обагрен от русенския залез следобед и в нишката от едва доловимата гълчава на децата в градинката на площада, в пространството между картините се усещаше емоцията на хората. Това беше една всеобща пулсация на недоизказана обич и любов към подредените картини, в които всеки зрител има свой поглед към перспективата и подтекста на рисунъка. 

Адмирации за културния мениджмънт на библиотеката, откъдето са подходили много креативно и отговорно към организирането и експонирането на тази изложба.

Както каза председателят на СБХ в Русе Валентин Георгиев, това, което е подредила в библиотеката Мирела, изненадва със зрелостта на иначе младия й талант и респектира с наученото от нейните преподаватели в НУИ „Проф. Веселин Стоянов”.

Докато вървеше срещата с художничката, на мултимедията се появи - ето този надпис - откровение или нещо като артистично „подадена” ръка от Мирела към почитателите на нейното изкуство: „Аз живея в друг свят, светът на тишината. Там – в моя свят, съществува само доброто, а не лошото; истината, а не лъжата… Тишината – тя ми помага да създавам творбата…“.

Това, че  изображенията и линиите в творбите  на младата и талантлива художничка се раждат в тишина, допълнително натоварва рисунъка им с една особена звучност и светлина, които буквално озаряват иначе преливащия от звуци и цветове свят около нас. Пейзажи, портрети, сюжети с коне, русалки и видения от детството са наситили нейното вътрешно пространство. В него Мирела е жрица и весталка на своите послания от подводния храм на тишината към космогонията на всички възможни светове около нас и вътре в нас, с безкрайна многопосочност и многогласие на внушенията, въпросите и евентуалните отговори, които ще се опитаме да дадем, след като се потопим в нейната говореща тишина.

39 графични и в други техники творби, които непременно трябва да видите, да  усетите магията на златното зрънце щастие, на удовлетворението от прошепнатата радост на едно очарователно момиче, което рисува, за да ни направи, може би, малко по-добри.

Мирела Венциславова е завършила „Графика” в русенското училище по изкуствата. Мечтае да стане аниматор. Тя илюстрира алманаха „Още са живи крилатите хора”, издание на Русенския филиал на Съюза на свободните писатели (2017).

Незабравимата среща с нея дължим на Сдружение „Дунавско сияние“, което работи за развитието и утвърждаването на духовните ценности и културата, и подпомага социалната интеграция и личностната реализация на талантливи млади хора. Хубаво е, че на тази красива среща бяха зам. областният управител Емил Кирилов, който поздрави художничката. Специално за първата самостоятелна изложба на Мирела Венциславова от София пристигна и Христина Чопарова – създател на специализирания сайт за глухи „Ние ви чуваме“.