И русенката Ружа Игнатова, издирвана заради пирамидата Оne coin, замесена в световна банкова афера със съмнителни транзакции

Крими
21.09.2020 | 23:26 ч.

Българката с русенски корен  Ружа Игнатова, станала известна с пирамидата OneCoin, вероятно е една от българските следи в гръмналия  световен скандал със съмнителни транзакции, които са преминали през банки в България, според разкритие на междурадно журналистическа разследване. Секретните документи включват информация за съмнителни транзакции, свързани и с българката Ружа Игнатова и пирамидата OneCoin. Игнатова е в неизвестност от 2017 г. и се издирва с червена бюлетина от Интерпол. Игнатова е родена в Русе, където е живяла до 10-годишната си възраст. Напуска града и България заедно с родителите си, които са били студенти в Русенския университет (тогава ВИММЕСС) до началото на 80-те години.

Някои от най-големите световни банки са позволили транзакции "мръсни пари" на обща стойност над два трилиона долара, казва в разследването

Тъй като става дума за предишни периоди, част от институциите, регистрирани у нас, са преобразувани. Става дума както за банки с българска собственост, така и за институции, които са част от големи европейски групи.

Разследването е базирано на над 2000 доклада за подозрителна активност. Те са подавани от пет големи банки към звеното за финансови престъпления на американското финансово министерство. Глобалните банки „Джей Пи Морган Чейс“, „Ейч Ес Би Си“, „Стандар Шетърд“, „Дойче Банк“ и „Банк ъф Ню Йорк Мелън“ са маркирали, че въпросните транзакции са подозрителни, но са продължили да боравят с милиарди долари на -цитирам „мафиоти, измамници и корумпирани режими“, твърдят от Международния консорциум на разследващите журналисти.

Най-голямата британска банка „Ейч Ес Би Си“ (HSBC) по този начин е покровителствала световноизвестната пирамидална схема „Понци“, без да блокира сметките на доказани измамници. 

Пред "Хоризонт" банкови експерти коментираха, че самите банкови институции може да нямат виновно поведение в случая, тъй като те са длъжни да докладват за съмнителни транзакции, но нямат право да ги спрат. България не е високорискова държава за пране на пари, заяви за "Хоризонт" финансистът Емил Хърсев:

"Забележете, че във всички случаи, когато става въпрос за България, става дума за лица, които в последствие са попаднали в някакви списъци, плащането е извършено две хилядната година. През 2014 година станал Майдана в Украйна, през 2017 лицето, което е било клиент тогава на българската банка попаднало в списък с лицата, които поради  съпричастността  си към Майдана от 2014, през 2017 станали обект на възбрана".

Имената на три банки, регистрирани в България, се виждат в публикувания списък със съмнителни транзакции.

Разследващите журналисти са публикували още един списък, в който към тях се прибавят още няколко имена на банкови институции, регистрирани у нас.

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.