Искрен Веселинов: Приятелството ни с Каракачанов се скъса, когато той тръгна да прави коалиция с Марешки

Политика
02.03.2024 | 11:41 ч.

Искрен Веселинов е роден на 14 март 1972 г. в град Русе. Завършил е строително инженерство в  УАСГ, София, и  право в Русенския университет. Дългогодишен лидер на ВМРО в Русе, член на НИК, а впоследствие заместник-председател и съпредседател на партията. Бил е директор на Областното пътно управление -Русе. Дългогодишен общински съветник в русенския Общински съвет, като два пъти е избиран за председател. На парламентарните избори през 2014 г. е избран за народен представител от коалицията Патриотичен фронт. Женен с две дъщери.

 

Откога Искрен Веселинов прегръща идеята на патриотизма за България?

- На практика още от ненавършил 18 години младеж, когато се пробуждаше българската демокрация. Беше зимата на 90-та година  - един кучи студ на минус 10 - 15 градуса, а на площада в Русе се провеждаха първите митинги. Тогава започнаха да се създават този тип движения и тръгнаха  първите протести в защита на националните интереси. Оттогава с различна степен на интензитет, както се казва, винаги съм бил активен патриот и активен политически човек.

 

- Нали знаете онази прословута мисъл: който на 20 години не и бил социалист, а на 40 все още продължава да е социалист.…

Фразата всъщност е друга – човек, ако на 20 не е бил социалист, и на 40 консерватор, някак си не се развива правилно. Но аз явно съм си бил консерватор още на 20 години и в това не виждам нищо ненормално. Още в края на социализма беше ясно, че националната общност търпи удари и че се ерозира от агресивната идеология на комунизма, включително семейството. Тогава беше така, сега е същото с още по-голям интензитет, но не чрез държавна принуда, а чрез  внос на псевдоценности. Между другото, за това пиша в новата  си книга „Национализмът – третият път”. Може би по-рано съм усетил тази заплаха за националната ни идентичност и по-рано съм се настроил към нея. Но това е бил винаги моят  политически вектор - никога не съм се съблазнявал примерно днес да съм либерал, утре да бъда социалист и да се въртя като пумпал в политическото пространство там,  където има изгода. Когато е било изгодно, когато не е било изгодно, когато е било опасно -  винаги съм бил  националист.

 

 - Има ли опасност сега, след толкова години,  „юношата бледен” да се откаже от идеите си заради някакви неразбории в партията?

- Не, няма такава опасност, защото това съм аз, никога не мога да бъда нещо друго и никакъв неуспех, било политически или в личен план, не може да ме промени. Както знаете, последните две години бяха много трудни за партията, опитахме се да спасим един пътуващ кораб. Защото в рамките на две години ВМРО от партия, взела близо 8% на европейските избори, се срина до 1,08% на последните избори, когато председател беше  Красимир Каракачанов. Тогава той не пое лична отговорност за провала, а реши, че оставка трябва  да подаде цялото ръководстство на партията. Хванахме се да спасяваме потъващия кораб, като най-нормалното бе да се проведе конгрес, да се избере нов лидер, да се състави нов екип и т.н. Тогава точно Каракачанов започна да налага идеята за някаква форма на съпредседателство. В крайна сметка този компромисен вариант бе гласуван и стана факт, но за съжаление не бе приет от структурите еднозначно. През цялото време имаше една опозиция, която се стремеше да стопира работата ни. Въпреки това, в края на този двегодишен период нещата се успокоиха и направихме едни прилични местни избори с добри резултати, разбира се там, където бяха останали добри структури. В национален план за първи път показахме отлепяне от дъното  с онези 1, 08 процента. И както често се случва, когато нещата тръгнат на добре, има достатъчно желаещи да се качат на кораба и да го поведат нанякъде. Взе се решение за конгрес, на който победи Каракачанов. Аз не смятам да оспорвам решението на конгреса, нито по някакъв начин да се изявявам като говорител на настроенията срещу новото ръководство. Моето убеждение е, че този конгрес трябваше да даде рестарт на партията, старото поколение да се оттеглим и да дадем път на младите, които да излязат с нови решения за измъкване от тинята. Спомням си как самият аз преди 28 години като студент се върнах в Русе, събрах една група приятели и съмишленици и създадохме структура на ВМРО. Тогава тази абревиатура не беше много популярна  сред народа, дори, ако си спомняте, ни бъркаха с ОМО Илинден.

 

- Прави впечатление обаче, че има някакъв конфликт между Вас и Каракачанов, кога се появи той и защо?  Все пак бяхте единомишленици, нали?

- Появи се, когато Каракачанов реши да направи коалиция с Марешки. Тогава се появиха първите проблеми. Предупреждавахме го, че такава коалиция няма да доведе до нищо добро. Четири пъти сме поръчвали социологически проучвания, които също ясно показаха това. Аз лично отговарях за това в ръководството на партията.

 

- Кога беше това във времето?

- През 2021 година. Значи, явяваме се на едни избори, на които сме основни опоненти с Марешки. Обясняваме на хората, че той  не може да представлява патриотичната идея. Минават изборите, не успяваме и след един 6-томайски парад (г-н Каракачанов още беше военен министър) изведнъж научаваме, че ще правим обединение на патриотичните сили, сред които на първо място с партия ВОЛЯ на Марешки! Така и не можахме да се разберем, че в тази партия на Марешки няма нищо патриотично, загубихме 60% от хората, които традиционно ни поддържат – доказаха го социологическите проучвания и резултатите на изборите. Някои наши съмишленици в Русе дори написаха отворени писма да искат оставката на Каракачанов. Тогава всъщност се скъса приятелството между нас. Но приятелските отношения в политиката не са важни, важно е посоката, в която гледаме, да е обща.  Но аз изобщо не съм сигурен, че посоката, в която в момента Каракачанов води организацията, е правилна.

 

- Какво предполагате, че ще се случи?

- Твърде вероятен е един завой на ляво, което в никакъв случай не съвпада с моите вътрешни убеждения.

 

- А какво е положението в русенската организация на ВМРО, има ли конфликт там?

- Всъщност в Русе конфликт няма, всичко е спокойно. На конференцията преди конгреса имаше хора, които харесват Каракачанов и искаха той да бъде избран за председател. Макар че бяха малцинство, те също бяха избрани за делегати. Затова пък на самия конгрес се оказа, че точно тези хора от Русе попаднаха в изборните органи, а някои от тях са нямали никаква активност досега. Затова и Галин Григоров, който бе номиниран за член националното ръководство, възмутен си направи отвод.

 

- Иво Пазарджиев, който бе избран в Националния съвет, формулира пред „Бряг“ своята лична мисия там – да сдобри, така да се каже, централното ръководство и русенската организация. Ще успее ли?

- Това зависи най-вече от централното ръководство, да Ви кажа…Той самият е член на това ръководство. По делата им ще ги познаете, както се казва. Не знам, ще видим…

 

- Сдобряването предполага компромис от двете страни. Бихте ли направили Вие компромис?

- Какъв компромис очаквате от наша страна? Аз самият вече съм един редови член на организацията – гледам, слушам какво се случва и само мога да го одобрявам или да не го одобравам. Досега обаче не съм чул някакъв план за действие или някаква политическа формула, която да промени положението към по-добро. Пак казвам, в една политическа формация идеята не е хората да се обичат, а  да имат общ път.  Имаме ли общ път, чакаме да разберем. Но с настоящия председател, честно казано, едва ли това ще се случи.

 

- Като обикновен член на ВМРО, както Вие се определихте,  и по-скоро като гражданин, но с много богат политически опит, как смятате  - как вървят нещата в страната в момента?

- Трагично вървят… За съжаление нивото на политическия ни елит е паднало до такъв критичен минимум, който не съм подозирал, че може да се случи. Реалните проблеми се подменят с медийни истерии… През цялото време  живеем от скандал в скандал, в един „Вип Брадър”, като в турски сериал направо. Единият казва нещо на другия, другият му отговаря, после третият се явява като арбитър, после пък било развален телефон,  накрая вземат, че се прегърнат…Факт е, че една сглобка от партии, които уж се показваха като антагонисти една на друга, сега управляват заедно, оказвайки се идейни първи братовчеди, да не кажем братя и сестри… Смениха Конституцията по един изключително брутален начин с текстове, които са безумни; подчиниха съдебната система и я политизираха, защото с тях основният кадрови орган на прокуратурата на практика става Народното събрание. Това е ясно на всеки, който е прочел текстовете, т.е. управляващите бързо и неусетно буквално промениха формата на държавното устройството. И в същото време ни занимаваха с демонтажа на Паметника на съветската армия… Ето за това говорим - държавата се променя с едни много бързи темпове и с една много голяма бруталност, обществото се занимава с дребни скандали и всичко това е пакетирано като политическата система в България. За мен това е безумие.

 

- Господин Веселинов, Вие сте един от най-дългогодишните общински съветници, два пъти сте били избиран за председател. Как преценявате сегашния Общински съвет, който очевидно е много шарен партийно, и къде е мястото на ВМРО в тази местна, русенска сглобка?

- Смятам, че мястото на съветниците от ВМРО е в конструктивната част на спектъра. Винаги, според мен, въпросът трябва да бъде какво можем да свършим в тази ситуация. Е да,  ако имаше  идеална ситуация, в която ние сме 50 съветници и само един човек опозиция - тогава можеше да свършим всичко. Но в днешната трябва да видим какво реално можем да се направи и то да е добро за града. Най-важната задача е да съживим икономически Русе. Аз бях човекът,  който предложи в управленската програма на кмета да бъдат вкарани няколко неща, които отдавна трябваше да са се случили. Това е създаването на нов индустриален парк, който да преформатира русенската икономика към по-високи и екологични технологии. Пак аз още преди бях предложил (всъщност не знам друг предлагал ли го е) да направим  едно етнографско селище, тоест да има някакъв център, голяма атракция в града, която да привлича туристите, рибарско селище също и пр. Тези две-три неща да направим, можем да променим някак си хода на развитие на града. Една от гордостите ми като народен представител е, че успяхме да се преборим и да докараме магистралата до практическа реализация. Макар че тогава ставаше дума за двата участъка. Но процесът е необратим, включен е в европейска програма, няма как да не стане. Та когато се отпуши Русе транспортно, когато се свържем с останалата част от страната и света, дай боже и вторият мост край Русе да се случи, ние ще имаме предпоставките за един по-бърз икономически растеж.

 

- Оптимист ли сте, че лесно ще станат тези неща?

- Ако става въпрос за Русе, това може да стане по-лесно, отколкото за държавата. За съжаление! Ако има кой да работи… Ако държавата тръгне напред, и Русе няма да стои на едно място, логично е да се развиват всички региони. За съжаление и тук се сблъскваме с изключително сбърканата ни  национална политика за регионите, която трябва да се промени. Една от личните ми каузи, която остана да отстоявам на национално ниво, е за децентрализацията…

За нея ще си поговорим при следващия ни разговор. Благодаря Ви!

 

Разговора проведе Маргарита ТРИФОНОВА


 
Печатни издания

 

     

  

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.