Историческият музей в изложба „Намерено от Шкорпил“ представя непоказани артефакти от региона на долината на Русенски Лом

Култура
19.05.2022 | 11:48 ч.

В петък, 20-и май, от 18.00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей ще бъде открита изложбата „Намерено от Шкорпил“. Експозицията се реализира по повод 120 г. от създаването на русенския музей и представя непоказани артефакти от региона на долината на Русенски Лом – част от фонда на Националния археологически институт с музей – БАН.

Изложбата се фокусира върху дейността на изследователя Карел Шкорпил, който преди повече от сто години обикаля долината на Русенски Лом и вижда сам голяма част от известните ни днес антични селища, светилища и некрополи. Ученият събира ценности от региона и ги изпраща в уредения тогава Народен музей в София, където те са едни от първите му експонати. Сред тях са оброчни плочки, бронзови статуетки и други предмети.

Освен изображения на Тракийския конник се срещат и плочи с Зевс и Хера, Аполон, Артемида и Венера. Това са свидетелства за култа към тези божества по Русенски Лом – при Разград и селата Опака, Садина, Зараево, Дриново, Ковачевец, Медовина и Първенец. Откритите многобройни бронзови статуетки на божествата в района на Опака и Садина свидетелстват за местни производствени ателиета. Откроява се и оброчна плочка с релеф на Митра, която показва наличието на Митреум в околностите на „Сексагинта Приста“. Сред предметите, постъпили в столичния музей, има и експонати, намерени с помощта на Никола Обретенов, синът на Баба Тонка

Карел Шкорпил посещава и околностите на село Табачка, където през 2005 и 2013 г. са проучени два от многобройните обекти – пещерите Водна и Тъмно, както и скална килия в местността Паша Лом. Първият обект е значимо светилище през римската епоха. Шкорпил посещава и мястото, където се сливат Бели и Черни Лом, но тогава все още не са открити надписите, свидетелство за наличието на значимо светилище на богинята Диана на това място. През 1985 и 2018 г. там са извършени археологически разкопки, разкрита е сграда с три помещения. В откритите три надписа, пазени в музея в Русе, се споменава епитета на богинята Диана – Плестрензис.

Наскоро единия от надписите бе разчетен от епиграфа Николай Шаранков – там е записано името на божеството на днешната река Лом – Плестър. Това означава, че реката се е наричала от траките Плестър, а тракийското селище под днешния град Русе – Плестридава.  

Усилията в наблюдението и проучването на исторически места и превръщането им в археологически обекти водят до образуването на Археологическата сбирка в Мъжката гимназия в Русе през 1902 г., създадена и с творческия принос на брат му Херменгилд. В своя „Опис“ на старините, в едно с географските описания, К. Шкорпил извежда характеристики на флората и фауната на региона, като се опира на публикациите на естествоизпитателя Васил Ковачев, който е учител в Мъжката гимназия и формира Сбирка по естествена история. На основата на тези две колекции се създава музеят в Русе. По този начин образци от природата и културата се представят пред широка аудитория – учащи и граждани, за да формират у тях представа за ценност, за усет към миналото и старината. Така се постига системност в представянето и изучаването на наследството, което се превръща в сигурна основа за местната културна идентичност.

Изследванията на Карел Шкорпил за региона на Русе се превръщат в уникално за страната събитие, не само заради системното описване на  наследените паметници на миналото. Дейността му представлява първото детайлно вглеждане на младата българска нация в себе си, която разпознава и остойностява миналото си и го представя като ценност – за себе си и пред другите нации.

 

 

 
Печатни издания

  

 

  

 

 

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.