Иван Бърнев: Напоследък все по-трудно се смеем

Общество
01.02.2015 | 09:27 ч.

Интервю на Пламен Калинов, публикувано първо в русенския вестник "Бряг"

 

 

Иван Бърнев завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър", през 1996 г. в класа на проф. Стефан Данаилов, с асистенти Илия Добрев и Ивайло Христов. В екипа на Младежкия театър дебютира с ролята на Пинокио в представление, поставено от Андрей Аврамов. Участва в телевизионното предаване "Хъшове" в периода 1998-2000 г. Следват роли в театъра, по-важни от които са "Вечеря за тъпаци", за която получава "Аскеер" за изгряваща звезда през 2002 г., и "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов, за която печели "Аскеер" и "Икар" през 2011 г. за ролята на Били Бибит, герой в драматизация по едноименния роман на Кен Киси.

Бърнев има заслуги в българското кино с роли във филмите: "Стъпки в пясъка", "Зад кадър" и "Лейди Зи". През 2006 г. е номиниран за най-добра главна роля на филмовия фестивал „Берлинале“ за ролята му на младия Ян Дите във филма на Иржи Менцел „Обслужвах английския крал“.

Тв зрителите видяха актьора в и родния сериал "Къде е Маги?", където Иван Бърнев си партнира със съпругата си - актрисата Маргита Гошева.

 

 

Иван Бърнев репетира от началото на 2015 г. усилено с трупата на ДТ „Сава Огнянов” в Русе, която подготвя премиерата на безсмъртната класическа комедия на Н.В. Гогол „Ревизор” под режисурата на Николай Урумов. Популярният актьор даде интервю за в. „Бряг” преди премиерата, която предстои на 10 февруари от 19.00 часа на Голямата сцена в Доходното здание.

 

 

 

- Кой те насочи към актьорската професия, имаше ли в решението ти апологет, човек, който да те поддържа и окуражава в този професионален и житейски избор?

- В детството си изобщо не съм имал някакви особени идеи да ставам актьор.Случи се така, че попаднах в една студия за пантомима. Там за първи път се докоснах определено до някаква форма на театър, на театрално изкуство. Човекът, който правеше тази студия,се казва Галин Алексиев, той ми помогна много да се ориентирам към театралното изкуство.Ние живеехме в един вход и тойпроявяваше много голяма загриженост към моите изяви.От него ми е първият подтик към това изкуство. Именно той ме подкрепяше да вървя неотлъчно по този път. А иначе моята леля, също много любознателна и отзивчива личност,ми съобщи,чее видяла обява за откриването на нова специалност във ВИТИЗ, именно "Пантомима". Така се записах да уча висшето си образованиепо актьорско майсторство.

- Седмото изкуство - киното или класическата сцена на театърапредпочиташ, може ли да се каже, чена едно от двете места ти е по-лесно, чувстваш се по-свойски?

- Лично аз се чувствам много по-добре на сцената в театъра. Още от първите дни във ВИТИЗ ние учимименно това-да правим театър, така  се трупа опитна театралната сцена. За съжаление, завършващите студенти нямат специална подготовка за кино. Затова и опитът в киното е опит, който се прави в движение, докато работиш на много места и с различни колективи и корективи. А първият голям филм, в който играх, беше на Людмил Тодоров-„Двама мъже извън града”.Партнирахсис Любомир Чаталов и това наистина беше голям късмет за мен, защото само когато имаш около себе си големи имена, се научаваш безпрепятствено на някои тънкости в професията. Никога не почувствах някакво особено превъзходство на този човек над мен или над останалите. Той беше благ и на сцената, и наснимачната площадка. Много ми помагаше, аз лично не съм го виждал да повишава тон, да се кара или да нервничи. С такива големи актьори по-лесно се преодолява бариерата на ниското самочувствие, научаваш се да си вярваш, сам да си бъдеш коректив.

- Кой е въпросът, който обичаш да си задаваш,преди да се ангажираш с една роля?

- Аз винаги питам кои са другите около мен, с които ще изиграя даденото представление. Най-важното е взаимоотношението между артистите да е градивно, да има общ стремеж,идеали и т.н., тогава се прави истински театър. Тогава виждаш собственото си отражение в очите на другия, ставаш част от едно общо цяло, това се нарича партньорство и то е много важен „атрибут” на съвременния театър.

- Какво си спомняш от уроците на МастърСтефан Данаилов? Ламбо, както го наричате в гилдията, взискателен учител ли е?

-  Разбира се, че е взискателен. Това го забелязах още при подбора на хората за класа му. Той подбира много прецизно випуските, скоито работи. Има усещане за това кой какъв талант носи, колко ще му стигне този талант за изпепеляващата любов към работата. Той има аура, но притежава безпогрешен усет и към ауратана другите.Знае как да я долови, да я обработи, за да се получи нова, ярка светлина, индивидуалност на сцената. Този човек има и още едно качество-да предразполага, да те „разблокира”, когато си на сцената.Държи се топло и бащински с всички свои ученици. Стефан Данаилов е харизматична личност. Ддори и на ръба на шегата, намайтапа,той си остава корифеят, авторитет с несъмнено въздействие върху възпитаниците си. Защото само когато един актьор е отпуснат, освободен на сцената, може да се разгърне в целия си потенциал, да покаже на какво е способен. Друго голямо негово качество е, че той не показва по никакъв начин предпочитания към любимците на курса (макар и да не крие симпатиите си), еднакво справедлив е с всички. Не спря никого от изяви извън ВИТИЗ, може би защото е действащ актьор, човек на сцената, а не само теоретик. Той ми втълпи истината, че най-доброто закаляване на всеки човек е при конкретните условия на житейската „битка”-плуваш в най-дълбокото и се усъвършенстваш в движение.

- Добре си го наблюдавал, но защо все пак обичате Мастъра,коя е неговата харизма, носишли в себе си част от нея?

- Сигурно съм привнесъл от него нещо в себе си, освен, разбира се, тоталния, огромен, безценен масив от професионална информация и съвети, които той ми е давал, докато бях негов ученик. Научи ме на любов към колегите, на уважениекъм всеки един от тези, с които бях в продължение на 4 години на студентската скамейка, по репетиции и представления в Студентския театър. Той всъщност ме зареди с позитивната енергия и огромната любов да работя тази работа, да не ми тежи, да ми е интересно, да съм винаги недоволен от постигнатото, да мисля напред. Така се научих да пренебрегвам елементарните нещакато завист, като грубост, има ги и в театъра, къде ли ги няма в живота, но Мастъра ми даде неугасващата любов към театралното изкуство, накара ме да бъда себе си и да превъзмогвам себе си, да стоя над дребните неща.

- Извън театъра какво най-много обичаш да правиш?

- Аз малко съм нащрек, когато ме пит

 
Печатни издания

  

   

     

Най-четени

 

 

 

Виц на деня

- Може да е умна,

пък да не го показва?

- А може да е тъпа

и да не го крие!

АРХИВ | изберете две дати