Как един българин изиграва смъртта при потъването на "Титаник"

България
26.07.2021 | 14:13 ч.

Троянското село Бели Осъм привлича туристи с красивата си природа, запазените занаяти и вкусните местни гозби. Малцина обаче подозират, че изгубеното сред дебрите на Балкана селце е свързано по някакъв начин с една трагедия, разтърсила света в началото на 20-ти век. Става дума за най-голямото корабокрушение в историята – потъването на „Титаник”. На борда на пътническия лайнер имало и български пасажери от троянския Балкан. Един от тях обаче успява по чудо да избегне гибелта и след години се завръща обратно в родното си село, за да построи великолепен дом. Днес къщата му е превърната в етнографски комплекс, съдържащ уникална музейна сбирка, а всеки, който иска, може да отседне там и да се потопи в друга епоха, разказва невероятната история БНР.

„Открийте новия свят на Земята!”, „Тръгнете за Америка – люлката на благоденствието” – тези призиви, разлепени из троянския край променят съдбите на десетки наши сънародници. Годината е 1912. На дългата опашка пред кантората на пътническата агенция се нарежда и 16-годишният Кальо Ненов. В ръцете си младежът стиска малка кесийка, съдържаща 30 жълтици – толкова струва пътят към лелеяната мечта Америка. Заедно с още 50-на негови сънародници Кальо заминава за пристанищния град Саутхемптън в Англия, откъдето трябва да отплува на борда на „Титаник”. „Хората от троянския край били широко скроени, с авантюристичен дух. Затова мнозина се отправили на задокеанско пътешествие в търсене на щастие и лесни пари” – разказва Цветан Димитров – собственик на етнографския комплекс „Стомните” в с. Бели Осъм. Но не всички българи, сдобили се с билет за „Титаник”, се качват на злощастния кораб. Вечерта преди отплаването, обзети от еуфория, някои от тях безпаметно се напиват и така избягват гибелта си в ледените океански води. Други пък, подобно на нашия герой, решават да продадат билета си в последния момент за главозамайваща сума и да вземат следващия рейд до „Обетованата земя”. Предполага се, че всичките 40-на българи, пътували в 3-та класа, са срещнали смъртта на борда на кораба.

„Сред тях – 7 души от съседното село Гумощник – разказва Цветан. – Сега там има паметник в тяхна чест и ние често водим туристите там. Загинали са и двама души от близкото село Сенник, а един е оцелял. Но най-много жертви – 11, е дало с. Садовец край град Плевен. Когато „Титаник” потъва, много от сънародниците ни, които продали билетите си, се отказват да пътуват за Америка. Но не и Кальо! Той все пак заминава и прекарва там 9 години.”

В Новия свят нашият човек работи като дърводелец, зидар и преуспява във всяко свое начинание. Печели и огромни суми на комар и през 1921 г. се завръща в родното си село Бели Осъм, където издига великолепна къща, близо до бащиния си дом. Хората от селото и до днес си спомнят за несметните му богатства, но и за щедрото му сърце.

„Когато купихме двете къщи, за да ги превърнем в семеен хотел, не подозирахме, че ще попаднем на тази вълнуваща история, докато не открихме един стар дървен куфар, запратен в килера, на който пишеше „Варна – Ню Йорк”. В него намерихме уникални снимки, документи и писма, включително и спестовната му книжка, която съдържала огромната за времето сума от 350 щ.д.”– разказва Цветан. Новите собственици решават да запазят непокътнат възрожденския стил на къщите, а в едната подреждат и музейна сбирка, проследяваща живота на Кальо. Прекрачите ли прага на комплекса, ще попаднете в друго времево измерение.

Тук всичко е от дърво и камък, с автентични старинни черги и долапи. Чуждестранните туристи са очаровани от старинното хотелче и отсядат там всяко лято. „Много им е интересна българската следа в трагедията „Титаник”. Разпитват ни за подробности, разглеждат снимките на Кальо, карат ни да им четем кореспонденцията му… Въобще цялата тази история се превърна в голяма туристическа атракция!” – разказва Цветан Димитров. Според него духът на Кальо все още витае в някогашния му дом, изпълвайки всеки ъгъл със спомена за един българин, дръзнал да осъществи мечтите си!

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.