Кой е генераторът и идейният баща на Мартенските музикални дни?

Култура
01.04.2024 | 22:31 ч.

Само личност от голям мащаб и човек с много силна воля и дръзновение, роден с вътрешното чувство на свобода, за да ги прояви и да успее да осъществи това, в което е убеден, че ще допринесе за музикалния напредък на страната си, би действал и живял така, както Илия Темков. Във време на изцяло контролирано и централизирано ръководство на културната дейност у нас, подчинено на партийни доктрини, Илия Темков съумява гъвкаво и смело да прокара не една и две свои идеи, които да тръгнат "отдолу" от един провинциален град като Русе, като показва на всички, че условията рядко биват оправдание за бездействието и чувството за безпомощност.

Илия Темков завършва Музикалната Академия през 1949 г., но успоредно с това е музикален ръководител на Детско-юношеския отдел към Българското радиото и сам пише и разучава детски песни, които се изпълняват на живо от деца. Затова, когато става втори диригент на Пловдивския симфоничен оркестър в началото на 50-те, се заема да създаде детски хор, за да могат и пловдивските деца да изпитат радостта от хоровото пеене. Още като студент, привлечен като музиколог на Софийската филхармония, успява да плени всички с качествата си на музикален лектор и полага началото на музикалните образователни лектории у нас. Получава задача за сформиране на Филхармоничен хор, който след това става известната Хорова капела. Независимо от младата си възраст, Илия Темков още тогава успява да заяви точния си усет, музикантските си качества и потенциал, с които по-късно ще съдейства на не един млад музикант.

В края на 50-те години Илия Темков специализира дирижиране в Дрезден при Хайнц Бонгардц, като посещава и лекции по история на немската музика в Хумболтовия институт в Берлин. Успоредно с това той е и действащ музикант – дирижира Оркестъра на Радио Берлин и прави много студийни записи, включително и на българска музика, както и радиопредавания, в които я представя.

След завръщането си през 1960 г. в България, става главен диригент на Русенския симфоничен оркестър, където разгръща максимално своята съзидателна дейност. Както пише за него Петър Данаилов /партиен ръководител в Русе между1950-1975/: „Русе извади късмет и със следващия главен ръководител и диригент на филхармонията”, а Добрин Петков му дава най-добрата характеристика: „Необичайна личност! Уникална!”Темкиша” Идеите на Илия Темков се разгръщат една след друга, а замахът му буди силно изумление и до днес. Това е времето, в което всичко е трябвало да получи благословията първо на партийния кабинет, да се „спусне отгоре“, за да се отчете като мероприятие“.

Точно това е времето, по което Илия Темков успява да постави началото на разменни концерти. С помощта на собствените си връзки с немските си колеги успява да увлече и колегите си от Русенската филхармония,. Много диригенти са използвали връзките си, за да осъществят взаимни гостувания на съставите си, а много по-често и самите професори са се грижили за свои добри студенти да получат шанс да се изявят тук и там. Но никой не е замислял и осъществил в такъв мащаб музикално начинание, което да даде шанс на толкова много музиканти едновременно за музикално развитие и творчество.

През 1961 г., от гастролите, които Илия Темков сам урежда на немски музиканти и състави, се ражда  Международният фестивал "Мартенски музикални дни". Генераторът и идеен баща е самият Илия Темков. Още от първите си издания, фестивалът придобива общонационално значение с представянето на творби, изпълнители, диригенти, които отварят нов свят не само за русенската публика. Да създадеш такъв музикален празник в един провинциален български град, като поставиш на преден план българското музикално творчество, интересът към съвременните чужди автори и възможността да се чуят класически образци, в техните традиции, и този празник да продължава повече от  шест десетилетия, е знаков „героизъм”! Героизмът на първопроходците! Дори нещо повече. Да накараш чуждите оркестри да изпълнят толкова много български творби, се изисква много специална дарба.

Налага се обаче мисълта, че с годините началото на това дело, което е станало толкова важна част от музикалния живот на нацията, придавайки тежест на съвременната ни култура, се губи като представа и образ за определената личност и идеята, положена от него.

Днес Международният музикален фестивал „Мартенски музикални дни“се появява в културния афиш на Русе с такава естественост и очакване да чуят изпълненията на най-добрите български музиканти и много чуждестранни изпълнители, така както с нетърпение през март се чака да се случи пролетта всяка година

Спомням си как през 1983 г., по време на поредните „Мартенски музикални дни“ в Русе, Илия Темков разказваше пред микрофон за началните десетина години. Говореше лаконично, събрано, сякаш докладва в официозен стил за случилото се. Дори ти се струва, че чете написан текст. Но не, той говори мелодично, последователно, защото това е езикът на превъзходния лектор от образователните концерти, с които русенци си го спомнят с възхищение. Само на моменти просветва вътрешно вълнение към нещо важно, което се е случило и е предизвикало неговото дълбоко удовлетворение. Блаженството, с което архитектът поглежда към своите постройки, градинарят към своите растения.

Илия Темков си отива от този свят с идеята за изграждането на Бетовеново гражданско общество в България. Именно той въвежда ежегодните програми на ММД – Русе да се закриват с Деветата симфония на Бетовен!

 Автор: Д-р Аделаида ЯКИМОВА


 
Печатни издания

 

     

  

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.