От началото на септември в „Арт Център Бяла“ гостуват част от личните колекции с автентични носии на Даниела Ангелова и Велико Тодоров. Те представят красотата на фолклорните области и ни пренасят столетие назад в специфичните обредности по нашите земи. Сред тях се откроява и беленската носия. Използваме повода да разкажем малко повече за нея, позовавайки се на дългогодишните проучвания и изследвания на Дарина Русева.
По своята носия беленчани спадат към тъй наречените чернодрешковци, а женското облекло е характерната за Северна България двупрестилчена носия. Женската носия е много богато украсена, изработването ѝ е свързано с много труд и старание още през моминските години. Всяка девойка трябва да отнесе в дома на своя жених дрехи не само за себе си, но и за мъжа си и бъдещите деца.
Жените носят дълги и широки ризи, набрани около гърляка, бели, с богато бродирани пазви. И докато мъжете завързват ризите си на огърлието с усукани конци, то жените правят петелки (петлици) и вместо копче слагат пробита паричка.
Ръкавите, широки и дълги, имат по раменете шевици, наречени алтици и под тях набор, който образува красиви фигури и се казва бор. Той може да бъде изработен от бели конци – бял бор или с червено. Отдолу ръкавите са набрани със ситно бродирани бацъре (маншети). Бродерия се слага и на гърба на ризата и на полите, като в предната част е по-широка, защото само отпред полите се виждат под престилката, а в задната част, която остава скрита, е по-рехава. В бродерията на женските ризи преобладава черният цвят, между който вмъкват червено, зелено, люляково (лилаво). Много любов и старание са вложени в тези шевици. Беленчани обичат цветята, във всеки двор има градинка с различни цветя. И тук сръчните ръце и богатото въображение създават най-хубавото, което ги заобикаля. Те шият и просто пренасят върху платното жичка по жичка с домашно боядисани конци чудни фигури, които изобразяват околната красота. Ето как се появяват пазвите с бродериите „Голямата гергина“, „Малката гергина“, „Паничките“, по гърляците пъстреят „Мъжките и женските куки“, в които се редуват черно, червено, люляково, зелено.
Има и ризи с червени шевици, наречени гевезенки, но те се срещат по-рядко. Задната част от полата на ризата се прави от кълчищно (конопено) платно, но булчинската риза трябва да бъде изработено от снежнобяло и фино платно.
За да стои добре дългата и широка риза и равно да се виждат полите ѝ отпред, стягат я в кръста с подпаска – тясно вълнено пъстро коланче.
Върху ризата жените обличат къси или дълги елеци, украсени по пазвите и около ръкавните извивки с гайтани. Елеците се шият от тъмносиньо или кафяво кадифе, а дългите елеци в долната си част от двете страни са цепнати и украсени със седефени копченца. И докато ризите се ушиват на ръка вкъщи, елеците се изработват от майстори терзии.
Върху елека отзад се запазва задната престилка пещималът. Той се изработва от тъмносин вълнен плат, домашно тъкан, в долния и горния край с две по-широки, а между тях тесни бели ивици, които завършват с кафяво. Набирането на пещималите изисква умение и се прави от специално подготвени жени. В горната половина наборът е стегнат, а в долната – свободен и образува красиви гънки, които се разперват в края.
Отпред се запасва престилката: дъсченка през лятото, тъкана от дреб – дребенка през зимата за ката ден, а за свет ден – коренка, с особена тъкан и хоризонтални шарки. И тук преобладават тъмните цветове: черно, синьо (тъмно), кафяво, тъмнозелено, тъмнолюляково. Ако в престилката има червени ивици, наричат я гевезенка. Често втъкават между шарките сим – конци, усукани с ламе, и дори има цели симени коренки.
Най-отгоре се носят пъстри колани с ченгели (пафти – големи метални закопчалки) при омъжените жени, които спущат отпред от дясната си страна на колана пешкир с пъстри чела и дантели. Коланите на момите са тесни, пъстри, често украсени с мъниста (синци). Ченгелите имат кръгла форма, изкусно изковани от сребро, понякога украсени със седеф. През зимата жените обличат дебели антерии – шеменки, ушити от пъстър плат, обточени с лъскави ширити и с красива извивка на долния край на ръкава. Това, което отличава беленската женска носия от облеклото на останалите хърцойски села, е оригиналното забраждане – скършено. Омъжените жени върху чумбера (памучната забрадка) слагат бяла квадратна кърпа с кенари и шарки от неизварена коприна, с бродерия на едното кюше и тесни дантели с лютурки, в които се редуват розово, пембяно и зелено. Двата края на сгънатата на триъгълник забрадка се премятат върху главата и красиво се разперват. В околните села това забраждане се нарича „Беленска зелка“.
Облеклото на момите се различава от това на омъжените жени. Те носят колани без ченгели и се забраждат с баруши (копринени забрадки) красиво завързани над челото.
След Освобождението в женската носия навлизат по-ярки цветове. Барушите на момите са в розово, жълто, фрезово, червено, светлосиньо. Първо момите, а после и по-младите жени, започват да носят сакени ризи (ризи с полуобли платки, със закопчаване на рамото и с бродерия на гърдите). В края на платката и около вратната извивка зашиват дантелка и през нея прокарват червена или розова панделка.
Около 1930 г. пещималите започват да се заменят от тъкани фусти, богато набрани в кръста, понякога ушити от фин вълнен или кадифян плат. Всекидневното облекло вече става изцяло памучно и често горната част на дрехата е дрешка (блуза) от тъкан или купен памучен плат. Антериите се заменени от кадифени кожухчета, задължителна част от булчинското облекло, при което се запазва пещималената носия, но булото вече е бяло, а червената драменка се слага в понеделника след сватбата, преди отбулването на булката.
Изт. „Бяла. Опит за етнографски очерк“, Дарина Русева
.jpg)
.jpeg)
Коментирай