Лекари от Плевен, В. Търново, Русе, Ловеч и Разград участват в проект за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии

Общество
30.06.2020 | 11:18 ч.

За да получи достъп до модерно лечение, покрито от НЗОК, пациент със сърдечна недостатъчност трябва да е в напреднал стадий на заболяването, когато уврежданията са трайни и необратими. Навременната терапия би забавила усложненията и удължила живота на пациента, но той или сам трябва да си заплати лекарството, или да чака да се влоши, за да отговори на условията на Касата. А когато се влоши, му остават 3-4 години живот. Необходимо е тези критерии да бъдат променени, посочиха лекари по време на експертна виртуална среща „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“.

Срещата е част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението. В нея участваха общопрактикуващи лекари и специалисти по кардиология от Плевен, Русе, В. Търново, Ловеч и Разград. Тези медици са важна част от пътя на пациента, защото той се проследява и при личен лекар, и при кардиолог.

Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечносъдови заболявания. Около 50% от пациентите  умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.

Част от предложенията, освен с улесняване достъпа до лечение от страна на НЗОК, са свързани с разширяване на диагностичния пакет за заболяването, по-голямо реимбурсиране на медикаментите, намаляване на бюрокрацията при изписване на лекарствата, електронен регистър, провеждане на училища за пациенти и техни близки.

„Сърдечната недостатъчност е краен стадий на редица заболявания, чието лечение и контрол пациентите често подценяват. Нелекувана есенциална хипертония напр. може да доведе до сърдечна недостатъчност. Пътят на пациента до лекаря се удължава във времето. Ролята на пациента е много важна. С пациента  трябва да се работи целенасочено особено по посока на неговото обучение“, посочи д-р Малина Цонева, специалист по вътрешни болести и кардиология с практика в Ловеч.

„Добре е пациентите със СН да посещават кардиолог веднъж на 3 месеца. Аз консултирам пациентите си често, за да имам контрол. Прави впечатление, че когато се почувстват по-добре, те често спират лекарствата си и се връщат към лошите си навици. Това заболяване е свързано с дисциплина и  ежедневен режим, и самонаблюдението от страна на болните е от първостепенна важност– да следят теглото си, да не приемат солени храни, да се движат достатъчно“, сподели д-р Величко Пенчев, началник на интензивно кардиологично отделение във втора клиника по кардиология към УМБАЛ “Др. Георги Странски” - гр. Плевен. „Адмирирам труда на личните лекари. Те трябва да имат стимули от НЗОК, когато се грижат за пациенти със сърдечна недостатъчност, да ги проследяват, да ги консултират по-често. Тези болни трябва да се откриват по-рано във времето, преди уврежданията да са станали необратими“, коментира д-р Пенка Каменова, завеждаща Кардиологично отделение в УМБАЛ „Канев“ – Русе.

„Изписването на медикаменти с протокол по НЗОК е обвързано с множество изисквания и понякога трябва да изчакваме състоянието на пациента да се влоши, за да е възможно назначаването на иновативна  терапия. В нашия край голяма част от пациентите нямат възможност  да получат необходимото им лечение Като им останат 3-4 години живот, е малко късно. Системата не бива да продължава да функционира по този начин“, категорична е д-р Селиме Карагьозова, общопрактикуващ лекар в Разград.

През летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите на предписаните медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина), трябва незабавно да се обърнат към своя лекар.

Данни за Северна и Северозападна България

Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог, като по-голямата част се проследяват при своите лични лекари. 2,19% от населението е средният процент заболеваемост в страната, като в част от градовете в Северозападна България този процент е двоен. Абсолютен рекордьор е Област Ловеч с 6.51% от населението. Висок е процентът болни в Монтана, Враца, Плевен.

Общият брой диспансеризирани със СН в Плевен, В. Търново, Русе, Ловеч, Разград е 33 782 по данни на НЗОК, което е много повече, отколкото в София и Пловдив. 90% при тях са над 60 години. Между 80 и 90% от хората са диспансеризирани при своя личен лекар, останалите- при кардиолог. Жените по-често развиват СН, съотношението е 40% мъже, 60% - жени.  През 2019 г. болници в петте региона отчитат общо 16 567 случая на приети пациенти по повод Сърдечна недостатъчност. За лечението им здравната каса е заплатила близо 70 млн. лв.

Плевен – диспансеризирани пациенти със СН – 11 005 души, Ловеч – 8126, Русе – 5567, Разград – 2358, В. Търново – 6926.

 
Печатни издания

  

   

     

Най-четени

 

 

 

Виц на деня

- Може да е умна,

пък да не го показва?

- А може да е тъпа

и да не го крие!

АРХИВ | изберете две дати