На 14 октомври църквата почита св. Петка Българска

България
14.10.2021 | 08:14 ч.

Параскева Епиватска, известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х – ХІ век.

За разграничаване от другите светици на име Параскева тя е наричана Параскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка) / Млада / Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.

Почитана е като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян.

Родена е във византийския град Епиват (дн. град Селимпаша) край Мраморно море. Според нейните жития Параскева, още 10-годишна, чува в храм Исус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.

Напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, става монахиня и 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата св. Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.

Предусещайки смъртта си, се завръща в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години умира. Състрадателни граждани я погребват вън от градските стени като чужденка.

Според преданието дълги години гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, 2 местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини, и помолила да извадят мощите ѝ. Те били пренесени в църквата „Свети апостоли“ в Каликратия.

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

През 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещнали. Мощите били поставени в построения за тях храм "Преподобна Петка".

Тя е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска“.

След като през 1393 г. столицата Търново била превзета от турците, мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още се задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.

Те са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“.

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври.

Изобразена е върху щита на Герба на Лапово, Сърбия.

Считана е за покровителка на град Троян. Тя е духовна покровителка на Габрово, където ежегодно се провежда Празник на духовната музика с участието на църковни хорове от България и чужбина.

В народните вярвания Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.

В народните легенди светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.

Според народните вярвания от Петковден до Димитровден - 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът вярва, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.

Днес имен ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун. Името Петко произлиза от "петък" - петия ден от седмицата. Смята се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев" или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото "Παρασκευή").

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.