На днешния ден: Историята ни в дати и цифри

България
09.12.2022 | 08:15 ч.

На 9 декември са родени: свищовлията Николай Павлович - първият български художник, посветил се на историческата живопис. Павлович литографира исторически композиции "Аспарух", "Крум", "Райна Княгиня", създава картините: "Покръстването на Преславския двор", "Райна в пещерата", "Цар Борис потушава бунта". И още: родени са земеделецът Райко Даскалов, актьорът Стефан Данаилов, олимпийската шампионка по гребане Здравка Йорданова.

1835 г.

Роден е Николай Христакиев Павлович - български живописец и литограф. Родом е от гр. Свищов. Учи живопис във Виена и Мюнхен. Той е първият български художник, който се посвещава на историческата живопис. Литографира исторически композиции: "Аспарух", "Крум", "Райна Княгиня" и др. Създава картините: "Покръстването на Преславския двор", "Райна в пещерата", "Цар Борис потушава бунта" и други. Рисува портрети на д-р Петър Берон, автопортрети и други.

1885 г.

Приключват преговорите за примирие между Сърбия и България, с което се слага край на Сръбско-българската война.

Договорът за примирие между България и Сърбия е подписан в Пирот от пълномощниците на България и Сърбия - капитан Олимпи Панов и полковник Топалович. В постановките му е посочено, че примирието има продължителност до 17 февруари 1886 г. Войските на двете страни са длъжни да се изтеглят от окупираните райони на Държавните територии на Сърбия и България, като се образува неутрална зона от 3 км от граничната линия. Определя се взаимна размяна на военнопленници, която да започне незабавно. Предлага се веднага да се назначат делегати за водене на преговори за сключване на мир. Условията на примирие не задоволяват България като победителка, но главната цел да се търси международно признание на Съединението налага те да бъдат приети. Повечето от Великите сили вече имат положително отношение към Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Независимо от отрицателното отношение на руския император Александър III към княз Александър I Русия приема факта, че Обединена България съществува.

Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.). Не малка роля за предизвикване на военния конфликт между двете съседни страни изиграва и Австро-Унгария.

1886 г.

Роден е Райко Иванов Даскалов - български политик и държавник, министър на земеделието и държавните имоти, министър на търговията, промишлеността и труда, министър на вътрешните работи и народното здраве (6 октомври 1919 г. – 9 февруари 1923 г.). Член е на БЗНС (1913 г.). Завършва Търговска гимназия в Свищов (1905 г.) и финансови науки с докторат в Берлин (1911 г.). Участва във войните (1912-1913 г.) като запасен офицер. През 1916 г. е осъден и лежи в затвор за противодържавна дейност. Заедно с Ал. Стамболийски е освободен (26 септември 1918 г.) и изпратен да успокои разбунтуваните войници в Кюстендил. След потушаването на войнишкия бунт е тежко ранен и емигрира в Гърция. През 1918 г. е амнистиран и се завръща в България. Автор е на книгите "Борба за земя" (1923 г.) и "Какви трябва да бъдат качествата на оратора политик" (1923 г.). На 23 август 1923 г. Райко Даскалов е убит от наемен убиец, изпратен специално в Прага от сговористкото правителство.

1896 г.

Подписан е 10-годишен търговски договор между България и Австро-Унгария. Той влиза в сила от 1 май 1897 г. Договорът определя мито от 14 %. До края на годината са подписани подобни договори с Русия, Англия, Франция, Италия, Сърбия и временни спогодби с Германия, САЩ, Белгия. Русия доброволно се отказва от капитулационните си привилегии по Берлинския договор.

1916 г.

В хода на Първата световна война български части преминават река Дунав при Силистра и Черна вода.



1927 г.

През 1927 година е подписана спогодбата, станала известна с имената на българския и гръцкия външен министър “Моллов - Кафандарис". Споразумението урежда отношенията между България и Гърция след Ньойския договор и края на Първата световна война.

1942 г.

Роден е Стефан Ламбов Данаилов - български актьор и политик.

Стефан Данаилов завършва Висшата театрална академия “Кръстьо Сарафов" – София през 1966 г. – специалност “Актьорско майсторство". Той е е един от водещите актьори на Народния театър “Иван Вазов". Играл е на сцените и на другите големи театри в България. Досега е пресъздал над 60 централни роли. По-значими от тях са: “Коварство и любов" (Шилер), Камий Димолен от “Делото Дантон" от Пшибишевска, постановка на Анаджей Вайда, Стайло от “Банзи е мъртъв" (Етол Фюгърд), Едмънд от “Дългият път на деня към нощта" (Юджин О`Нил), Чадски от “От ума си тегли" (Грибоедов), Хамлет (Шекспир), Ставрогин от “Бесове" (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Шейлок от “Цената" (Артър Милър), Александро Медици от “Лоренцачо" (Алфред дьо Мюсе), Дантон от “Смъртта на Дантон" (Бюхнер), Тригорин от “Чайка" (Чехов), “Декамерон", “Енигматични вариации", “Жените на Джейк". Участва във филмите: “Инспекторът и нощта" (1963 г.), “Първият куриер" (1966 г.), “Черните ангели" (1969 г.), “На всеки километър “ – 26 серии (1970 г.), “Иван Кондарев" (1972 г.), “От нищо нещо" (1977 г.), “Търновската царица" (1980 г.), “24 часа дъжд" (1982 г.), “Борис I" (1984 г.), “Дами канят" (1984 г.), “Карнавалът" (1986 г.), “Искам Америка" (1990 г.). Участвал е в седем копродукции с “Мосфилм". Сред руската публика е популярен с изключителните си роли във филма “Първият куриер" (1966 г.), “Войникът от обоза" (1975 г.), “Юлия Вревская" (1977 г.) и поредицата “На всеки километър" - 26 серии (1970 г.). Пресъздава талантливо роли и в два американски филма “Берлинската конспирация" – 1991 г. и “Криза в Кремъл" – 1992 г. Той има участие в италианските филмови сериали, между които “Октопод 7" (1995 г.) в ролята на Дон Нуцо Мариано (RAI 1); в ролята на Винченцо Грумо във филмовия сериал “Рекет“ (RAI 2) - 1997 г.; “Смъртта на едно порядъчно момиче" (1998 г.) в ролята на портиера; “След края на века" в ролята на Мило (RAI 1) - 1999 г.; “Дело по съвест" – 2001 г. – Италия. Участва и във френско-българския филм “Версенжеторикс" (2002 г.). Удостояван е с множество награди от национални театрални и филмови фестивали. През 1976 г. е определен за най-популярния актьор в Чехословакия. Стефан Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура – орден “Стара планина", а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура – “Паисий Хилендарски". Стефан Данаилов участва активно в обществения и политическия живот на страната. От 2001 г. е депутат в 39-то Народно събрание като представител на Коалиция за България и председател на Комисията по култура. Като председател на Комисията по култура в 39-то Народно събрание успя да стане гарант за приемането и влизането в действие на редица законопроекти в сферата на културата и образованието, като Закон за филмовата индустрия, Закон за авторското право, Закон за оптичните носители, Закон за народните читалища, Закон за ордените и медалите, поправки в данъчните закони, облекчаващи дарители и спомоществователи в сферата на културата и образованието, в Закона за народната просвета, в Закона за висшето образование. От 16 август 2005 г. е министър на културата.

1990 г.

В Пловдив се провежда втора национална конференция на СДС, на която Петър Берон подава оставка като председател на съюза. За лидер е избран юристът Филип Димитров. СДС решава да включи свои представители в бъдещото правителство на Димитър Попов.


2000 г.

Висшият Съвет на Демократическата партия приема предложение за промяна в конституцията, според която президентът да се избира от парламента с квалифицирано мнозинство. Президентът Петър Стоянов се обявява против това предложение, тъй като то може да доведе до партокрация.


2000 г.

Създадената през октомври Гражданска демократична партия за България избира за председател бившия вътрешен министър Богомил Бонев.


2001 г.

Учредена е партията Съюз на свободните демократи (ССД). За неин лидер е избран Стефан Софиянски.


 

 
Печатни издания

  

 

  

 

    

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.