Нина Димитрова, директор на Механото: 100-годишният юбилей е време за равносметка

Общество
12.04.2021 | 13:08 ч.

В деня, в който светът чества Международния ден на авиацията и космонавтиката, когато отбелязваме 60 години от полета на Юрий Гагарин - първият човек полетял в Космоса,  ви срещам с Нина Димитрова – директор на Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“.

Днес училището чества своя патронен празник в годината, когато то става на 100 години. Една наистина забележителна годишнина на най-старото професионално техническо училище в Русе. Разговорът е свързан с юбилея, който все още не ясно кога и как ще бъде отбелязан, свързан е повече с историята на училището, отколкото с делничните неща. Защото, макар и банално, но бъдеще може да има само, ако помним миналото. И мисля, че в днешното  забързано, тревожно и несигурно време учителите имат право  да се спрат за малко, да се порадват на празника си, макар и без задължителната тържественост, да се усмихнат и поне един ден да не говорят за работа. Празникът е в равносметката, в постигнатото, в малките и по-големи победи и успехи, в благодарните очи на учениците. Той е в сърцето.

 

- Г-жо Димитрова, честит празник! Как се чувствате на патронния празник на училището, на което вече шеста година сте директор?

- Празнично. Независимо от ситуацията, вкоято сме в момента, ние си създаваме организация да отбележим патронния празник, както всяка година. Денят на авиацията и космонавтиката и 60-годишнината от първия полет на нашия патрон са достатъчен повод за малко по-голяма тържественост. Макар учениците да са във ваканция или са в редуване на присъствено и дистанционно обучение, сме предвидили да има тържествена част с рецитал и конкурс за презентации. Сборна група ученици от 8, 9, 10 и 11клас подготвиха рецитала. Така или иначе от 12 април ще бъдат присъствено 8 и 10 клас. Останалите, които са в дистанционна форма, ще дойдат за празника. Те се подготвят от няколко седмици сериозно. Началото е в 10.30 ч. в специалната зала, която имаме за тази цел, с интерактивна дъска, с друга техника. Ние ще се постараем да заснемем тържеството за сайта. Участниците ще получат символични подаръчета. Определената комисия ще разгледа това, което са изпратили децата, и ще ги класира на първо, второ и трето място. Разбира се, учителката по ИТ като специалист им дава насоки, указания, помага им как да направят по-добре презентацията. Важното е да мобилизираме децата информационно, защото не всички от тях достатъчно са чели и знаят. А попадайки в това училище, особено осмокласниците, трябва да знаят с какво е свързан патронът на училището. Ние не пропускаме всичко, което е инициатива на децата, да го качим на сайта и да може да се види. Там ще прочетете как отбелязваме всеки празник, всяка забележителна дата.., всеки успех. Има много снимков материал. Във всяка инициатива се стремим да провокираме децата сами да прочетат, сами да намерят материали, това е на първо място, състезателният елемент смятаме за второстепенен.

- А как ще отбележите 100-годишнината на гимназията?

- Това е голям юбилей и много хора, бивши възпитаници, учители, родители проявяват интерес, но сега е немислимо да се прави. Това е събиране на хора в салон и то при ограничено присъствие…Аз лично съм категорична, че ситуацията не позволява такова честване. Идеята ни е евентуално на есен да се организира. Въпреки това ние сме обявили още през есента на сайта на училището два конкурса онлайн и всички желаещи могат да се включат. Срокът е 21 май, достатъчно дълъг период за подготовка. Единият е литературен конкурс„Моето училище“, може да бъде разказ, есе стихотворение. Конкурсът е за всички хора, които по някакъв начин са свързани с училището - преподаватели, бивши и настоящи ученици, родители. Разделени са по възрастови групи. Другият е фотоконкурс за любителите на фотографията, има и регламент. Искаме децата да развиват своето въображение и творчество. Наградите вече са подготвени - грамоти и предметни награди. Децата участват и в различни национални конкурси, например вчера изпратихме две рисунки.

- Имаше време, в което училището остана без своето име.

- Мисля, че беше една хубава инициатива, когато през 2014 година върнахме името на училището. Тогава тя беше поета от бившия директор. Смятам, че на нашето училище – сега гимназия, преди беше техникум, му отива да носи име, свързано с физика, с космонавтика, съвсем закономерно. И да се стремим да бъдем първи като патрона си. Името трябва да се пази. Ето и знамето, което е много старо, ние го пазим. Това е знамето, под което минават и си тръгват възпитаниците на гимназията. Винаги в дните около 24 май, когато изпращаме зрелостниците, те минават и целуват знамето. И това остава следи в тяхното съзнание за цял живот. Поддържаме връзки други училища, носещи името на Юрий Гагарин – например в Камчия, в Смолян. Вчера получихме специално поздравление от Камчия за нашия юбилей.

- Казахте, че има голям интерес към честването? С кои ваши възпитаници се гордеете?

- Много са възпитаниците, сегашни и бивши, които се интересуват и ще се постараем наесен да го отбележим подобаващо. Даже много от тях предлагат да вземат участие в подготовката на програмата. което е много хубаво. Особено тези, свързани с изкуството. От тук са излезли много известни личности: актьорът Камен Донев, Орлин Дяков – директорът на театъра, Димчо Петров - бивш телевизионер, сега кмет на с. Бръшлен, актьорът Герасим Георгиев - Геро, журналистът Румен Николаев,Теодор Коцев – директор на СУ „Христо Ботев“ и Юлиян Гюрчев - директор на ОУ „Алеко Константинов“, поетът Атанас Рубчев, бившият кмет Божидар Йотов, юристи, управители на фирми. За нас са особена гордост не малкото преподаватели от Русенския университет – професори и доценти, които са продължили в тази посока – техническата. Най-важното е, че това са хора, които имат принос за града ни. Ние ще издирим и поканим всички на честването.

26 години от моя живот са минали в това училище като учител и сега като директор. Един професионален път, Попадайки тук, аз много неща научих за историята му. Но в съзнанието на тези, които са учили или работили преди 40 - 50 - 60 години, споменът за гимназията е свързан и с танцовия състав „Найден Киров“, с изявите му в чужбина. Сега това е минало, но е в спомените на много хора, ученици, които са играли в него. Като Камен Донев например. Имаме много снимков материал от участие във фолклорни конкурси с наши възпитаници.

- Обикновено тържеството е кулминацията на честването. Но предполагам, че цялата година ще премине под знака на този вековен юбилей?

- Предвиждаме много спортни инициативи, участие в конкурси, състезание по професии, но това през есента, когато се надяваме да ги няма тези ограничителни мерки. Не бива да поемаме риск в този период.

- Обикновено такъв юбилей е време за равносметка.

- Моята равносметка е свързана и с петгодишния период, в който съм директор. За тези години си поставих за цел да възродя едно училище, което е символ на града. И към настоящия момент по отношение на материалната база всеки може да мине, да се обърне и да види едно училище, което изглежда по невероятно различен начин от това, което беше преди. Приключихме с архитектурната реставрация. Възстановихме втората сграда до автомивката. Тя беше пред разрушаване. Но преди години, когато е подавана информация към програмата „Региони в растеж“, нито е говорено за трите ни сгради, нито за спортна площадка, която е една от най-големите. И сега берем „плодовете“на тази безотговорност. Асфалтирана е само една част 20х30 м. Останалото е напукано и ние от нашия бюджет ще го ремонтираме. Училището се ремонтира, а плочките отвън не се сменят. Но аз нямам думата. Това е включено в проекта, друг го контролира. В момента се сменя дограмата на работилниците. Буквално падаха стъклата на прозорците, които сигурно от 70 г. не са ремонтирани. Благодарни сме на Министерството за това, с което ни дофинансират. Отначало с наши средства закупихме климатици за физкултурния салон. Вярвате ли – учениците нямаха салон. Часовете се провеждаха в една стая, цялата в мухъл. На следващата година пак с наши средства ремонтирахме салона. От това започнах и без притеснение мога да кажа – беше едно съсипано училище, една развалина. Парното не функционираше, стоеше се на студено, прозорците се облепваха с тиксо. Това доведе до падане на авторитета на училището. Не може да си доведеш детето в училище, там където няма база. Сега децата имат всичко – и салон, и добре реновирани учебни зали, работилници, съвременно обзавеждане и модерни уреди и машини за практически упражнения, нов автомобил. Кандидатствахме по програма, за да подменим разпадащия се автомобил. Министерството дава такива възможности. Та ние имаме стендове, диагностика с лаптоп, дори машина за зареждане на климатици. По материалната част съм си преизпълнила целите, които си поставих и смело мога да кажа: „Влезте да видите!“

- Чудесно е, че материалната база е на такова ниво, но как стои въпросът с качеството на обучение и с приема?

- Когато станах директор, училището имаше пет паралелки. Сега са десет, от всеки випуск вървят по две паралелки. Това за мен е постижение – 200 ученици, професионална гимназия и то мъжко училище - това е нормално, предвид намаляващия брой ученици. Поради това, че за всяка професия трябва да има подготвени специалисти, ние не дублираме специалности с други гимназии. В една категория от 5-6 професионални гимназии сме, които вървим с по десет паралелки с различни професии. Имаме тази година дуално обучение и все по-качествени са учениците, които приемаме. Тази година ще завършат 43-ма ученици в две направления транспорт със специалност - електрически превозни средства (електроавтомобили) и климатичната специалност. Единствени сме в града с тези специалности. Имаме и много добра база за подготовка. В 11 и 12 клас правят практиката си в различни сервизи, в реална работна среда и там им е интересно. Имаме база за машиностроене, така стои заключена, но няма интерес. За сегашните деца това не е привлекателно. Но мога да се похваля, че излизат добре подготвени и мотивирани ученици. Миналата година в Русенския университет обявеният за Студент на годината е наш възпитаник – Калоян. В различни национални състезания по професии нашите ученици заемат призови места. И в момента имаме такива, които са много целенасочени и съм сигурна, че ще се гордеем с тях. Имаме ученици от малцинствен състав, които се представят много добре.

 

В сайта на училището (в контекста на пандемията), попадам на текст за условията за прием на ученици преди 100 години: „Да са физически здрави и добре развити телесно и да са ваксинирани“. Не говорим за онлайн обучението, за ковид мерките, за маските, защото това стана част от ежедневието ни. Но г-жа Димитрова споделя за проектите, по които работят, за убеждението, че учениците, освен строго професионалното си обучение, трябва да се възпитават в отношение към изкуствата, към спорта, към природата, към историята. Доказват го многобройните спортни успехи, награди от литературни конкурси и такива по изобразително изкуства и пр. Учителят по физическо възпитание и спорт, който е в основата на победите на ученическите спортни отбори, е този, който подготви русенските тежкоатлети, донесли златните медали от европейското първенство в Москва.

След това с голяма гордост директорката ме развежда в обновените класни стаи, цветни, с модерна техника и нови мебели, в големия физкултурен салон и зали за практика. Споделя и нерешените проблемите – за напукания асфалт на двора и за плочника пред входа на училището, който сигурно е правен преди повече от 50 години. Ще очаква помощ и от Общината, макар че училището е държавно, но учениците са на Русе.

 

Автор: Пламенка АНГЕЛОВА

 
Печатни издания

  

 

   

 

     

 

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.