Ранните сортове кайсии в Североизточна България вече цъфнаха. Топлото време в началото на март бе предпоставка за масов цъфтеж на всички овощни дървета. Районът между Русе и Силистра е най-големият производител на кайсии в страната. И докато се радват на богатия цъфтеж, овощарите обмислят какво да направят, ако свие студ и паднат слани - така, както се е случвало назад в годините и реколтата е била напълно унищожена. Имат възможност за застраховане, казват от бранша, и то добра. Държавен фонд „Земеделие” поема 65 % от премията към застрахователя, но проблемът бил в това, че застрахователите поемали риска за овощните насаждения едва след 20 април.
Председателят на Добруджанския съюз на овощарите Димитричка Търпанова отглежда 600 декара овошки близо до Тутракан. Тя, както и много нейни колеги, е притеснена, че ако времето се застуди, ги чакат сериозни загуби. „За кайсията е изключително рисков период. По-ранните сортове вече имат формирано плодче, което всъщност е с по-голямо съдържаниие на вода и по-лесно замръзва. Притеснително е. Заради пролетните мразове, два-три поредни дни имахме минус 1, минус 2 градуса, които са по-рискови колкото повече е оформен плодът. Повече повреди дават върху плодника и върху плода като цяло”, разказва Търпанова. Тя обясни още, че, за да си спестят тревогите, овощарите използват няколко метода за защита на градините си. Не всички обаче били ефективни при големи парцели.
Против пролетните мразове все още бил популярен ретро методът с палене на слама, но ефект се постигал само при темеператури до 1-2 градуса над нулата. В България се прилагали и вятърни перки, които завъртвали въздуха така, че ниските температури да не достигат до насажденията, разказа още Димитричка Търпанова. „Другият метод са Стоп Фрост машините, които на принципа на газ изсушават и подават по-висока температура върху насаждението. Но това са машини, които работят на малки площи. Най-сигурният метод се нарича одъждяване.
Когато се очакват слани, трябва да се подава вода въздушно на капки върху насаждението. Това обледенява пъпката и температурата вътре запазва плодника, но това е много скъпо”, допълва още Търпанова. Големият проблем за овощарството, по думите й, е че градините не се правят там, където мястото е подходящо. Трябвало да се използва науката за планиране на зоните, където да се садят овощни градини. Затова и масово овошките измръзвали при лоши метеоролигчни усолвия. Самата тя казва, че в грижата за овошките залага на добро подхранване есен и пролет на растенията, така че да могат да се преборят, а и градините й се намирали на подходящо място. Търпанова припомня, че през април 2020 година, когато температурите рязко са паднали до минус седем градуса, овощните градини били напълно унищожени, а загубите - тотални. Затова тази пролет овощарите в Североизтока се молят за добро време и Господ да ги пази.
.jpg)
Коментирай