Пасиансът „Украйна 2015” – български рефлексии по… Пътя на коприната

Общество
06.01.2015 | 12:18 ч.

И днес пасианс. Тази седмица очевидно ще разиграваме карти. Поверието е в началото на всяка Нова година да се извърта по едно тесте, за да ни върви в живота. Ако добре помните, в което изобщо не се съмнявам, съм казвал и пак ще го кажа, че най-изгодното съчетание в българските условия е да си оптимист, без илюзии. Разбира се, това не е мое откритие, май че *JFK го беше "патентовал", малко преди в Далас да го застигне куршумът на неизвестно коя мафия. И като стана дума за неизвестната дълга ръка, случилото се с Украйна и в последния геополитически пасианс в Стара Европа е повод за размисъл. Защото и то (случващото се) ни води, в известен смисъл, към онова, което може би ни предстои през 2015 г. в тази вече размирна част на света. От нея (Украйна) ни дели само едно море и заради нея ни се изплъзна важният подстъп към руския газ, барабар с мечтите да сме енергиен център на Балканите към ЕС.

От февруари 2014-а Украйна изглежда, меко казано, странно, а ние в тази картинка сме още по-странни. Свалиха малайзийския самолет, предизвикаха ужасяваща човешка трагедия и продължават да стрелят. И всичко това се случва в континентална Европа. Революционерите-атамани очевидно имат влиятелни покровители и правят каквото си поискат.  През късната есен на 2014-а в Украйна се случиха уж малки ядрени аварии. Някой нещо да ни е казал какво точно става, защото над тези централи летят бойни самолети. Имало незначителна радиация, „оттечките” не били опасни и …толкова. Толкова, обаче все още помним Чернобил, а паметта ни атавистично „включва” червените лампички на аварийното мислене.

Не е тайна, че новите демократи в Украйна подписаха договор с Westinghouse (американска компания) за доставка на ядрено гориво в електроцентрали, направени с … руски ядрени реактори. Това е нещо като присаждане на кон върху …кокошка.

Дано да не съм прав, но ми се струва, че живеем в съседство с американско-руско-европейски анклав, географски и политически все още наричан Украйна. Нещо повече - ние сме част от обширното жизнено пространство, което стои необработено по Пътя на …коприната. От  югоизток към нас, като външна граница на ЕС, напират новите варвари, оградата с Турция поддава. А невидимите оптимисти демонстративно продължават да размахват печелившия си песимизъм в съвременното прекрояване на планетата.

* Джон Фицджералд Кенеди, 35-и президент на САЩ, убит в Далас, Тексас, на 22 ноември 1963 г., петък 12.30 ч. местно време

 

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: [email protected]

 

 

 
Печатни издания

  

 

  

 

    

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.