Хари Белафонте е починал днес на 96-годишна възраст в дома си в Ъпър Уест Сайд в Ню Йорк, предават световните медии.
Неговият дългогодишен говорител Кен Съншайн споделя, че причината е конгестивна сърдечна недостатъчност.
Хари Белафонте разбива расовите бариери в САЩ през 50-те години с пробива си в музикалните класации, пише New York Times. Във време, когато сегрегацията все още е широко разпространена и присъствието на чернокожи на големия и малкия екран е рядкост, изстрелването на Белафонте в шоубизнеса става историческо.
Роден в Харлем в семейството на имигранти от Западна Индия, той почти сам разпалва манията по карибската музика с хитове като “Day-O (The Banana Boat Song)” и “Jamaica Farewell”. Албумът му “Calypso”, който съдържа и двете песни, достига върха на класацията за албуми на Billboard малко след издаването си през 1956 г. и остава там 31 седмици.
Пробивът му идва точно преди този на Елвис Пресли и се смята, че “Calypso” е първият албум на солов изпълнител, който е продал повече от милион копия.
Успехът като певец скоро води до предложения за филми и Белафонте скоро става първият чернокож актьор, постигнал успех в Холивуд с главни роли. Работата му в киното обаче не продължава дълго и неговият конкурент Сидни Поатие, а не Белафонте, се превръща в първия чернокож идол от филмовия екран.
Не след дълго звездата оставя на заден план както киното, така и музиката - в негов фокус се превръщат гражданските права. Още на ранен етап от кариерата си той се сприятелява с д-р Мартин Лутър Кинг и става не само негов приятел до живот, но и пламенен поддръжник на стремежа му към расово равенство.
Освен се спонсорира движението, той предостави пари, за да освободи от затвора Кинг и други активисти за граждански права. Участва в Марша към Вашингтон през 1963 г. Неговият просторен апартамент на Уест Енд Авеню в Манхатън се превръща в дом на Кинг, когато той отсъства от дома си. След смъртта на активиста звездата става бенефициент на неговото семейство, и дарява собствените си пари, за да се увери, че то ще бъде обгрижено.
Коментирай