Полезно: Как най-адекватно да реагираме при гръмотевична буря

България
28.09.2022 | 17:18 ч.

Вчера трима мъже починаха, след като бяха ударени от мълния при разразилата се мощна буря с градушка в София. При тежкия инцидент пострада и още един човек, той бе настанен в болница "Пирогов" със сериозни изгаряния, но вече е вън от опасност за живота. Все по-чести стават съобщенията за подобни факти у нас и по света. Това стана повод за коментар и съвети от страна на Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст.

"Мълниите са природен феномен, който е познат от хилядолетия и представляват електрически заряд, който пада от горните слоеве на атмосферата към земната повърхност. Могат да достигнат над милион волта напрежение и са с унищожителна сила. Попадайки върху човек или в негова близост, пораженията могат да бъдат катастрофални, както се случи и вчера", заяви Емил Нешев, директор на ПСС към Българския червен кръст.

Как да предвидим и как да се предпазим от такива природни бедствия?

Най-важното нещо, което трябва направим, е да се информираме за прогнозата за времето. Съвременните технологии позволяват да следим всичко в реално време, обясни Емил Нешев. Той даде пример с Гърция. Там чрез мобилните оператори гражданите получават съобщения, когато се намират в опасна зона.

"Ако има такава опасност, както беше и вчера - с предупреждение за жълт код, да избягваме по време на този период да сме навън или ако се случи така, че да бъдем навън, да направим всичко възможно, за да се приютим в сграда или да останем в колата, ако сме в кола", разясни Нешев.

Основната опасност по време на буря е да се стои отвън - на открити площи или пък до самотни дървета или в гора.

Много важно е да се знае, че след отминаване на бурята е добре да се остане на закрито поне още 30 минути, защото една гръмотевица може да се движи до 10 км в хоризонтална посока. "Така че дори и да е отминала бурята, има опасност пак да бъдем засегнати от нея", допълни Емил Нешев.

По време на мощна буря трябва да се отървем от всичко метално и електронно около нас, което би привличало тези заряди.

Ако сме на открито, е добре да застанем ниско долу, клекнали и свити надолу към земята. В никакъв случай ръцете да не опират земята, каза шефът на ПСС към БЧК. "Могат да се държат глезените или да се свият коленете. Другият вариант е да бъдат запушени ушите с отворена уста, тъй като звуковата вълна е много силна и може да причини допълнителни увреди", допълни той.

Когато сме в сграда, която има електрическа мрежа и водопровод, но няма гръмоотвод - шансът да има последствия за хората в нея, когато я удари мълния е по-малък. Ако обаче няма нито гръмоотвод, нито електрическа инсталация и водопровод, тя е далеч по-опасна, каза д-р Едмонд Йорданов - щатен лекар към ПСС.

По думите на Емил Нешев причината за по-честите инциденти напоследък, са климатичните промени. В глобален мащаб наблюдаваме климатични изменения, добави директорът на ПСС.

Основната причина за смърт при попадане на мълния е директният удар, посочи д-р Едмонд Йорданов. Тогава шансът за оцеляване е минимален, тъй като пораженията са големи върху човешкия организъм. "Но това може по-рядко да се случи, по-скоро попаденията са от т.нар. пръскащи удари, когато например сме застанали до голямо дърво, мълнията поразява дървото и преминава към човек", каза д-р Йорданов.

Най-сериозното нещо, което би предизвикало смърт, е спирането на сърдечната дейност и засягането на дихателния център, посочи лекарят.

Той обясни, че мълниите поразяват по три начина - електрически заряд, ударната вълна, която би могра да предизвика травми, и третото е звуковата вълна. Има поражения и от изгаряния.

"При възникване на подобно бедствие се оказва първа помощ на тези, които нямат жизнени показатели. Ако има пострадал, който е неадекватен или в безсъзнание, но има пулс и дишане, то той ще се оправи. Вероятността за настъпване на летален изход е при тези, които нямат пулс и дишане. Затова първа помощ първо на тях. Това става със сърдечен масаж и обдишване. Ако успеем да възстановим сърдечната честота и усетим, че има пулс,трябва да продължим с обдишването до възстановяване на спонтанното дишане, което може да стане от 30 минути до втория час", каза д-р Едмонд Йорданов.

Още по темата

         

Коментирай

 
Печатни издания

  

 

  

 

    

 

Най-четени

Виц на деня

АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.